На последните парламентарни избори една от емблемите на БСП Иво Атанасов беше изпратен на заколение като мажоритарен кандидат в неуютния за него Пазарджишки избирателен район. След предизвестената му загуба последният мохикан от романтичния период на партията стана съветник на Георги Първанов и тези дни сдаде поста.

- Успяхте ли да опознаете и вицепрезидента ген. Ангел Марин? Впрочем как ще коментирате последния скандал с помилванията и личността на генерала? Някои коментатори директно и безпардонно намекнаха, че става дума за пари?

- Целта е чрез Марин да се удари Първанов, но ще видите, че от този шум няма да излезе нищо. Генералът е достойна фигура, а и президентството е едва на финала на процедури като помилване, даване на българско гражданство и удостояване с ордени. Преди това има становища на комисии, министерства, творчески съюзи, неправителствени организации, които няма как да бъдат пренебрегнати, освен в редките случаи, когато има железни аргументи.

- Как виждате политическото бъдеще на Георги Първанов? Очертава ли се някакъв вид дуел Първанов-Станишев за председателското място в БСП? Николай Слатински предвижда още два възможни варианта - Първанов лидер в сянка, а Станишев председател тип кукла на конци, но е възможна и евентуална сделка между двамата?

- Лидерският двубой между Станишев и Първанов като че ли става все по-неизбежен. Сигурно ще има и други кандидатури, но сега само Станишев може да победи Първанов, както и само Първанов може да победи Станишев. Според мен при очакваната лява вълна в Европа нормалното е Станишев да се цели в поста на Барозу, а Първанов да върне БСП в управлението на България. Така всеки от двамата ще бъде полезен там, където най-много тежи.

- Как виждате собственото си политическо бъдеще?

- Аз съм сред малцината, които поеха отговорността за една загуба със собствената си оставка. При това, без вината да е била моя. В новия век все още и вероятно още дълго занапред най-високият процент, достиган от БСП в парламентарни избори, е на водената от мен през 2005 г. листа в Кюстендил. При моята наследничка се сринахме от първи в страната до трети в общината. Знам как една организация може да се изправи на крака, но само ако тя излезе от унеса и поиска да застане на пътя на победата. Ако обаче предпочита да се наслаждава на загубите, няма защо да се връщам в политиката.

- Има ли нещо ново при вас в личен и семеен план?

- Няма. Все така чакам синът ни да се ожени. Преди си мислех, че първо трябва да стана свекър, а после - дядо, но вече съм готов и направо дядо да бъда.

- Продължавате ли да печелите все така завидно от залозите в Еврофутбол?

- Толкова много мачове вече се уговарят, че и аз като много фенове миналата година бях на загуба. Сега обаче, след като вече съм свободен, ще ми остане време да разработя нова схема, с която да мога отново да печеля.

- Изигра ли роля в решението ви взаимната ви неприязън със Станишев, доколкото могат така да се формулират отношенията ви с председателя на БСП?

- Това за лошите ни отношения е една широко разпространена легенда, която обаче е далеч от истината. За разлика от мнозина други, не му се слагам, а казвам това, което мисля. Много съм го критикувал, но не защото така ми е хрумвало, а тъй като съм виждал, че някои негови действия ни преграждат пътя към победата. Никога обаче, нито публично, нито в личен разговор, той не е казал, че не съм прав. Винаги, когато съм искал среща с него, ме е приемал. Последният ни разговор беше преди две седмици в кабинета му на „Позитано" и продължи близо час, при цялата му заетост.

- По какъв начин контактувахте с президента? Имахте ли чисто човешки контакти с него?

- Секретарите можехме да му звъним по всяко време. Често съм му пращал и есемеси, особено когато е трябвало да го информирам или да се консултирам за нещо, а пък той в същото време е държал реч някъде или пък е бил във важна среща. Разбира се, имали сме и чисто човешки контакти - вече казах, че сме приятели.

- Колко отблизо успяхте да опознаете днешния Първанов и що за човек е той? Какво ще кажете за квалификациите на хора, които имат претенциите, че познават президента - сив, безличен, подмолен, задкулисен?

- Това е част от демонизирането на Първанов, което не отвчера върви на високи обороти. Защото и с просто око се вижда, че той е не просто алтернатива, а и силата, която може да изпрати сегашното управление в опозиция. Атаките към него няма да спрат, но той има подкрепата на хората, наричани от други политици „обикновени". Неведнъж съм бил свидетел как той просто разцъфва, когато е сред тях. Може би тогава е най-истински, за разлика от други, за които подобни срещи са тегоба.

- Впрочем как се чувствахте в компанията на двайсетина президентски секретари с досиета?

- Първо, цифрата почти по марктвеновски е силно преувеличена. Второ, проблемът тръгва от закона, който не разграничава разузнавача и контраразузнавача от доносника. Трето, не виждам защо е трябвало да се чувствам неуютно, когато някой мой колега е бил разузнавач от кариерата, каквито са почти всички дипломати по света.

- Как гледате на твърденията на ген. Атанасов, че президентът е бил по-информиран от останалите лидери на държавата с право на достъп до секретната информация на службите / според някои и чрез НСО, чиито служители са докладвали за депутати и други важни персони /,както и на другото му твърдение, че Алексей Петров е изпълнявал ролята на нещо като тайна информационна совалка между Никола Филчев и Георги Първанов?

- Тези въпроси категорично не са в моята компетентност, но със сигурност знам, че Алексей Петров е бил приятел и съдружник не на Първанов, а на сегашния премиер.

- Преди време бяхте спряган заедно с Костадин Паскалев за скрита потенциална кандидатура за председател на БСП при евентуална остра криза на доверие към сегашния лидер, а преди последните избори - и като евентуален кандидат-президент. Как ще коментирате тези мълви?

- Аз бях номиниран за кандидат-президент от първата в тази насока и най-многобройна група във фейсбук, а после и от много организации на БСП в страната. При тайното гласуване на „Позитано" обаче се класирах трети и официален кандидат стана Ивайло Калфин. Бил съм предлаган и за лидер на партията, сигурно и сега това ще се случи някъде. Мога да направя много за нейното нормализиране, за това, отделният деец да зависи от своите качества, от доверието, което си е спечелил, и най-важното - от резултатите, които постига в изборите.

- Прочетох в интернет реанимираната ви публикация от 1990 г.под заглавието „Защо все още не напускам БСП?". Как се връзва нейният дух с факта, че сте се съгласил да работите за човек и политик, който отива на крака на рождения ден на олигарх като Георги Гергов примерно?

- Добре е повече хора да влязат в сайта ми и да прочетат тази статия, в която прогнозирам превръщането на част от номенклатурата в олигархия и много други процеси. В една лява партия могат да членуват и богати - по силата на убежденията, на фамилните традиции или по други причини. Те обаче не бива да бъдат нейно лице. Не съм се отклонил от това виждане и до днес и бях единственото по-известно име, което публично заяви, че номинирането на Гергов за кандидат-президент би имало унищожителен ефект за БСП.

Интервю за в. "Шоу", 1-7 февруари, 2012 г.