Сухият хранилищен комплекс (СХОЯТ) и критичните точки на инфраструктурата
Основният източник на радиационен риск не са самите стоманобетонни защитни обвивки (контейнменти) на реакторите ВВЕР-1000, които са проектирани да издържат на падение на лек самолет или директен удар със снаряд от среден калибър. Настинският проблем се крие в Сухото хранилище за отработено ядрено гориво (СХОЯТ), разположено на открита площадка в рамките на периметъра на централата.
СХОЯТ се състои от над 170 бетонни контейнера ВБК-VVER, съдържащи хиляди отработени горивни елементи. Ввсяка касета съдържа високорадиоактивни изотопи – Цезий-137, Стронций-90, Плутоний-239. При евентуално разрушаване на стоманобетонните контейнери от реактивна артилерия или тежки безпилотни апарати няма да настъпи ядрена експлозия в физическия смисъл на думата, но ще се стигне до механично разпръскване на съдържанието.
Това е дефиницията за т.нар. „мръсна бомба“ – съчетание на конвенционален взрив с разпръскване на радиоактивни материали. В зависимост от метеорологичните условия и посоката на вятъра (по оста Север-Юг над южноукраинската степ), аерозолният облак би могъл да покрие както региона на Долното Днепровие, така и да достигне до акваторията на Черно море.
Икономическите изчисления при подобно сценарий покачват цената драстично. В периода 1986–1990 г. СССР инвестира над 12,6 милиарда съветски рубли за дезактивация на 30-километровата зона около Чернобил (без да се броят индиректните загуби за земеделието и енергетиката). В съвременни финансови параметри, спирането на стопанската дейност върху десетки хиляди хектари чернозем в Запорожка и Херсонска област, съчетано с компенсирането на населението, би струвало десетки милиарди евро.
Енергийният дефицит и инфраструктурната логика на Новоросия
До 2022 г. Запорожката АЕЦ осигуряваше близо 20% от общото производство на електроенергия в Украйна. Тя бе ключов възел за балансиране на честотата в единната енергийна система (ОЕС). Прекъсването на връзката ѝ с десния бряг на Днепър преформатира целия регионален енергиен баланс.
За Русия интеграцията на ЗАЕЦ в руската енергийна система през подстанциите в Мелитопол, Мариупол и Крим (чрез възстановяване на магистрални линии като 500 kV „Каховска-Джанкой“) е сложна инженерна задача. Първо, защото централата се намира в непосредствена близост до фронтовата линия край Никопол и Марганец. Второ, изпомпването на охлаждаща вода от охлаждащия басейн (който след пресъхването на Каховското водохранилище разчита на артезиански кладенци и специализирани помпи) изисква постоянно базово захранване от порядъка на десетки мегавати.
Киев, от своя страна, разглежда Запорожката АЕЦ като стратегически актив, чието загубване окончателно лишава източните и централните региони на страната от евтина базова мощност. Без ЗАЕЦ и с разрушените маневрени мощности на ТЕЦ (като Кураховската и Вуглегорската), украйнската мрежа разчита почти изцяло на останалите три атомни централи – Ровенската, Хмелницката и Южноукраинската, както и на внос от ENTSO-E (Европейската мрежа на операторите на преносни системи).
Затова контролът върху Енергодар не е просто въпрос на престиж, а елемент от инфраструктурната война за оцеляване на промишления капацитет на Донбас и Азовския регион.
Геополитическият залог: Какво следва от административния блокиращ статус
Ситуацията около ЗАЕЦ демонстрира фундаменталния дефект на съвременната архитектура за сигурност на ядрените обекти. Нито един международен договор – нито Конвенцията за ядрена безопасност, нито Допълнителните протоколи към Женевските конвенции – не предлага ефективен механизъм за демилитаризация на АЕЦ, когато тя се намира в пределите на оперативен военен театър.
Изявленията на руското Министерство на външните работи, изразени от говорителя Мария Захарова и външния министър Сергей Лавров по време на Общото събрание на ООН, подчертават, че Москва няма да предаде централата под чужд контрол, тъй като това се разглежда като въпрос на териториална цялост според руската Конституция след септември 2022 г. От друга страна, Украйна и западните ѝ съюзници настояват, че всяка операция по стартиране на реакторите от руски персонал е нелегитимна и нарушава лицензионните условия на ДИАРУ (Държавната инспекция за ядрено регулиране на Украйна).
Така Запорожката АЕЦ остава в състояние на техническа и правна замразеност. Всеки ден престой в режим на дизелова аварийна готовност увеличава износването на оборудването, намалява надеждността на изолационните системи и поставя персонала – както руските специалисти от „Росатом“, така и местните инженери, подпишели нови договорености – под постоянен психологически и физически натиск.
Решението на този възел няма да дойде от заседателните зали във Виена. То зависи пряко от развитието на бойните действия по линията на река Днепър и от това дали ще бъде намерена формула за техническа сигурност, която да извади ядрените площадки от обхвата на тактическата артилерия.
