/Поглед.инфо/ (В това есе ще се опитам да дам своите основни посоки на отговора на този извечен въпрос, на който са се опитвали и в различна степен са давали отговори десетки наши писатели, учени историци, антрополози, философи и въобще хора на духовната българска култура през последните няколко века от нашето възраждане, освобождение и ново държавно развитие .По-цялостният ми отговор е даден във “Философията на българската история” , С., 2014)
Фактите от исторически автентични документи и хроники, генетичните изследвания , анализите на културните ни традиции, логически разчетени и разбрани в контекста на времето/епохата в която са се проявили, станали, казани, ни дават достатъчно основания да твърдим, че ние –българите като етнос сме сплав, синтез от три основни етноса – траки, славяни и древни българи. Всички тези етноса са европоиди с определена степен на принадлежност към индо-европейските арийски народи. Синтезът на трите етноса, на трите пласта е ставал с нарастваща интензивност през двата века на новата българска държава на Дунав, за да се осэъзнае от самия народ в годините на управлението на Симеон І Велики, че “всички са българи” ( Вж. “Разказът на войника Георги” –ІХ в.)
Върху този етногенетичен синтез се гради генно-културния синтез, който формира и етнонационалния ни характер на народ, културната и националната ни идентичност. Заедно с това обаче той ни разполага с мощни културни валенции в геопространството от Памир, Северен Кавказ, Евразийската велика степ до Централна Европа и разбира се, Балканите и Северното Средиземноморие. С други думи, и етно-генетичния ни субстрат и дълбоките ни древни културни традиции ни сродяват и с персийските народи (перси/иранци, арменци, таджики, осетинци) , и със славянските народи (руси, украинци, беларуси, чехи, словаци, поляци, словенци, сърби, хървати, македонци/българи) и с балканските и средиземноморските народи (гърци, албанци и италианци).
Преминали и оцеляли с цената на огромни загуби на генетичния ни фонд и генно-културни увреждания през петвековното варварско османо-турско робство и възкръснали с помощта на северните славяни (руси, беларуси, украинци) и други съюзни на тях народи в Руската империя след Освобождението си българите се оказват в нова система на международните отношения и зависимости и не могат да възстановят самостойността на историческото си поведение от вековете преди робството и в съответствние със заветите на своя велик син – Апостола на свободата Васил Левски. Идеята и волята на народа ни за самостойност в новото си историческо битие ще проблесне отново като факел на Шипка и при Шейново (1877) , в Съединеието и Сръбско –българската война (1885), ще се разгори в десетилетието от 1908 до 1918 г. и върху основата на своята съхранена дълбокса традиция ще започне да гради своята нова модерност в икономическия живот, в политниката и в духовната си култура. . Но за съжаление поради глупостта, продажността и предателството на българските политици и дипломати този устрем на млада България ще угасне за вече век.
През този век под влияние на мощното културно и идеологическо въздействие при икономическата слабост и зависимост в българското общество се имплантират чужди на неговата природа идеологии и принципи на политическата власт, които деформират неговата крехка нова културно-национална идентичност, осъзната в годините на Възраждането и в първите десетилетия след освобождението и вместо в битката за идеала на Съединението и Обединеинето хвърлят народа ни в жестоките битки на Разединението и Самоизтреблението, където водещ принцип е всеки срещу всеки и срещу всички. Така макар и формално свободна и суверенна България се оказва една васална държава в полуколониална зависимост от австро-германските, руско-съветските и последния четвърт век от американските интереси. По такъв начин вместо да разгърне събудения генно-културен потенциал на своя народ в икономическо, правно-политическо и духовно строителство България става един инструмент на държащите я в примката на зависимостта чужди сили, благодарение на полуграмотни, продажни и зависими политици, възкачващи се във върховете на властта с помощта на своите ментори и чудовищни манипулации.
Особено катастрофални за държавата и народа ни са годините от последния четвъртвековен период на новата ни история, когато в света се извършва дълбока и съпроводена с нарастващи рискове и опасности от глобален характер трансформация от старата класическа епоха, изградена върху принципите, ценностите и идеалите на Новото време и Просвещението към епоха на един нов феодализъм с доминация на мощните транснационални корпорации (ТНК) и неудържимия релативизъм на принципи и ценности в симбиоза с непознат за предишните епохи консумативизъм и хедонизъм, налаган от вездесъщите медии. Наред с фантастичните открития на науките и технологически нововъведения върви и интензивен процес на оглупяване на широки маси население почти във всички общества. Ненаситните апетити на транснационалния капитал, оплели в глобална мрежа целия свят с “глави” в повечето случаи ситуирани в САЩ, за енергетични ресурси и за печалби, са главния дестабилизиращ фактор, който не просто ограбва ресурсите на страни и народи в едни или други зони на света (днес в Близкия и Средния изток и Северна Африка, а утре и в други зони) , но и главния виновник за военните конфликти и породените от тях хиляди жертви на населението на тези страни и народи и привеждане в движение на огромните мигрантски маси. И въпреки, че тази държава –мастодонт се роди преди малко повече от две столетия от емигранти от Европа и останалия свят и след възхода си след Втората световна война (1945) постепенно потъва в дълбока дългова криза, тя, благодарение на множество инструменти от зависими международни организации и главно на наложения коварно като резервна валута на света долар, продължава да засмуква финансовите и интелектуални ресурси на останалия свят и да насочва както тези мигрантски потоци, така и поведението на десетки правителства и терористични структури в съответствие със своите геополитически интереси за налагане на своята хегемония над целия свят.. Така благоденствието на тази страна е за сметка на бедността и нещастията на десетки страни и народи, сред които и нашата. Нещо повече, неотдавна един от малкото свободни гласове на велики американци Ноам Чомски в своя статия написа, че “България е категоричния пример на разсипана от САЩ страна”. Това го вижда огромната маса от народа ни, но не и продажната примитивна клика на властта, за която е важно собственото й благополучие.
И тъй като нещата са отишли много далеч и страната ни се намира в страшна материална и духовна разруха и смъкване на нивото на примитивен егоизъм и индивидуализъм за оцеляване, където всеки повик за връщане назад към принципите и духа на нашата културна и национална идентичност не събуждат пасионарната енергия на древните ни предци, какво трябва да направят онези, които за сега са последните мохикани на този дух?
На първо място и преди всичко те трябва да съберат, именно съберат разкъсаните фрагменти на този дух на народа, съхранил ни в историята хилядолетия. Всеки един от тези мохикани на духа български не е сам ,а около него има приятели, колеги, сред които той има своя естествен авторитет. Но, за да се съберат тези разкъсани фрагменти на духа техните носители трябва да се откажат от маниите си за величие и претенции за високи постове в държавата ни. Достатъчно е да си спомним думите на най-великия българин на новата ни история Васил Левски, когато му говорят, че ще стане цар на свободна България и да смирим своите амбиции в името на бъдещето на България. (Карикатура на маниите на днешните българи са всичките ни кампании за президентски избори, в които участват какви ли не екзотични кандидати за славата, при които досега в края на краищата се избира поредната посредственост, която “олицетворява нацията”!)Нека обаче всички тези естествени лидери на своите малки кръгове в морето от безумния политически и медиен плурализъм се възползват именно от технологиите, които стимулираха този плурализъм – глобалните информационни мрежи. Само с помощта на тези мрежи ще може да се събере разкъсаното тяло на духа, който е крепял българите във вековете. И вече събрано това тяло, подобно на митичния Озирис ще възкръсне и след разумна дискусия в синтеза от Традиции и Модерност ще откре Хоризонт за народа ни и ще избере Пътя. Това ще бъде решаващата стъпка на политическата воля на достойните представители на народа ни, която ще събуди неговата пасионарна енергия и воля да бъде действителен суверен на съдбата си. .
А нашите истински приятели могат да бъдат само онези народи, с които имаме общ цивилизационен код и които ще ни подкрепят в тази битка за самостойност, свобода, социална справедливост и равнопоставеност с другите народи !
....................................
С Ъ О Б Щ Е Н И Е
Уважаеми колеги, скъпи приятели,
Най- учтиво ви каня да присъствате и да вземете участие с доклади и изказвания в Международната научна конференция “ФИЛОСОФИЯ, ГЕОПОЛИТИКА, БЪДЕЩЕ”(2), посветена на моята 75 годишнина и на 50 години творческо дело, която организират Геополитически център Евразия, Евразийският научен център, Фондация “Славяни” и Международното висше бизнес училище (МВБУ) – София/Ботевград, и която ще се проведе на 20 октомври от 9 и 30 часа до 17 часа в Руския културно-информационен център (РКИЦ) на ул. Шипка 34 – София.
Материалите по темата на конференцията и свързани с творчеството ми ще бъдат публикувани.
Моля, изпращайте заявките си за доклади и изказвания на Инициативния комитет, за да бъде изготвена програмата!
Инициативен комитет: проф. Георги Маринов –almag@abv.bg ; проф. Нако Стефанов – nako54@mail.bg ; проф. Стефан Пенов – dr.st.penov5776@gmail.com
Ваш: Проф. Петко Ганчев София
