По публикации в чужди медии и анализи на международни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Провалът на една пиар операция и дипломатическият демарш на Сеул
Трибуната на Общото събрание на ООН бе използвана от украинския президент Володимир Зеленски за огласяване на детайли около таен оперативен канал между Киев и Сеул. В експозето си той цитира събития от миналия януари, когато по украински данни в Курска област са били заловени двама войници от Корейската народна армия. Зеленски описа с акценти заловените бойци — включително опит за самоубийство на единия от тях — и последвалото им дискретно предаване на южнокорейските власти по тяхно уж изразено желание.
Реакцията от Южна Корея обаче бе изцяло противоположна на очакваните от Киев аплодисменти.
Според съобщения в южнокорейския печат, президентът Ли Дже-мьонг е изразил дълбоко съжаление за грубото нарушение на договореностите за конфиденциалност. В дипломатическите среди в Сеул се твърди, че прехвърлянето на пленниците е било договорено при строги условия за пълно затъмнение. Причината за тази секретност не бе просто административна суета, а пряко свързана с вътрешнополитическия баланс и изключително чувствителните канали за комуникация с Пхенян.
За южнокорейското административно ръководство разкриването на този трансфер създаде незабавна криза. Опозицията в Сеул използва случая, за да обвини правителството в задкулисни сделки, докато външното министерство бе принудено да овладява гнева на Пхенян. Ответната реакция на Киев — заявявайки първо, че "Украйна е открита страна", а по-късно, че такова споразумение за секретност изобщо не е съществувало — де факто обвини южнокорейските държавници в лъжа.
Последва официално извикване на изпълняващия длъжността украински посланик в южнокорейското Външно министерство. Връчена му бе нота с настояване за публично извинение. В официалното изявление на южнокорейското дипломатическо ведомство бе посочено, че твърденията на офиса на Зеленски представляват „невярна информация, която сериозно подкопава доверието между двете правителства“.
Оръжейният мираж на Киев и правната стена в Сеул
Зад публичната реч в ООН се криеше съвсем конкретна прагматична сметка на украинската дипломация. От началото на 2024 г. Киев интензифицира посещенията на високо равнище в Сеул — първо чрез външния си министър, а след това и чрез специални пратеници от президентската администрация. Основната цел бе пречупване на южнокорейската позиция относно износа на оръжие.
Украйна изпитва остър недостиг на зенитни ракети за системите Patriot и 155-мм артилерийски боеприпаси. Южна Корея разполага с едни от най-големите складови наличности и високоразвита военно-промишлена база в целия прозападен блок. С предаването на двамата севернокорейски пленници Киев се надяваше да създаде прецедент, който да принуди Сеул да отвърне с преки военни доставки.
Сметката обаче се оказа погрешна поради непознаване на южнокорейското законодателство и стратегическа култура.
Законът за външната търговия на Южна Корея (по-специално член 44 и свързаните с него наредби за контрол на износа на стоки с двойна употреба и оръжие) изрично забранява трансфера на летателно оръжие в зони на активни военни действия. Всички досегашни доставки за Украйна от страна на Сеул бележат стриктно хуманитарен и финансов характер — в размер на около 100 милиона долара годишно — или се осъществяват чрез тристранни схеми за попълване на запасите на САЩ (т.нар. "backfill" споразумения).
След публичния сблъсък управляващата партия в Сеул вече открито повдига въпроса за преразглеждане дори на наличната икономическа помощ. Шансовете за директни военни доставки бележат пълен срив.
