/Поглед.инфо/ През последните месеци някои български политици така се увлякоха в неспирната употреба на думата "реформа", че я превърнаха в омръзнало на публиката досадно клише. Разбира се, шампиони в това отношение са политиците от РъБъ, които са убедени, че денят им е минал напразно, ако не са произнесли въпросната дума поне десетина пъти в няколкото си медийни или парламентарни изяви. Щеше да бъде чудесно, ако политиците, нарекли себе си реформатори, не се ограничаваха само с думите, а вършеха и неща в посока на истински промени в политическия ни живот. Всъщност те съвсем не седят със скръстени ръце. Доста са активни. Само че активността им е насочена не към някакви големи промени, а към заемането на апетитните места в държавните структури. Ето това е смисълът на реформата според реформаторите - да бъдат изметени/изразът е на Радан Кънев/ едни хора от местата им, за да седнат именно те на въпросните места.Не остана държавно дружество, не остана борд, в който да не е назначен някой реформатор. Тази практика, разбира се, не е патент на въпросната коалиция. Всички партии, когато се доберат до властта, правят същото. Само че при реформаторите това безпардонно кадруване е особено дразнещо, защото именно те ни проглушиха ушите с приказките си за "морал, честност и себераздаване в името на европейското бъдеще на България". Те напоително ни обясняваха как са готови да дадат дори и живота си, само и само да бъдел разграден "Моделът Кой" и България да станела държава, където законът е над всичко.
Важно е тук да кажем две думи за въпросния модел. Той, разбира се, не е създаден през лятото на 2013 г. , както се опитваха да ни обяснят протестърите. Този модел, при който безпринципно се назначават нашите хора на важни позиции, при който професионализът няма никакво значение, а единствено значение имат връзките и партийната вярност, съществува от началото на 90-те години и безпроблемно действа при всички управления. Между другото особено активна в налагането на този модел беше партията на някогашния син Командир и любимец на реститутките от софийския център, който по-късно се преквалифицира в доверено лице на Цветан Василев и скромен завеждащ на лаборатория по управление на рисковете. Изключително забавно е, когато хора, които бяха в най-близкия му кръг и участваха в налагането на въпросния модел, днес се наричат реформатори и ни убеждават как денонощно разграждали били модела. Толкова често повтарят тази очевидна лъжа, че чак започнаха да вярват в нея.
Вярно, самозаблудата е велико нещо. Т.нар. реформатори толкова често говорят, че са най-важната съставка на правителството, без което то не може да съществува, че наистина повярваха в тази нелепица. Наложи се онзи ден Бойко Борисов да ги постави на мястото им, напомняйки им, че след оттеглянето на хората на ГЕРБ от протестите срещу Орешарски, на площада са останали сто души. И протестърите не случайно му се обидиха. Само с една реплика той им отмъкна основния повод за гордост - че са свалили омразното правителство на БСП и ДПС. Разбира се, в интерес на историческата истина трябва да кажем, че нито реформаторите, нито протестърите, нито Борисов свалиха въпросното правителство. То и досега щеше да си управлява, ако от ДПС не бяха решили друго. Така че активните борци срещу Орешарски трябва да благодарят единствено на дуото Доган-Местан, което реализира тяхното основно желание.
Да се върнем на толкова любимата дума реформа. От истеричните напъни на реформаторите през последните месеци разбрахме, че реформата в съдебната система означава да бъдат махнати една-две женици от шефските им позиции, а реформата в службите за сигурност се изразяват в отстраняването на един главен секретар на МВР и един шеф на ДАНС. Браво! Ашколсун! Сега вече съдебната ни система удари в земята по принципност всички съдебни системи по света, а службите ни за сигурност станаха най-професионалните служби по цялото земно кълбо. Очаквам същия тип "реформи" да бъдат извършени във всички останали сектори. Технологията е ясна - махат се хората, определяни като "недостатъчно наши" и се слагат други, за които е сигурно, че са "стопроцентово наши". Ето това е същината на реформите според българските реформатори. И по този показател - уреждането на наши хора на всякакви позици - те без съмнение са най-големите реформатори на света.
