"Нова година - нов век - нов късмет! Нов парламент - нов премиер - нов президент!" С това възклицание завърших последното за миналото столетие изявление от името на червената депутатска група. Искрен и затуй бурен смях заля дясната част на пленарната зала. На пръв поглед имаше защо - сините държаха здраво властта, Костов изглеждаше непоклатим като премиер, а Петър Стоянов - като държавен глава. Само след броени месеци обаче жълтите взеха половината места в Народното събрание, бившият цар стана министър-председател, а лидерът на БСП Георги Първанов победи в президентските избори. Развоят на събитията показа, че България е като къщата на Облонски от "Ана Каренина", в която изведнъж може всичко да се обърка.
ГЕРБ изглеждат здраво окопани във властта, почти цялата вече е в ръцете на един от тях. Социолози дори им подсказват да отидат тази година на предсрочни избори, защото им се струва, че е дошъл най-подходящият момент за нова победа. Управляващите засега отхвърлят този вариант, предстои да видим дали само на думи. Подозират, че финансовата стабилност, с която толкова се хвалят, не топли избирателя, защото е на ръба на оцеляването. Разбираемо е да се стремят да има нещо налице от управлението им, преди да призоват хората към урните. Премиерът дори е убеден, че построят ли магистралите, няма да има българин, който да не гласува за партията му.
Тези заклинания са в доста насипно състояние, отдавна сме свикнали с това и сме наясно, че утре със същата лекота могат да бъдат намерени мотиви и за предсрочни избори. И все пак, гербариите в някаква степен са опарени от стачката на железничарите, от протестите на зърнопроизводителите и от натиска на синдикатите срещу пенсионната реформа. Премиерът бе освиркан и в Пловдив, и - което особено му тежи - в достроената столична спортна зала. Масовата безрезервна подкрепа сякаш вече е в миналото.
Не е трудно да се предвиди, че ще става по-зле. Гербариите дойдоха на власт с илюзията, че някой е бил длъжен да им остави милиарди, които те просто да разпределят. Пословичното им неумение да генерират доходи превърна управлението им в каскада от оправдания, които вече втръсват на всички. Непрекъснато се оплакват, че трябвало да плащат вересиите на предишното правителство, а същевременно преполовиха оставения им в наследство фискален резерв от над 8 милиарда, опоскаха спастрените пари на Здравната каса, посегнаха на частните пенсионни фондове, а сега са се нагледали и на "Сребърния фонд".
В Брюксел все още са на разположение близо 7 милиарда, но не е ясно дали проектите ще могат да бъдат придвижени тази и следващата година. Ако управляващите преценят, че усвояването им няма как да стане в желания обем, възможно е да се ориентират към предсрочни избори. Пропуснат ли момента за успешен вот, не е изключено да последват черния пример на десните в Унгария, които прикриват некадърността си с недемократични промени и атаки към политическия опонент, можещи да ескалират дори до поставяне на левицата извън закона.
Големият въпрос е, готова ли е БСП за различните варианти в развитието на политическите процеси? Ние не изпълнихме поставените цели за победа в отминалите президентски и местни избори. Същевременно има индикации, че сме излезли от шока след двете тежки загуби през 2009 г. Но да се посочва като наш плюс фактът, че сме оцелели на политическия терен и сме се оформили като единствена алтернатива на ГЕРБ, не е кой знае колко достойно. Все пак ние сме БСП, а не някоя еднодневка.
За да променим нещо в България, в следващия вот ни е нужна не просто победа, а удвояване и дори утрояване на броя на сегашните ни депутати. Демократичният летопис показва, че това е осъществимо. С изключение на 2005 г., във всички други избори победителят е взимал над сто депутатски места, а често е бил и в зоната на абсолютното мнозинство. Подобен резултат е възможен и в предстоящото гласуване, независимо кога ще бъде. За целта обаче е необходимо преформулиране на управленските ни проекти през ясни леви приоритети. И безпощаден анализ на резултатите от последния вот, без непременно да държим да си бъдем добрички един към друг.
Изборните манипулации на ГЕРБ са грозен факт навсякъде, но не могат да бъдат универсално обяснение, а още по-малко - оправдание. Защото има райони, където и при тези условия БСП спечели кметската надпревара. И други, където трупаме загуба след загуба. Отношението ни към първите и към вторите не бива да е едно и също. Където нещата не вървят, лидерите трябва да бъдат сменени, независимо, че се изживяват като незаменими фигури. Ако толкова не можем да преодолеем илюзията, че са ценни, да им намерим места в листите, но да поверим организацията на изборите на кадри, способни да постигат победи. Иначе пак ще се утешаваме, че сме единствената алтернатива на следващите управляващи.
