Катуница катурна почти всичко. Най-вече - представата, че ще можем да живеем както досега. Някои внушават, че наглото убийство е само и единствено криминален случай, други виждат в последвалите протести белезите на етнически конфликт. И първите, и вторите казват част от истината, но двата фрагмента не правят едно цяло. Защото трусът е много по-дълбочинен. Той отключва енергия от недрата на натрупваното повече от 20 години усещане за несправедливост. Пластовете се разместват от бунта в душите на повечето български граждани, неприемащи безнаказаността на мнозина от онези, които намърдаха в джобовете си огромната някога държавна собственост. От онези политици и представители на правораздаването, за които е по-важно да влязат в непочтената игра, вместо да я спрат. И от бароните - ромски и не само, както и от мутрите - по физиономия и не само, които с влияние, с "подкуп и бой" гарантират собственото си благополучие и неприкосновеност, помагайки по различните етажи на властта да се настаняват тъкмо онези, които въобще нямат място в политиката.
Преди повече от две години Борисов получи огромно доверие с очакването, че ще сложи край на цялата тази наглост и недосегаемост. Той самият подведе избирателя, че като върне откраднатото от предишните, ще подобри хала на народа. Социолозите доказват, а се вижда и с невъоръжено око, че и тази надежда е катурната. По отношение на доходите, на безработицата, на равнището на цените, на здравеопазването и на пенсионното дело много повече от половината население вече смята, че предишното правителство се е справяло по-добре от сегашното. Това са най-важните сфери във всекидневието на хората, които би трябвало да променят електоралните нагласи. Като плюс на сегашното управление спрямо предходното все още се отчита борбата с корупцията и с престъпността. Тази масова оценка е резултат повече на успешни пиар кампании, а не на трезв поглед към действителността. Отлагането на приема ни в Шенген и събитията в Катуница показаха, че тези успехи са мит, а не реалност.
Същевременно изследванията сочат, че ГЕРБ все още е партията с най-високо доверие, а Плевнелиев - най-подкрепяният кандидат-президент. Мнозина са склонни да омаловажават тези данни, но те се поднасят от същите социолози, които улавят и разочарованието от управляващите. Ето защо по-разумно е не да оспорваме резултатите, а да помислим как да превърнем променените оценки за работата на правителството във вот срещу излъчилата го политическа сила.
Всъщност предизборните кампании се правят тъкмо за това - да убедиш, че си бил и ще бъдеш по-добър от опонента си. Само че това се отнася за нормалните кампании. Катуница обаче извади предизборната надпревара от обичайното русло. Някои малки партии съзряха точно тук шанс да си качат процента. На левицата не се препоръчват остри завои, пък и не са типични за нея - силата й е в предвидимото поведение, а не в сюрпризите. И все пак добре е да се помисли дали някои от посланията й да не се преформулират. Особено като се вижда, че общественото внимание вече е изместено в друга плоскост.
Електоралните нагласи биха могли да се пречупят и в пряк диспут между основните кандидати за президентския пост. Особено като се има предвид, че след години на медиен уют гербариите са в изнеженото състояние на Петър Стоянов от началото на века, който фалира при първата нережисирана предварително ситуация в най-важната фаза на кампанията. Само че предизборното поведение на Плевнелиев е дотолкова неадекватно, че едва ли ще му позволят да влезе в непосредствена словесна битка с конкурентите си.
И най-важното - колкото и да расте недоволството сред голяма част от избирателите, утопиите относно начина и личностите, с които проблемите могат да се решат, остават непоклатими. Към кого ли не се залиташе масово през изминалите години... Подкрепа получаваха фанфарони, които щяха да оправят страната за 800 дни или пък които щяха да раздадат възмездие на грабителите на България. Сега сме на път да си платим за наивността, че който не е показал характер две години като министър, изведнъж ще почне да го прави в президентското кресло. Че 12 милиона могат да се натрупат по честен път и че който е богат, ще мисли не за себе си, а за бедните. А появи ли се някой, който е различен от така наречената политическа класа, ще бъде смачкан или изтласкан в периферията. Няма да получи поддръжка дори от онези изстрадали хорица, в името на които е поел кръста да бъде различен.
Катуница наистина катурна почти всичко. Но не и илюзиите. Тъкмо затова тя неизбежно ще бъде повторена. И като криминален случай, и като междуетническо напрежение, и като отрицание на цялата несправедливост на прехода. Отрицание, което не само не е в състояние да намери изход, но и прави тресавището още по-непроходимо.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
