Централно място в програмата зае научно-практическа конференция, посветена на историческото и съвременното значение на Самарското знаме – един от най-разпознаваемите символи на българо-руската дружба, споменът за който продължава да се пази и в двете страни.
Самарското знаме е едно от най-известните бойни знамена от Руско-турската война от 1877–1878 г. То е изработено от монахините в Иверския женски манастир в Самара и е връчено на Българското опълчение преди началото на войната. По време на сражението при Стара Загора през юли 1877 г. знамето е спасено с цената на живота на няколко знаменосци. Впоследствие то се превръща в един от най-силните символи на Освобождението на България и на историческите връзки между българи и руснаци.

Участниците в конференцията разгледаха значението на знамето от гледна точка на историята, културата и езикознанието. Беше обсъдено и мястото на подобни инициативи за съхраняването на историческата памет и за популяризирането на Самарското знаме в различните региони на Русия. Според организаторите интересът към инициативата продължава да нараства и тя постепенно се утвърждава като място за среща на хора и организации, работещи за опазването на общото историческо наследство.
Сред участниците бяха представител на Московския държавен институт за международни отношения, духовник от московския параклис-паметник на героите от Плевен и ръководителят на къщата музей „Столетови“ във Владимир. Докладите им бяха посветени на мястото на Самарското знаме в историята на Руско-турската война от 1877–1878 г. и на ролята му за развитието на българо-руските културни връзки.
Особено внимание беше отделено на участието на българските гости. Ръководителят на общността „Мир Болгарии“ Здравко Димитров присъства лично и говори за значението, което този символ продължава да има за съвременното българско общество. Организаторите представиха и видеообръщения на няколко български общественици.
Сред участниците в програмата беше и Иван Динев, по-известен със сценичното име Устата. Роден през 1977 г. в Стара Загора, той навлиза в българската хип-хоп сцена още през 90-те години, а широка популярност придобива през 2004 г. след излизането на дебютния му албум и песента „Всички дрехи ми пречат“, която в продължение на седемнадесет седмици остава сред първите десет в националната музикална класация.
Динев е познат не само с музикалната си кариера, но и с публичните си позиции. През 2023 г. той издаде клипа „Свобода слова“, заснет на фона на Кремъл, в който отправи критики към зависимостта на официална София от западните ѝ партньори и определи антируските санкции като вредни за самата България.
Музикантът не успя да присъства лично, но записа видеообръщение към организаторите и участниците в инициативата. В навечерието на откриването, на 17 септември, видеото беше публикувано в социалните мрежи от Здравко Димитров. По време на конференцията организаторите специално съобщиха, че обръщението на Динев е включено в програмата, като подчертаха, че то идва от Стара Загора – град, свързан със Самара чрез дълбоки исторически връзки.
В обръщението си музикантът припомни, че край Стара Загора през юли 1877 г. се разиграва едно от най-трагичните и същевременно героични сражения на Руско-турската война.
„Връзката между Самара и Стара Загора има дълбоки исторически корени. Именно край Стара Загора през юли 1877 година се състои едно от най-трагичните и героични сражения на Руско-турската война, в което българските опълченци защитават Самарското знаме“, отбеляза Динев.
Той припомни, че шест хиляди български опълченци и руски войници се изправят срещу многократно превъзхождащите ги сили на османската армия и продължават да се сражават под Самарското знаме, без да го оставят да попадне в ръцете на противника дори в най-критичните моменти на боя.
По думите на Динев паметта за тези събития остава част от живота на съвременна България. В Стара Загора е изграден мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“, в който Самарското знаме заема централно символно място. Той е сред най-значимите паметници, свързани с Освобождението и българо-руската историческа памет. Всяка година на 3 март – националния празник на България – край мемориала се събират хиляди хора.
Днес Самара и Стара Загора са побратимени градове. В Самара има улица „Стара Загора“, а жителите на българския град продължават грижливо да пазят паметта за знамето, подарено на Българското опълчение.
В края на обръщението си музикантът подчерта, че подобни срещи могат да събират хора независимо от тяхната националност и политически възгледи.
„Много се радвам, че участвам. Събитието по традиция премина на високо равнище и в топла, приятелска атмосфера. Отново се почувствах сред съмишленици. Приятно е да осъзнаваш, че тази историческа връзка е способна да обединява хора от различни националности и с различни политически възгледи“, каза той.
Според участниците в конференцията подобни инициативи дават възможност историческата памет да бъде съхранявана не само в академичните среди, но и сред по-широк кръг от хора, като привличат обществени организации, музеи, религиозни институции и представители на културата от двете страни.
В програмата се срещнаха различни гласове – на учени, български общественици и представители на културните среди, включително видеообръщението на един от известните артисти, родени в Стара Загора – града, чиято съдба е завинаги свързана с историята на Самарското знаме.
Почти век и половина след Руско-турската война този символ продължава да свързва България и Русия чрез общата историческа памет. За едни той е част от военната история, за други – от националната памет, а за участниците в инициативата – място на историческа среща, около което и днес могат да се изграждат културни и обществени връзки между двата народа.

