/Поглед.инфо/ "Господ е българин!" - възкликна Николай Колев - Мичмана на 17 ноември 1993 г., когато с гола на Емил Костадинов в последната секунда победихме Франция на "Парк де Пренс" и се класирахме за Световното в САЩ. Четвърт век по-късно мнозина все повече вярват, че той е бил прав. Не им се ще да признаят, че колкото и да е важна помощта свише, успехът на Пеневата чета беше триумф на силно поколение футболисти, подготвено при социализма. Тогавашният строй полагаше такива грижи за най-масовия спорт, че редовно класираше отбора ни на световните финали, и то когато до тях се допускаха само 16 страни. А сега, когато участват двойно повече, не само не можем да се доберем до Мондиала, но сме жалки и в квалификационните групи.
Плашещо голяма част от нас живеем в очакване на чудото. Сигурно не вярваме съвсем, че Господ е българин или поне, че сме богоизбрани, но мисълта, че донякъде може и така да е, неспирно ни човърка. В публичното пространство непрекъснато ни се внушава, и то с позовавания уж на светила в науката и на все нови и нови исторически факти, че сме най-древният народ. Почти всичко важно в света все е свързано с нас - Ноев ковчег, дворци, мощи на светци, кости на вампири, русалки... Ето защо сме убедени, че напълно заслужаваме да ни споходи чудо, и открай време се оглеждаме за Спасителя - от дядо Иван до чичо Сам, до Барозу и Юнкер. Нали сме си богоизбрани, търсим го и помежду си. Все с надеждата да ни оправи се втурваме към някой философ или политикономист на социализма, към холивудски или български шоумен, към лондонско юпи или нашенско куче от крайния квартал, дори към преоблякъл се като партиен лидер цар. И все попадаме на някого, който да подхвърли с убийствена ирония: "Егати държавата, щом аз й бях вицепремиер!" Което ни отчайва, но за малко, колкото да съберем сили за търсене на поредния Спасител.
Лошото е, че и нашите управници все се озъртат. Като видяха, че не могат да решат проблемите за осемстотин дни, че и еврофондовете нямат магическа сила, дори и да ги усвояваме напълно, дават мило и драго да се случи някое чудо, та да се оправи държавата. А чудеса при сегашния шеф на музеите - колкото щеш. И все пророчески. Казала му Ванга, че край Голямата базилика в Плиска отново ще бликне вода, и църковният кладенец наистина започна да извира. В този район има толкова подпочвени води, че където и да копнеш, все ще намериш, но това се премълчава, за да не се подлага на съмнение свещеният характер на извора. И легендата, че в този кладенец е приел светото тайнство самият княз Борис. А със светената вода, която била още от времето на Покръстването, бе полята главата на премиера Борисов. Ритуал, за чиято подготовка научихме от медиите, но не вярвахме, че ще се случи, защото не е каноничен, а съчинен надве-натри, и то за нуждите на конкретния политически момент. При това - изпълнен не от свещеник, а от лице, което дори не крие, че не е вярващо.
Но това не е всичко. Ванга била казала, че България ще започне да благоденства, ако Голямата базилика бъде издигната отново. След поливането на премиерската глава вече не бива да се съмняваме, че и храмът ще се появи сред руините на Плиска. С амбицията да играе съдбоносна роля, също като възстановяването на Соломоновия храм в Йерусалим, което ще бъде един от знаците за Второто пришествие на Иисус Христос. Само че библейските сюжети са боговдъхновени писания, докато в Плиска се действа по предсказанията на пророчица, която Църквата, криво или право, не признава. А и няма никакви доказателства, че на премиера се подшушват истинските думи на Ванга, а не нечии измишльотини.
Г-н Борисов е гениален комуникатор с онези хора, наричани от политиците обикновени. Той прекрасно усеща техните въжделения и това му позволява винаги да говори онова, което очакват. Но преиграването с надеждите за чудо може да му изиграе лоша шега. Особено когато безбожници от неговия антураж му нашепват да действа на територията на вярата, на която определено не е в час, и то не само защото си позволява да говори за Бог като за Началника.
Както е тръгнало, след възстановяването на Голямата базилика ще чакаме Благодатния огън не в Йерусалим, а в Плиска. Сигурно Ванга и по това се е произнесла, пък и ще се опитат да подскажат на премиера, че е съвсем логично Светият огън да слезе в краката на пожарникар. Ако в нощта на Велика събота започнем наистина да чакаме чудото в Плиска, Божията искра няма да се появи, но ще можем да кажем, че сме затворили цикъла Борис - Борисов. При единия християнството започва, а при другия свършва. И когато това стане скандално ясно, полелият главата на премиера ще измие със светената вода ръцете си. Също като римския прокуратор на Юдея.
Дума
