/Поглед.инфо/ Независимо от бодрия тон на различви политически лилипути, възкачили се на върха на политическия Олимп мислещите човеци, хората на духа не могат да не виждат и чувстват, че цялата конструкция на съвременната човешка цивилизация се тресе вече десетилетия от глобална съдбоносна криза.Какъв ще бъде финалът на тази криза днес е много трудно да се прогнозира. Могат да се изредят различни варианти, мнозинството от тях не вещаят нищо добро – от катастрофална ядрена война до агония и деградация на последните поколения на Homo sapiens’a до края на този или и следващия век. Кой от тези варианти е за предпочитане??
Този извод се налага не от склоността на автора да вижда повече негативните явления и тенденции, които разтърсват цивилизацията, описвани не в един доклад и форум на световни организации на политици, учени, религиозни водачи, хора на духа, а от зримото за всеки мислещ човек разпадане на системата на фундаменталните духовни принципи и ценности на съвременната цивилизация. Защото независимо от фантасгичните съоръжения, които е сътворила и технологии, които използва за овладяване материалното тяло на Земята и достъпната ни Вселена цивилизацията се крепи като цялостна система на универсализма на европейските фундаментални принципи и ценности. А тези принципи и ценности, са които изведоха Европа от регионална и маргинална цивилизация до ролята й на универсален законодател на фундаментални принципи и ценности, приети и от останалите големи и по-древни цивилизации ( напр. Индия и Китай), без те да опразват и поставят под съмнение техните фундаментални принципи и ценности.
И това е така, защото фундаменталността и на едните, и на другите не се определя от нечии претенции за превъзходство, а на Нормалността, на Логиката на естествените процеси на живота, на логиката на Универсалната еволюция. А тази нормалност, тази логика на естествените процеси задават на цивилизациите морални норми и заповеди световните монотеистични религии и религиозно-философски учения ( юдаизма, християнството, исляма, индуизма, будизма, конфуцианството ).
Затова не трябва да се забравя, нещо което забравиха авторите на Лисабонския дотовор, т.е. Конституцията на ЕС, че Европа е Християнска цивилизация, изградена върху фундаменталните принципи и ценности на юдео-християнската и римо-елинистичната култура.
Но, както е добре известно христианизирайки се Европа изначално тръгна в руслото на двата основни варианта на одържавеното християнство – на ортодоксията, православието развивани от ИЗТОЧНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ (Византия)със столица Константинопол и ЗАПАДНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ, самият Рим, който разви Римо-католицизма. По силата на много причини тези два варианта на християнството се развиха и усилиха с духа на империите, в чието лоно се утвърдиха. Така римо-католицизма разви папо-цезаристкия принцип на държавното обустройство и принципа на римския експанзионизъм, докато ортодоксията, православието в духа на източните деспотични монархии разви цезаро-паписткия принцип на държавното обустройство и неекспанзионистичен дух. Впоследствие през вековете тези принципи и дух се приеха от държавите на народите, които бяха приели единия или другия вариант на християнството. Така беше изградена двуединната система на основата на Европейската цивилизация.
Но цялостното изграждане на Европа като цивилизация, основана на определени морални и държавни правно-политически принципи стана през следващите векове в епохите на Ренесанса, Новото време и Просвещението. Именно в тези епохи нормалните морални принципи и норми на християнството се извисиха като висши, божествени образци и идеали в творбите на Данте Алигиери, Леонардо да Винчи и Микеланджело, на Сервантес и Шекспир, на Моцарт, Верди и Бетовен, на Шилер и Гьоте, на Пушкин, Достоевски и Толстой, във философията на Дж. Лок и Р. Декарт, на Русо, Кант и Хегел. След метода на британския емпиризъм, възхождане на познанието от единичното към общото, беше се родил и дедуктивния метод на познание от общото, цялото към отделните му части, за да се обоснове цялостния, системен диалектически метод . Паралелно с това наред с философията на съборността, на националната държава своето право на роля в обществото и историята заявяваше и индивидуализма.
Трябва обаче специално да се подчертае, че именно в епохата на Новото време, системата на фундаменталните принципи на юдео-християнската и елино-римската култура и новата наука се обогати с принципите и ценностите на либерализма, философията и идеологията на свободата, великолепно формулирани от Дж.. Лок и Шарл Луи Монтескьо. В една или друга степен всички родени в годините на Великата Френска революция (1789-1794 политически идеологии тръгваха от темата за свободата. В този смисъл именно Европа даде на света философията и идеологията на свободата, на либерализма с неговите универсални принципи и ценности..
От правно-политически и икономически аспект тези духовни епохи на величавото израстване на Европа като нова, велика цивилизация на устремения към Бога вярващ християнин бяха и времето на раждането на европейския капитализъм и колониална експанзия над отслабените пространства на Изток и на Запад от нея през Аглантика. Това беше и времето, когато войните за Кръста ( Кръстоносните походи) и Инквизицията за истинската вяра се смениха с войните за Злато и богатства и съмнения за връзката на Човека с Бога и правотата на Божиите Истини. Беше избухнала Реформацията като първата война на раждащият се Капитал .Именно тогава заявиха своето право на роля в историята на цивилизацията на Европа различвите варианти на протестантизма – лютеранството, калвинизма, менонизма, баптизма, квакерството, англиканизма и т.н. . Проповядвайки преката връзка на човека с Бога, протестантизмът абсолютизира вярата и самоизбраността на индивида чрез делата си да спечели Божията избранност и благословение. Така индивидът, а не Бог определя истиността на избрания път. Така бунтът на антихриста Фр. Ницше се въплъти не само в неговата философия на живота, вдъхновила един А. Хитлер за неговата национал фашистка идеология, но в съчетание с инструментализма и британския емпиризъм роди философията на Прагматизма като национална философия на родената в пространствата на Новия свят, от амалгамата на европейски колонисти заредени с фрагменти от европеската култура, но с амбициите на нов Йеросалим - нова държава-цивилизация - САЩ.
Само за едно столетие, преживяла Гражданска война (1863-1865) тази държава постигнала висок икономически напредък, благодарение на робството и инициативността на своите първи колонисти, грабили богатствата на избиваното без милост местно население , благоприятното разположение между два от световните океана и не на последно място разправила се със слабите си съседи от север и юг, а също нагло заявила правото си на безпардонно господство над южната част на материка Америка, тази държава като млад хищнк хвърли поглед върху старата Европа, раздирана от войни. При това и в Първата европейска , световна война (1914-1918), и във втората, още по-разрушителна (1939- 1945) САЩ се включваха в последния момент, за да дадат по-малко жертви отколкото в собствената си Гражданска война, но за сметка на това да оберат славата на победители, които са прибрали златото и водещите учени от воюващите страни по време на войната и благодарение, на която са развили своята индустрия, особено оръжейната.
Така за по-малко от две столетия бивщата колония на Британската империя, вървяща по стъпките й и заемаща нейните територии заяви в средата на хх век правото си на лидер на либералния капиталистически свят , превърнал голяма част от него в свой протекторат, а след рухването на най-опасния му опонент и противник – СССР (1991) за хегемон на света, на цивилизацията.
Но в последното десетилетие на 20 век, когато САЩ, по крилатия израз на ХР. БОТЕВ “зинаха да глътнат “ света, превръщайки го в еднополюсен, т.е. американски се оказа, че не е достатъчно само да имаш голям апетит, както преди повече от 2300 години писа ПЛАТОН, но се иска и разум. Но откъде разум в администрациите, ръководещи САЩ,тази държава, която по израза на друг гений ЖАН ЖОРЕС, беше скочила “от дивачеството направо в цивилизацията”.
Самата философия на Прагматизма, която логично стана и философия на Геополитиката на тази страна, на нейната експанзия като “уникална империя” не предполагаше и не изискваше познаване и съобразяване с културите и итгересите на народите и страните, превръщани във васали и “съюзници”, а съобразяване само със собствените си интереси, изгоди и печалби. Към несъгласните САЩ прилагаха изпитания от предишните империи принцип на Жандарма ( Виетнам, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия ). Някакъв третостепенен геополитик беше втълпил мантрата, че Втората световна война била се разразила, защото светът нямал.... един жандарм, който да въвежда ред в световните процеси и отношения.
Разбира се, силите ръководещи САЩ в тяхната експанзия към световно господство си даваха добре сметка, че само с помощта на ЦРУ,на Пентагона, на овладяните и ръководени след Втората световна война световни организации и НАТО като инструменти трудно могат да овладеят огромното множество от страни и народи със свои древни култури. Затова не случайно още през 80-те години на 20 век, вкопчани в надпреварата на въоръженията със СССР, провеждащ под ръководството на онзи белязания своята безумна перестройка САЩ под ръководството на Р. Рейган започнаха своята неоконсервативна революция, вдъхновена от HERITIGEFONDATION, чието ядро се оказа маргиналната монетаристка теория на Чигагската школа на Милтън Фридман. А същността на тази теория, изпробвана само от Чилийския диктатор Аугусто Пиночет и британската лейди М. Тачър проповядваше пълна свобода на пазара, а държавата трябваше само да контролира паричната маса в обръщение. Така по същество неоконсервативната революция на Рейгън се оказа един краен неолиберализъм, един неолиберализъм, надминаващ либерализма на Манчестърския капитализъм. Тук вече най-важното ставаше скоростта на икономическите процеси и печалбата. Така главният фактор на капитализма ставаше финановия олигархат. А налагането на неговите правила като “прости рецепти” трябваше да става чрез приемането на Вашингтонския консенсус.
По такъв начин “победата” на САЩ в Студената война отключи старта на възхода на неолиберализма, но вече като неолиберален глобализъм. За по-малко от едно десетилетие под цунамито на неолибералния глобализъм бяха пометени фундаменталните принципи и ценности на много култури, на много народи, заместени от парите. А в ЕВРОПА напред вместо старите фундаментални принципи и ценности излязоха евро-атлантическите ценности.
Но както е добре известно неолибералния глобализъм като икономическа идология, политика и практика много бързо показа своята паразитна природа и раздутите балони –фалирали големи американски и европейски банки бяха само видимата част от разразилата се през 2008 г. финансова-икономическа криза, от която светът на капитализма така и не се е съвзел до днес. Това между другото беше една от големите причини, които провалиха глобалистките проекти в Европа и Азия на Барак Обама и подготвиха възхода и победата на Доналд Тръмп като 45 президент на САЩ, прегърнал идеологията и реториката на антиглобализма и патриотизма.
Разбира се, загубата на Х. Клинтън, която тръбваше още по-мащабно да разгърне политиката и практиката на неолибералния глобализъм и да неутрализира авторитета и настъплението в геопространствата на противниците на глобализма по американски – Русия, Китай, Иран, Индия, Турция и т.н. не спря неоглобалистите, които по рецептите на мегаспекуланта Джордж Сорос за глобално OPENSOCIETY не само хвърляха нови милиарди за пропаганда по световните медии, но и фабрикуваха нови и нови проекти за овладяване и разяждане на конструкцията на съвременната цивилизация. Всички тези проекти са именно ЧЕРВЕИТЕ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ГЛОБАЛИЗЪМ. Подобно на онези невидими ЛАНГОЛИЕРИ от филма на Стивън Спилбърг те разяждат безшумно конструкцията на овладяния от тях обект и в един момент този обект се разпада за ужас на хората, обитавали го. Защото тяхната главна характеристика е ненормалността, извратеността.
Тук няма да анализирам всички тези червеи или ако искате ланголиери, а само ще ги припомня на читателите :
На първо място, това е натрапваната на народите американска либерална демокрация, която всъщност е власт на финансовата олигархия и охлокрация.
Втора лъжа е т.н. свободен пазар, в който доминират монополите и концерните на едрия капитал и финансова олигархия.
Трета лъжа е т.н. мултикултурализъм, равенство на всички култури и отхвърляне на водещата роля в една държава на културата на държавнообразуващия етнос.
Четвърто, т.н. Болонски процес на образованието, в който британския емпиризъм е възведен в инструмент за оглупяване на младите поколения в глобалната епоха.
5.Инстанбулска конвенция, с нейните джендъри, а не полове, открила пътя за подмяната на “майката” и ”бащата” в семейството на родител I и родител II, на Родина с място на раждане и т.н.
6.Пакта за мигрантите на ООН.
7. Страгегията за детето...
И Т.Н., И Т.Н.
Не ни остава нищо друго, освен с пълен глас да заявим:”ХОРА, БДЕТЕ! ЧЕРВЕИТЕ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ГЛОБАЛИЗЪМ ПЪЛЗЯТ И ЛАКОМО РАЗЯЖДАТ КОНСТРУКЦИЯТА НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ!
