По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Рокадата в Андричев венац: Защо Вучич се оттегли от президентството
Връщайки се от дипломатическата си совалка в Съединените щати, сръбският президент Александър Вучич направи обръщение към нацията, в което съобщи за подписването на декларация за оттеглянето си от поста държавен глава. Предаването на правомощията към председателя на Народното събрание Ана Бърнабич се извършва незабавно, съгласно установения конституционен ред. По закон временно изпълняващият длъжността президент поема функциите за ограничена рамка от време, а изборите за нов държавен глава трябва да се проведат най-късно до 27 декември. Парламентарният вот обаче е насрочен много по-рано – за 25 октомври.
Това означава, че Сърбия не просто навлиза в предизборна спирала, а преминава през прецизно планирано институционално преконфигуриране. На пръв поглед стъпката изглежда като неочаквана отстъпка, но в действителност зад нея стои изпитан политически инстинкт за самосъхранение. Вторият мандат на Вучич като президент изтича през лятото на следващата година, а сръбската конституция категорично забранява трети последователен мандат. Вместо да чака изтичането на срока и да влезе в ролята на отслабващ лидер („куцо пате“), той избира формалното напускане, за да подготви своето завръщане начело на изпълнителната власт.
Бърнабич, която обеща да „пази поста, докато народът не избере нов президент“, е ключова фигура в тази схема. Нейната кариера е тясно свързана със западни институции – тя е учила в САЩ и Великобритания, работила е за проекти на Американската агенция за международно развитие (USAID) и редица европейски неправителствени организации, преди да оглави сръбското правителство от 2017 до 2024 година. Нейният профил е съзнателно изграден като мост към Брюксел и Вашингтон, а личната ѝ лоялност към Вучич остава основният фактор за нейното присъствие на върха на държавата.
Поставянето на Бърнабич начело на президентската институция преследва двойна цел. От една страна, това е ясен сигнал към Западните партньори, че Белград декларира готовност за сътрудничество и европейска интеграция. От друга страна, това позволява на Вучич да се дистанцира от пряката отговорност за болезнени външнополитически компромиси, запазвайки контрола си върху управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС).
Парламентарният вот през октомври и тактиката на „обикновения гражданин“
Преминаването на Вучич в качеството му на водач на парламентарната листа на СНС превръща октомврийските избори в референдум за неговото бъдещо управление като министър-председател. Основен опонент на партията му на тези избори е 56-годишният кардиолог Илия Сърданович от Нови Сад, който оглавява формацията „Студентска листа“ – сдружение с открита подкрепа от европейски фондации и транснационални мрежи.
Сръбският политически шахматист прави опит да избегне капана, в който попадна унгарският премиер Виктор Орбан. Орбан задържа персонализираната власт прекомерно дълго в една роля, което позволи на брюкселските институции да консолидират опозицията около фигури като Петер Мадяр и да плашат избирателите с пълна изолация на Унгария в рамките на ЕС. Вучич променя конфигурацията своевременно: той се оттегля от президентския пост след повече от девет години на върха на държавата (включително като премиер и президент), слиза при избирателите като „обикновен гражданин“ и изисква нов мандат за съставяне на кабинет.
Въпросът, който вълнува аналитичните среди в Москва и европейските столици, е какво цели Белград с тази вътрешна рокада. Възможностите пред сръбското ръководство се свеждат до два основни геополитически вектора.
Първият сценарий е продължаване на досегашната политика на стратегическо балансиране между Изтока (Русия и Китай) и Запада (ЕС и САЩ). Тази тактика разчита на това, че Русия ще устои на санкционния натиск, Китай ще разшири икономическото си присъствие на Балканите през инициативата „Един пояс, един път“, а Европейският съюз, изпитващ вътрешни икономически затруднения, ще намали натиска за незабавно присъединяване на Сърбия към общата външна политика за сигурност.
Вторият сценарий предвижда постепенно, но контролирано изтегляне към западния лагер. Сърбия е изцяло заобиколена от страни членки на НАТО или територии с пряко присъствие на Алианса. Икономическата зависимост от пазарите на ЕС е огромна – над две трети от сръбския търговски оборот и преските чуждестранни инвестиции идват от страни от Еврозоната. В този случай Бърнабич ще поеме негативите от подписването на нови споразумения с Брюксел, докато Вучич, от позицията на премиер, ще се опитва да запази евтините енергийни ресурси от Русия на основата на личните си контакти.
