- Един болен човек някога написа бълвоча "Моята борба", а политиците, вкл. левите такива, се боричкаха в парламента и като си правеха тънки сметки, си строяха изкуствени замъци върху подвижни пясъци. Даже някои богати евреи нямаха нищо против да се изпуска парата на нацията, стига бизнесът да върви...
- После болният човек правеше бирени пучове с дебеловрати "патриоти", а политиците, вкл. левите такива, се боричкаха в парламента и като си правеха тънки сметки, си строяха изкуствени замъци върху подвижни пясъци. Тези някои богати евреи продължаваха да нямат нищо против да се изпуска парата на нацията, стига бизнесът да върви, само че сърцата им започнаха да се свиват тревожно...
- Сетне болният човек викаше "Германия над всичко!" и "Евреите - на сапун, славяните - роби!", а политиците, вкл. левите такива, се боричкаха в парламента и като си правеха тънки сметки, си строяха изкуствени замъци върху подвижни пясъци. А същите тези някои богати евреи се хващаха за главите, но си казваха, че все някак нещата не са толкова зле, колкото изглеждат, пък и бизнесът върви...
- Накрая болният човек стана канцлер. И беше късно. Най-напред беше страшно късно за левите политици и ужасно късно за нормалните и обикновени германски евреи...
Досега у нас какво имаме:
- Имаме бълвоча "Бумерангът на злото". Политиците, вкл. левите такива, дори не го четат. Даже някои богати турци потриват ръце, защото са скачени съдове с болния човек - колкото повече той кряка, толкова повече техният електорат се консолидира...
- Имаме маршове с дебеловрати "патриоти". Политиците, вкл. левите такива, дори не ги забелязват. Тези някои богати турци продължават да нямат нищо против - заради скачените съдове, разбира се, но сърцата им започват да се свиват тревожно...
- Имаме "България над всичко!" и "Циганите - на сапун, турците - вън!". Политиците, вкл. левите такива, дори не ги чуват. А същите тези някои богати турци се хващат за главите, но си казват, че все някак нещата не са толкова зле, колкото изглеждат, пък и нали са като скачени съдове...
Както бе казал някой, при другите народи трагедията се повтаря като фарс, а при нас фарсът се повтаря като трагедия.
Мисълта ми е, да не дойде и при нас онова "накрая". Защото тогава може най-напред да стане доста късно за левите политици и фатално късно за нормалните и обикновени български турци.
В българската политическа история всяко прасе, пуснато под одъра, неизбежно и абсолютно по свински се качва на одъра!
