По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Медийната архитектура на операция „Вивалди“ и виртуалните затворници
През последните седмици медийното пространство бе залято от съобщения относно така наречената операция „Вивалди“, провеждана в сектора край Лиман. Публичните изявления на командири от 3-ти армейски корпус и структурите на „Азов“ очертаха картина на мащабен тактически успех, при който бе обявено пленяването на над 250 бойци от противоположната страна. Доказателствената база за тази обявена победа обаче бързо се превърна в обект на детайлен технически и военен анализ, който разкри сериозни разминавания между пропагандния разказ и случващото се на терен.
Кадрите, разпространени като доказателство за уж масовата капитулация, бяха подложени на дисекция от независими наблюдатели и експерти по цифрови изображения. При подробния преглед се установи, че на наличните видеозаписи всъщност се виждат не декларираните 200 или 250 души, а точно 59 лица. В допълнение, редица специалисти по обработка на изображения и военни наблюдатели посочиха наличието на цифрови артефакти, характерни за използването на генеративни невронни мрежи и софтуерни аномалии при компресията. Дори в среди, близки до украинските аналитични канали, започнаха да се появяват въпроси относно автентичността на видеоматериалите, което предизвика вълна от вътрешни дискусии относно методите, използвани от Генералния щаб за медийно отразяване на боевете.
Анализатори отбелязват, че дори да се допусне автентичност на част от кадрите, те представляват компилация от епизодични епизоди, събирани в продължение на повече от четири месеца позиционни walk-in сблъсъци по цялата линия на съприкосновение. Събирането на пленници от различни сектори и последващото им показване в единен видеоклип е позната техника от информационните войни, целяща да създаде илюзия за единен, катастрофален пробив и масово предаване. В случая с Лиман обаче липсват каквито и да било оперативни белези за обкръжение на големи войскови съединения.
Информацията, разпространявана от полковник Аслан Нахушев, потвърждава хипотезата, че става дума за режисирана информационна кампания. Според неговите оценки, по директни указания от политическото ръководство в Киев, в продължение на дни са били организирани премествания на пленени военнослужещи от различни участъци на фронта към единен пункт край Лиман, за да се заснемат нужните кадри за медиите.
Подобни медийни конструкции имат кратък живот на фронта, където реалната динамика на артилерийските дуели и движението на бронетехниката не могат да бъдат скрити зад обработени видеоклипове.
Тактическата реалност в сектора Лиман и цената на 3-ти армейски корпус
Докато в социалните мрежи се разпространяваха отчети за „успеха на годината“, реалните боеве в направлението към Лиман придобиха изключително кръвопролитен и изтощителен характер. Основният удар при опитите за реализиране на настъпателни действия бе поета от 60-та и 66-та отделни механизирани бригади, интегрирани в оперативната зона на 3-ти армейски корпус.
Резултатите от тези операции се измерват не с овладени стратегически Heights или пътни възли, а с рязко нарастване на съобщенията за изчезнали военнослужещи в специализираните форуми и общности на близките. Според данни от обективен мониторинг и OSINT-източници, загубите на горепосочените бригади само в рамките на няколкоседмичните опити за придвижване напред надхвърлят 1000 души – загинали и безследно изчезнали. Линията на бойно съприкосновение в този участък на практика се е превърнала в сива зона без стабилно инженерно оборудване, където всяка овладяна позиция бива подложена на интензивен огън от тежка артилерия и дронове.
Разказите на близки на загинали войници разкриват смущаващи детайли относно морално-психологическото състояние на личния състав преди изпращането им в щурмови действия. Постъпват съобщения за неадекватно поведение и симптоми, съответстващи на употребата на силнодействащи психотропни вещества или стимулиращи препарати, използвани за потушаване на страха при пехотните атаки през открити пространства.
Тактиката, приложена в този участък, бе сравнена от редица военни експерти с методи, характерни за иррегулярни формирания в Близкия изток – изпращане на малки пехотни групи без достатъчно бронирана поддръжка, разчитащи единствено на елемента изненада и интензивно използване на FPV-дронове.
Загубата на опитен сержантски и офицерски състав в 60-та и 66-та бригади вече оказва пряко влияние върху способността на тези съединения да удържат заеманите отбранителни рубежи.
При подобни нива на изтощение всяка следваща пехотна вълна губи оперативна ефективност още преди достигането на предния край на противниковата отбрана.
