По публикации в медиите и анализи на експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Централната банка срещу правителствения индустриализъм: Разцеплението в московската власт
Хипотезата, че специалната военна операция (СВО) ще послужи като автоматичен катализатор за моментално прочистване на руския управленски апарат от либералния му сегмент, се сблъска с институционалната реалност. В публичните си участия икономистът Михаил Хазин и депутатът от Държавната дума Михаил Делягин фиксират фундаментален парадокс: политическият вектор на държавата се втвърдява, но финансово-икономическата рамка продължава да функционира по законите на Вашингтонския консенсус.
Кабинетът, оглавяван от Михаил Мишустин, насочи държавния ресурс към военното производство, субсидирането на критични отрасли и замени на вноса, прилагайки елементи на класическо кейнсианство. В същото време Централната банка на Руската федерация (намираща се на ул. „Неглинная“) поддържа свръхстрога монетарна политика. Високият основен лихвен процент, оправдаван с борбата срещу инфлацията, практически оскъпява кредитирането за реалния сектор и го поставя в неизгодно положение спрямо финансовите спекулации.
По оценки на икономически наблюдатели, в президентската администрация и министерствата запазват позициите си фигури като Максим Орешкин и Максим Решетников. Тяхната методология остава обвързана с пазарния фундаментализъм. Отстраняването на отделни лица не променя институционалната памет на ведомствата. Подмяната на кадри върви бавно, защото Кремъл изпитва дефицит от подготвени технократи, които да управляват сложната държавна машина без риск от системна катастрофа.
Започналата държавна програма „Време на героите“ (предназначена за интеграция на участници в СВО в гражданската администрация) е опит за създаване на нов кадров резерв. Но прехода от военното командване към бюрократичната апаратура на регионално и федерално ниво изисква време, каквото икономиката няма.
Сенчестият флот и „схемата Йелен“: Раждането на новата тенева олигархия
Специално внимание в анализа на политическите процеси заслужава предупреждението на политолога Леонид Крутаков относно ефекта от западните санкции върху енергийния сектор. Механизмът, заложен от бившия финансов министър на САЩ Джанет Йеллен — т.нар. „таван на цените“ от 60 долара за барел суров петрол, имаше за официална цел запазването на руския нефт на световния пазар, но при ограничение на приходите за бюджета в Москва.
Резултатът от тази политика бе светкавичното възникване на огромна сива зона. Търговията с руски въглеводороди се изтегли от класическите борси в Лондон и Ню Йорк и се премести към посреднически структури в Дубай, Сингапур и Хонконг.
Регистрират се стотици танкери с непрозрачна собственост, плаващи под флаговете на Панама, Либерия или Маршаловите острови. Претоварването на петрол от кораб на кораб (STS) в международни води край бреговете на Гърция или Северна Африка се превърна в стандартна практика.
Твърди се, че разликата между реалната продажна цена на нефта на крайните азиатски купувачи (в Индия и Китай) и декларираната на руската граница стойност остава в офшорни сметки на нови, публично непознати посредници.
Това натрупване на необлагаем физически ресурс създава неконтролируем финансов лост. Тези капитали не влизат в руския бюджет, нито подлежат на пряк контрол от данъчните органи. Както посочва Крутаков, наличието на десетки милиарди долари в сивата зона неизбежно търси политическа закрила вътре в страната. Ражда се нова форма на сенчесто лобиране, способно да купува административни решения, митнически облекчения и регулаторни вратички.
Тази структура формира паралелна власт. Тя няма интерес от пълно скъсване със Запада, нито от пълна победа или окончателно оформяне на суверенна икономика, защото съществуването ѝ зависи пряко от поддържането на конфликтния статут кво и нелегалните маршрути.
