Тази колонка заприлича на латиноамерикански сериал. Но не заради автора си, а заради главния герой, на когото все му хрумва някакъв нов етюд, с който да остане в сценария, па макар и против логиката на сюжета. Миналата събота отбелязах, че премиерът най-сетне удари на мускул. Първоначално зае позата на по-силния и прие канадската борба със синдикатите. С типичния си апломб ги предупреди хич да не си мислят, че ще го уплашат с протести. Сетне прецени, че е по-удачно да се престори на обиден. Ако си позволят тъкмо на него да спретнат стачка, още на следващия ден ще си подаде оставката.
Следващият ден обаче мина и замина. Железничарската стачка е факт вече втора седмица, протестът на зърнопроизводителите напредва с трактори и комбайни към граничните пунктове и столицата, синдикалният митинг пред парламента беше може би най-внушителният за новия век. Оставка на премиера обаче няма и няма. За Борисов не е нещо ново днес да каже едно, а утре - друго. Кажи-речи ние все това гледаме. За любителите на безкрайните сериали обаче вече е по-вълнуващо не как ще завършат синдикалните протести, а с какъв фокус премиерът ще остане отново на сцената.
За Борисов извъртането от вчерашните думи е най-лесното нещо на света. Или поне в Европа, ако се съди по примера, на който той се позова. Протестите са заразни, увери Борисав. Ето, целият Брюксел е блокиран, в Лондон стотици хиляди са на улицата. Да не говорим за Гърция, за Испания. И ако миналата седмица премиерът се вживя в ролята на хирург, комуто се е паднала злата участ да изреже туморите от обществения организъм, сега той се самопрепоръча за имунизатор. Сравни се с майката, която води детето си да му бият инжекция. То плаче, дърпа се, но тя е наясно, че трябва да му я направят, защото знае, че след двадесет години ще го хване болест, която не може да се излекува.
Ето как Борисов с добре трениран жест прехвърли вината назад и встрани от своето премиерстване, а надеждите - в далечното бъдеще, та дано забравим несгодите на настоящето. Само че проблемите във вдекидневието вече са толкова тежки, а управляващите - до такава степен неспособни да ги решат, че телепортирането във времето, независимо в коя посока, вече не утешава никого. Особено пък като се разбра, че сме първенец по корупция в ЕС. Което ще рече, че сме не толкова жертва, колкото източник на заразата, за която говори премиерът. И данните са не на кого да е, а на световната организация "Прозрачност без граници", чиято българска представителка стана министър на правосъдието, макар и да няма нито ден стаж в правосъдната система. Стойностите за корупцията в България са най-лошите от 1999 г. насам. Очевидно правителството на Борисов, дошло на власт в името на борбата с присвояването на обществени средства, се провали напълно и в тази сфера. Напразни са уточненията на премиера, че "Прозрачност без граници" борави не с числа за нивото на корупцията, а с усещането на хората за нейното равнище. Защото и така да е, би трябвало на третата година от управлението на първия истински борец срещу корупцията то да се е променило. И то наистина се е променило, но към влошаване. С което ореолите около главата на премиера станаха с още един по-малко.
"Да речем, че аз съм слаб политик - казва Борисов - че ГЕРБ сме слаба партия, че не разбираме нищо. Оставете ни нас! Вижте какво става в Европа!" С други думи, щом сме в една линия с останалите страни, значи сме на прав път. Този подход не е нещо ново - преди бяхме в синхрон с Москва, сега - с Брюксел. Нови са прозренията на Борисов, че държавите от европейското семейство не могат да издържат дълго по начина, по който са управлявани досега. Трябва да признаем, че тук той е напълно прав, макар и може би да не го съзнава. От 27 страни в ЕС вече само две са с леви министър-председатели. Всичко друго е дясно, десен е и Европарламентът, и то не от вчера. Финансовата криза избухна в предишния му десен мандат и виждаме как не може да бъде преодоляна и в сегашния. Нужна е нова политика, която да разпредели справедливо тегобите, а не да ги стоварва само върху бедните и средните слоеве. Тогава и доверието към предприеманите мерки за преодоляване на кризата ще бъде по-голямо. В противен случай протестите неизбежно ще се разрастват.
Впрочем премиерът усеща тази опасност. Той предупреди синдикатите да не дърпат дявола за опашката, защото има много лумпени в държавата, които в един момент могат да направят събитията неконтролируеми. Когато Борисов говори за лумпени, някак си му вярваме. Само че онова, което той предлага, е насочено не към предпазване от риска, а към собственото му прекрачване в следващия епизод на сериала.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
