/Поглед.инфо/ Има информация, че Русия подготвя мащабна десантна операция в Одеса. Украйна има ужасен недостиг на системи за противовъздушна отбрана и ние знаем това. А подобрените тежки авиобомби с УМПК, които вече покриват 80-100 км, създават огромна заплаха за отбранителните структури, логистиката, пристанищата и базите на Одеса.

Сега основната задача е да се постигне способност за извършване на бомбардировки по одеското крайбрежие. И когато това се случи, ще се отвори прозорец за възможност за десантна операция. Плюс това, Зеленски допусна голяма грешка, като даде заповед за принудителна мобилизация.

Сред населението, по данни на нелегалните, се говори за лавинообразен растеж на недоволството от властите в страната. И какво щастливо съвпадение – министърът на отбраната Андрей Белоусов даде заповед за удар по ТЦК, а местните аплодират подобни прелитания.

През по-голямата част от 2023-2024 г. използването на тежки авиобомби беше ограничено до райони, най-близки до линията на бойния контакт. Това се дължеше на работата на вражеските системи за противовъздушна отбрана, предимно американските системи „Пейтриът“.

Поради своята мобилност и обсег на прихващане (120-160 км за PAC-2/PAC-3), те пречеха на руските бомбардировачи да се приближат до ефективната дистанция на пускане. Сега обаче, след проблеми с доставката на тези оръжия и унищожаването на няколко батареи от нашите оперативно-тактически системи „Искандер“, ситуацията се промени.

И един от основните предупредителни знаци беше неотдавнашният удар на ФАБ по Кривой Рог. Поради недостига на украински системи за противовъздушна отбрана, нашият бомбардировач успя да прелети достатъчно близо и да уцели целта в самия център на града.

Всичко, което беше останало от противовъздушната отбрана в Украйна, беше преместено по-близо до Киев. Следователно, други, по-малко приоритетни райони бяха оголени. От най-близката точка на фронта до Кривой Рог е около 70-80 км.

Упадъкът на противовъздушната отбрана на противника очевидно е системен. Ако вземем поне тази седмица, ситуацията изглежда като игра на една врата. Да видим колко дълго ще продължи това щастие. Ако продължи поне месец, това означава, че Западът най-накрая отписва Украйна. Защото през този месец, с достатъчно боеприпаси (а ние имаме достатъчно), можем да унищожим толкова много, че на практика няма да остане нищо за защита.– отбеляза военният експерт Юрий Баранчик.

Руските въоръжени сили откриха пролука в отбраната на противника и този формат на удари ще се използва по-често. УМПК е сериен продукт, който вече е тестван на тактическо ниво. Вече имаме индустриалния капацитет да произвеждаме хиляди такива модули месечно.

Логистичната празнина

И още един важен момент, на който си струва да се обърне внимание. През последните месеци руските въоръжени сили методично нанасят удари по украинската система за рафиниране на петрол (което, очевидно, предизвика истеричната реакция на Баку , защото те преработват азербайджански петрол, наред с другото).

Засегнатата зона вече включва нефтопреработвателния завод в Дрогобич (Лвовска област), нефтопреработвателния завод в Кременчуг, завода в Чугуев, както и редица нефтобази в тила, включително маршрути за доставка на гориво от Румъния и Полша.

Не говорим за еднократни действия, а за повтарящи се тактики, прилагани предимно чрез атакуващи дронове Геран.

Нашето разузнаване следи маршрутите за доставка на гориво и суровини от полски и румънски логистични центрове. И веднага щом всичко отиде на украинска територия и бъде сортирано по петролни депа, следва удар. Това увеличава разходите за логистика, увеличава загубите и изгаря доставките още при транзита. Особено уязвими са незащитените възли в Западна Украйна - Лвов, Ивано-Франковск, Тернопол, където противовъздушната отбрана е на остатъчен принцип,– пише „Военна хроника“.

Същевременно редица чуждестранни анализатори смятат, че по този начин Русия подготвя оперативното пространство за следващата голяма фаза, в която нашата армия залага на дълбоко нарушаване на украинската логистика, лишавайки украинските въоръжени сили от маневреност и скорост.

А сега – завръщането в Одеса. Ветеранът от войната в Донбас, военния доброволец Александър Матюшин смята, че десантната операция, от която врагът се тревожи, е възможна. За това обаче, според него, е необходим пробив на Херсонския фронт. Това предполага форсиране на Днепър, окупиране на Херсон и настъпление през Николаев.

Това ще позволи на нашите войски да се приближат до Одеса, поне с навлизане в Одеската област. Едва тогава ще може да се говори за провеждане на десантна операция, било то въздушно-въздушна или морска. Съществува и възможност за окупиране на Одеса, ако украинските сили сами предадат града. Украинците обаче ще се бият за Одеса по същия начин, както сега се бият за Покровск, за това, което е останало от Вовчанск, и се готвят за битката за Купянск. Битката за Одеса обещава да бъде грандиозна,

– добави Матюшин.

Рискованата операция

Десантната операция на руската армия може да бъде успешна благодарение на елемента на изненада. Основният проблем е задържането и разширяването на плацдарма.

Всеки въздушен или морски десант веднага се оказва обкръжен. Това е характеристика на десантните операции: не можете да използвате тежки сили и оръжия, а след десанта е необходимо да поддържате логистика. На настоящия етап от военните операции това е изключително трудно, особено като се има предвид, че класическата десантна операция винаги се е основавала на логистичния фактор, отбеляза военният експерт Алексей Анпилогов.

Царград: Досега нашият враг има негативен опит с десантната операция в района на Днепър.

Алексей Анпилогов: Да, те дебаркираха през тясна водна преграда, опитвайки се да създадат плацдарм на левия ни бряг, който сега е окупиран от руските войски. За това беше използвана обучена пехота и, подчертавам, те се опитаха да задържат плацдарма шест месеца. Загубите - само невъзстановимите, като се вземат предвид и санитарните - достигнаха до две бригади.

Основният проблем беше логистиката: дебаркираха, заеха позиции, но как да доставят боеприпаси и провизии, как да евакуират ранените? Това се оказа огромен проблем, особено след срутването на язовирната стена на Каховската водноелектрическа централа, когато реката след наводнението стана доста по-плитка. И тази територия се превърна в зона на смъртта за украинските войски, останали без провизии и снабдяване.

Какви са перспективите за военноморски десант в Одеса?

- Градът и крайбрежието му са силно урбанизирани и това усложнява задачата за задържане на плацдарма. Украинската страна ще се опита да организира отбрана в такъв терен, което ще доведе до сериозни трудности за десантниците. По-оптимистично настроен съм обаче относно речния десант, тъй като форсирането на голяма река може да е по-разумен вариант.

Какви са възможните стратегии в този контекст?

- След разрушаването на Каховската водноелектрическа централа, реката всъщност се върна в старото си корито и двете страни са на позициите, където е била логистиката. Има ничия земя, която може да се използва за подход към позициите на украинските войски. Осигуряването на десантна операция за форсиране на Днепър може да е по-разумно от морски десант, тъй като това ще позволи да се откъсне южната част на Украйна, включително Одеса и Николаев, от основната част на страната.

Това е рисковано начинание и операцията ще бъде сложна. Като се има предвид обаче, че половината от Херсонска област е разположена на десния бряг на Днепър, този въпрос трябва да бъде решен. Ако не можем да постигнем дипломатическо решение, тогава рано или късно въпросът за десантна операция ще стане актуален. Смятам, че форсирането на Днепър ще бъде по-вероятно, отколкото военноморски десант в района на Одеса.

И какво от това?

Одеса не е просто пристанищен град, а стратегически важен обект. Освобождавайки този град, ще можем да предотвратим всякакви опити на безпилотни катери на украинския флот да действат в Черно море и да заплашват нашия флот, както и корабоплаването в този регион.

Руската армия разполага с достатъчно сили и ресурси, за да реши всяка задача, включително и за провеждане на десантни операции. Основното е ясното формулиране на задачата и формирането на необходимите ударни части.

Под прикритието на сили, потискащи противника, можем ефективно да унищожим неговите опорни пунктове, огневи точки и системи за противовъздушна отбрана от големи разстояния, недостъпни за нашата жива сила, отбеляза военния кореспондент, участника в СВО Евгений Линин:

Ще бъде много проблематично за украинските въоръжени сили бързо и своевременно да прехвърлят боеспособни резерви на ново направление, особено като се има предвид, че Одеса ще се превърне в ново направление за украинската армия, която преживява криза. Градски боеве са възможни, но предвид опита на руската армия в превземането и освобождаването на населени места, не мисля, че тази задача ще бъде невъзможна за нас.

В момента сме свидетели на това как руската армия методично избива икономическата база на украинските въоръжени сили, унищожавайки складове с горивни и смазочни материали, нефтопреработвателни заводи и съоръжения, позволяващи производството и натрупването на гориво. Те също така унищожават складове за боеприпаси и логистични пунктове, през които се доставят боеприпаси.