/Поглед.инфо/ Всички забелязаха знаковото отсъствие ня Съединените щати от преговорите в Минск. Нямаше как да не бъде забелязано това отсъствие, при положение че избухването на украинската драма се дължи именно на американските усилия и на инвестираните в Украйна милиарди долари. Всеизвестно е също така, че днешната власт в Киев не смее дори да кихне, без да е съгласувала това си действие във Вашингтон. Достатъчно е от Държавния департамент да направят лека гримаса и Порошенко моментално ще забрави, че е преговарял 17 часа в Минск. Така че траен мир на територията на Украйна може да има само в случай, че Съединените щати искат това. А въпросът дали във Вашингтон искат мир, е крайно дискусионен. Да, възможно е президентът Обама да предпочита мира пред войната в Украйна. Само че от много време президентът Обама изглежда доста по-слаб от онези кръгове в американския елит, които настояват за засилване на конфронтацията с Русия.И тук изобщо нямам предвид Джон Маккейн, който е един своеобразен американски Яне Янев. Много по-сериозно лица в Републиканската, а особено в Демократическата партия имат интерес напрежението в Украйна да не спада. Неслучайно дискусията под надслов "Да въоръжим украинските френдове" набра такава сила в последно време. Между другото много симптоматичен гаф в това отношение направиха новинарите от Си Ен Ен. Докато се обсъждаше темата, на екрана течеше надпис: "Президентът обмисля да въоръжи про-американските войски". Ставаше дума, разбира се, за украинската армия, за която май наистина определението про-американска е по-точно.
Украйна никога не е била важна сама по себе си за Вашингтон. За американците тя е ценна единствено дотолкова, доколкото може да служи за плацдарм за дестабилизирането на Русия. Обикновена марионетка, която бива задвижвана от своите презокеански кукловоди в момента, в който те решат, че имат изгода от нея. Кукловодите изобщо не се вълнуват от факта, че въпросното "задвижване", изразило се в псевдореволюционен майдан, доведе до гражданска война и хиляди жертви. Граденият с години изключително крехък баланс между Източна и Западна Украйна бе разрушен с престъпно нехайство за отрицателно време. И защо? В името на какво беше извършено това разрушение? В името на страхотно демократичната цел да бъде наказана Русия, задето през последните години си позволява да оспорва догмите на еднополюсния свят.
Военнолюбивата част от американския елит не страда за жертвите в Украйна, дори и за онези с американски паспорти. Те са обикновени наемници, за които няма какво толкова да се съжалява. Военните действия се водят в Европа, нали? Значи няма проблем. Тази американска позиция е разбираема, те са далеч и могат да си позволят подобно отношение. Големият проблем е, че по същия начин се държаха и лидерите на Евросъюза. Държаха се така, все едно Украйна не е в Европа, а някъде в Патагония. Все пак през последните дни се появи надеждата, че това отношение се променя. Действията на Ангела Меркел и Франсоа Оланд показват, че поне основните държави в Евросъюза започват да водят независима политика, а не просто да повтарят опорните точки, спуснати от Вашингтон. Работата е там, че нито Германия, нито Франция, нито Европейският съюз като цяло имат интерес от засилване на конфронтацията с Русия. Те имат интерес от сътрудничество с Москва - политическо, икономическо, културно. Основният проблем днес дори не са само онези огромни икономически загуби, които Евросъюзът търпи от санкциите срещу Русия. Основният проблем е, че отблъсквайки Русия, Европейският съюз става по-слаб, а не по-силен.
Когато говорим за сегашните отношения между Европа, Съединените щати и Русия, задължително трябва да споменем и подготвяното Трансатлантическо споразумение, на което Вашингтон и висопоставените брюкселски бюрократи толкова държат. Ако това споразумение действително бъде подписано, това ще доведе до окончателно икономическо, а оттук и политическо загробване на нашия континент. Европейските държави ще се превърнат в покорни изпълнители на волята на мултинационалните корпорации, а европейските граждани ще хрупат на воля всевъзможни ГМО продукти. Брюкселска Европа никак не се притеснява от тези последствия. Безцветният ЕС елит, съставен от еднакво костюмирани чантаджии, се вълнува единствено от личния си просперитет. За щастие повечето европейски граждани са на друго мнение. Истинската, а не американофилската Европа, прекрасно разбира каква примка на шията представлява Трансатлантическото споразумение. И затова истинската Европа протестира срещу него.
Не знам дали на този етап е реалистично да си представяме създаването на едно общо хуманитарно и икономическо пространство от Лисабон до Владивосток. Но дори самият факт на обявяването на тази идея, направено от Ангела Меркел, е положителен. Това означава, че в Европа все пак има политици, които мислят логично, че в Европа има държавници, а не просто изпълнители на презокеански нареждания. И тези държавници разбират, че Русия е напълно естествена част не просто от европейския континент, а и от европейското духовно пространство. Така че ако Европейският съюз иска да просперира, да бъде наистина световна сила, а не момче за повикване, е длъжен да си сътрудничи с Русия, да задълбочава контактите с нея, а не да я отблъсква. Всички европейци ще имаме полза от това.
