В сватбения мол на бул. „Александър Малинов” в столичния квартал „Младост” се състоя ревю за абитуриенти – сираци от различни домове в страната. То бе организирано от списание „Сватбен мол” и е първата от поредица подобни прояви. Водеща на благотворителното събитие бе Станислава Ганчева. Моя милост прие поканата да бъде патрон на ревюто. Когато Станислава ми даде думата, обясних мотивите си пред публиката по приблизително следния начин:
„Смятам, че подобни покани не бива да се приемат лековато. Човек трябва да има известна, и то немалка практика зад гърба си, за да се съгласи такава изява да бъде под неговия патронаж. Аз отговорих утвърдително на поканата, тъй като съм отделил голяма част от времето и усилията си през последните 20 години на тази тема. Много са случаите, в които съм помагал на сираци – било с финансова подкрепа за абитуриентския им бал, било със съдействие за намиране на работа или по някакъв друг начин. Ще дам тук само един пример, тъй като той стана национално известен. Преди няколко години се роди малкият Данчо от кюстендилското село Багренци. Бащата беше неизвестен, а майката почина при раждането. Дядото и бабата се наеха да го гледат като свой син. Хората се опитваха да получат еднократната помощ за раждане, но им отказваха, понеже по закон тя се дава само на някой от родителите. Това беше поводът дядото да дойде в моята депутатска приемна. Тъй като правилата наистина не позволяваха той да получи сумата, аз му я дадох от собствените си средства. Тогавашната кореспондентка на „24 часа” в Кюстендил Елица Иванова написа във вестника, което даде основание на Милен Цветков да ни покани в своето телевизионно предаване. Благодарение на взаимодействието между политик и медии се намери бизнесмен, който пое ангажимент да превежда пари за издръжката на детето до 16-ата му година. Днес малкият Данчо, с когото се чухме последно за Йордановден, е на шест години. Вярвам, че ако това ревю се утвърди занапред, след десетина години той ще бъде един от манекените.
Приех поканата и заради примерите, които съм срещал в работата и в живота си. Имах честта да бъда секретар на един държавен глава, който всяка година организираше бал за сираци. Когато съм бил с него на посещения, съм бил свидетел как той прави даренния с лични средства на детски домове. Не търсеше показност, всичко ставаше извън камерите и микрофоните. Последният случай беше в Брацигово, където той дари музикална уредба. Имам примера и на личности като Първан Дангов, който докато беше кмет на Дупница, даде общинско жилище на една абитуриентка от Дома за деца и юноши „Олга Стоянова”. Споменавам Брацигово и Дупница, защото тази вечер сред нас са деца от домовете в тези градове.
Искам в България да няма сираци. Знам обаче, че това е невъзможно. Възможно е обаче да има хора, които да бъдат съпричастни с тяхната трудна съдба. Ето защо ще завърша с пожелание за успешна реализация на девойките и младежите от домовете, които след малко ще се представят пред нас като манекени. И с благодарност към организаторите на днешната проява – списание „Сватбен мол”, самият мол, към спонсорите, към търговците и производителите, които даряват на абитуриентите костюмите и роклите, с които дефилират, както и всичко друго, необходимо за техните балове.”
Пред публиката се представи жената-каучук Сирма. Тук бяха и някои от най-активните участници във фейсбук-групата „Иво Атанасов - президент”, която почти половин година след изборите не само не се топи, но и продължава да се увеличава.
