Плевнелиев събра смелост да се яви на кандидат-президентски диспут. И веднага се видя защо досега се е дърпал от челен сблъсък с основния си опонент. Представата му за президентската институция е толкова далеч от реалните правомощия на държавния глава, колкото спането му по паркинги в Германия от луксозната обстановка в комплекса от затворен тип в полите на Витоша, в който се шири сега.
Без съмнение Плевнелиев е способен инженер. В състояние е да управлява дори солиден инвестиционен процес като изграждането на Бизнес парка в София. Практиката в тази сфера би трябвало да му е напомпала капацитет за добър министър, макар че едва ли е бил точно такъв, ако се съди по скоростта, с която наследничката му изхвърли най-важните кадри от екипа му. Неговите досегашни занимания обаче, дори и докато беше начело на регионалното развитие, са само мъничък сектор от цялостната визия за страната, която е нужна на държавния глава. На Плевнелиев очевидно му липсва и специализирана подготовка по управление на държавата, и обща култура, която да му позволи по-широк поглед. Преди броени седмици той сам признаваше, че не е политик, а експерт, и държал да остане такъв, защото в живота си трудно се е местил от едно място на друго.
Мнозина се самозалъгват, че след като е постигнал доста в бизнеса, Плевнелиев сигурно ще се справи и с президентските ангажименти. Само че той досега е работил изключително за собствения си успех. Не се е ангажирал с никаква обществена кауза. Не се е застъпил дори за бездомните кучета или за възможността костенурките да пресичат необезпокоявано бъдещата магистрала "Струма", да не говорим пък за по-сериозен човешки проблем. А днес се сили изведнъж да застане на върха на общественото поприще, и то след нееднократните уверения, че не иска да е президент. Човекът досега просто си е гледал работата, успявал е в нея и нищо повече. Обществената кауза обаче предполага да направиш нещо в свободното си време или пък да дариш от онова, което си натрупал. Досега тя е била дотолкова чужда на Плевнелиев, че не е известно да е сторил благотворителен жест, въпреки милионите си. А може би тъкмо поради това.
Диспутът показа огромната разлика между Калфин и Плевнелиев в разбиранията им какво да прави държавният глава. Левият кандидат е бил секретар на президента, познава институцията в детайли, изградил се е като политик и в национален, и в международен план. Опонентът му не просто не е в час, той още не е прекрачил училищния праг. Липсва му позиция по свръхважни проблеми, затова и остави без отговор въпросите за АЕЦ "Белене" и за шистовия газ. Измъкваше се от конкретиката със заклинания като: "Ще дам всичко от себе си!" Достатъчно бе съвсем мъничко да излезе от полето на общите приказки, и фалираше. Примерно, щял да контролира изпълнителната власт по реформата в правосъдната система. В сънищата му може и да е така, но в действителност президентът няма контролни функции. Щял да създаде в президентството съвети по различни проблеми и така да отключи институцията за гражданите. Но тя е отворена доста отдавна, още от Петър Стоянов. Дълги години съществуват и работят и съветите. Например този по икономическото развитие даде преди две години идея на президента Първанов да настоява за допустимия от ЕК дефицит от 3%, вместо балансиран бюджет, за който държеше правителството, зомбирано от Дянковата припряност за влизане в чакалнята на еврозоната. Финансовият министър нарече идеята малоумна, спря плащанията към бизнеса и оряза ресурсите за социална политика. След две години се отказа от присъединяване към еврозоната, но вече беше задушил икономиката и последствията от това тепърва ще плащаме.
Впрочем същият този Дянков предупреди преди дни, че докато е министър, тринадесета заплата няма да има. Не е достатъчно да си глупак, за да заявиш това в навечерието на изборите, но все пак помага. И това ни го казва година и половина, след като, по собствените му думи, сме излезли от кризата. Всеки ден ни притискат от лоши - по-лоши новини. Социалните плащания се замразяват, защото вече няма да са процент от минималната работна заплата. Стотици хиляди заети остават без ваучери за храна. Пристъпва се към спирането на 112 влака. Приходите в бюджета са под очакванията, наследеният фискален резерв вече е преполовен, нищо чудно утре да гръмне и валутният борд. И за капак - коктейли "Молотов", тротили, подпалени сгради, взривени коли.
Всичко това показва докъде е доведена държавата в последните години. Пред очите ни "Градим България" деградира в "Гърмим България" - и в преносния, и в буквалния смисъл. Ето защо предизборните дискусии няма как да са само по президентските правомощия. А предстоящият вот все повече се разширява в гласуване "за" или "против" сегашното управление.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
