Когато Росен Плевнелиев сподели, че в предишния си живот е бил ирландска пастирка, някои подхвърлиха, че това ще му позволи едновременно да бъде и държавен глава, и първа дама. И като че ли излязоха прави.
Юлиана Плевнелиева, колкото очаквано, толкова и изненадващо, не се появи на церемонията по встъпването на мъжа си в длъжност. Очаквано, защото в цялата кампания тя въобще не се вясна, с което не позволи на гласоподавателя да направи поне малко по-информиран избор. Може би защото е преценила, че успехът ще дойде, ако кандидат-президентът се впие в електоралните нагласи не като неин съпруг, а като човекът на Бойко. А може би защото просто си е опърничава и строителният министър не е успял ни най-малко да й повлияе.
И все пак отсъствието й беше учудващо. Някак си не ни се вярваше, че чак пък до такава степен не намира за важно онова, с което ще се занимава съпругът й в предстоящите пет години. Все ни се струваше, че в началото на нелекия му път ще му даде женското си рамо, което понякога е по-силно от мъжкото. На мястото на Плевнелиев повечето от нас щяха да бъдат истински нещастни. За какво ни е успехът, ако дори най-близките ни не го ценят. Мъжете отиват в казармата и даже на война и пак имат жена до себе си. А да влезеш самотен в президентството означава, че има нещо дълбоко погрешно и в личните ти взаимоотношения, и в разбирането ти за самия пост, който заемаш.
Не е ясно защо г-жа Плевнелиева пренебрегна протокола и ангажиментите си на първа дама. Ако е искала да намекне, че ненормалното не е у нея, а у нас, успяла е. Защото ние и по този въпрос се разделихме по партийни пристрастия. Ако Зорка Първанова си беше позволила такова неуважение, щяха да я скъсат от критика. Към Плевнелиева обаче повечето от десните се отнасят с възторг. Ах, до каква степен била самостоятелна, как не искала да й се бъркат в личния живот и колко дълго България била чакала точно персона като нея да стане президентша. Пък и в закона не фигурирало понятието "първа дама". То не фигурираше и в предишните 22 години на прехода, но половинките на държавните глави не се криеха в комплексите от затворен тип, вместо да застанат пред погледа на обществото. Ама избирателите гласували за Росен Плевнелиев, а не за съпругата му. Никой не беше гласувал и за Желева, Стоянова и Първанова, но това не им пречеше да бъдат първи дами.
Дори мастит социолог побърза да заключи, че разочарована от отсъствието на г-жа Плевнелиева била само изостаналата част от българите. Нямало защо тя да се мотка по декора. Протоколът не бил закон - написан е от някакви хора, голяма работа. С други думи, законът също не трябва да се спазва, защото и той е написан от хора. Уважение заслужават навярно само природните закони, но ако се налага да защитим някой политик, който ни е симпатичен, може и срещу тях да се обявим.
Бойко Борисов е предвидим до милиметри и по този въпрос. Не ми е притрябвала първа дама, категоричен е той, върша си работата и без нея. За него още от началото на премиерския му мандат знаем, че стои сам като куче горе в Бояна. Този модел очевидно се пренася и в луксозния комплекс от затворен тип "Резиденшъл парк", където живеят Плевнелиеви, и който някои поради това вече наричат "Президеншъл парк". Но дали тъкмо на този модел трябва да подражава и новият държавен глава? Ако по някакви причини - тактически или истински - премиерът се е озовал сам, редно ли е всички да се опитват да му се харесат, внушавайки, че нехаят за половинките си? Нали семейството е ценност в традициите тъкмо на десните партии. Или ГЕРБ вече не е дясна формация?
За хората е много по-добре да следят какво правят президентите и политиците, отколкото какви са тоалетите на първите дами, каза самият Плевнелиев. Това изявление е толкова шокиращо, че заслужава дълго да го помним. Не в първата му част - с нея няма как да не се съгласим. А с разбирането на държавния ни глава за ролята на първата дама - да разхожда тоалети, сякаш е подвижна окачалка за дрехи. Това откровение дори може да мине за сексистко и някоя правозащитна организация би имала всички основания да го вземе на прицел. Както беше примерно случаят с "Мъжете знаят защо" в рекламата на една бира. Ако Плевнелиев това не го е изтървал по невнимание, а наистина си го мисли, съпругата му е права за себе си да не застане до него по време на церемонията. Не е права обаче от гледна точка на протокола, на традицията, на очакванията към една първа дама.
Нормалният човек ще се съобрази с досегашния ни опит, както и с практиката по света. Богатият обаче демонстративно нехае и за едното, и за другото, особено пък новозамогналият се. Той е натрупал милионите тъкмо защото е нарушавал правилата. А животът в комплекс като "Президеншъл парк" без съмнение подсилва този манталитет.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
