/Поглед.инфо/ Тъжно е да гледаш политическото падение на един човек, когото си мислил за свестен и дори си приемал за приятел. Болезнено е да наблюдаваш нарцистичния кариеризъм на политик, когото си мислил за нещо светло, ново и свежо. Депресиращо е да виждаш как маската на почтенност пада и как, в името на собственото си безкрайно его, един човек може да заплюе всички принципи, в които е вярвал, всички хора, които са му помагали по неговия път към върха, всички идеи, които е твърдял, че отстоява, в името на един преходен и твърде конюнктурен интерес.

Няма да задържам повече напрежението - става дума за проф. Георги Близнашки.

Тези дни, след известна пауза, той отново дефилира из медиите. Този път като част от Инициативен комитет/ИницЯАтивен - според умните и красивите/ за провеждане на референдум по въпросите, които Росен Плевнелиев зададе. Само се насладете на компанията на Близнашки - проф. Калинн Янакиев (създателят на теорията за протестърите като качество и народа како количество), Христо Мутафчиев (вярното пуделче на Бойко Борисов), Ивайло Захариев (известен като най-големия дървеняк в сериала "Под прикритие", истеричен антикомунист с ментални проблеми), Саша Безуханова (бизнесдама, преоткрила се като политик), Виктор Стоянов (композитор и десебист на свободна практика) и още малко други хора.

Това е новото обкръжение на "социалиста" Близнашки.

Това са хората, с които комуникира.

Като гледам списъка, не е чудно, че в ранната есен на 2013 година той започна да говори, че БСП е трябвало да бъде забранена. Това е естествената пързалка на предателството - предадеш ли веднъж идеите, искаш всичко да изгори, за да заличи следите от престъплението ти.

Много време Близнашки беше привиждан като мощна модернизационна сила в БСП. Нещо повече - доста социалисти го виждаха като активен фактор за отместването на левицата от дясната политика и като активен фактор за преоткриване на по-радикални идеи. В името на тази вяра на Близнашки бяха прощавани много неща - неговият абсолютен нарцисизъм, гръмката му самовлюбеност, неспирното му желание за самоизтъкване.

Като човек той е лишен от най-важното качество на един политик - близост до хората и нормална комуникация с тях. При професора всичко е поза, маниер, който убива смисъла, его, което е по-голямо от идеологията.

Ако мислите, че Бойко Борисов много често използва думата "аз", трябва да чуете Близнашки. Ако се съмнявате в това, попитайте дори неговите студенти и ще се убедите сами. Неведнъж съм правил това. Но обикновените социалисти можеха да му простят даже и това, защото вярваха, че в крайна сметка те и той изповядват един и същ възглед. Острата позиция на юриста срещу ръководството на БСП не само че не му е пречила, но дори се разглеждаше като необходимата свежест в застоялия партиен въздух на апарата.

Пак заради други социалисти, които водиха битката от негово име, Близнашки влезе като депутат през 2005 година. На един инфарктен пленум на НС на БСП той от седми в листата в Смолян стана втори. С други думи - независимо от легендата, която си гради сега, неговото опозиционерство беше като луксозен костюм, който той носеше, за да се представя на света.

Сега вече разбираме, че това не е била идеологическа позиция, а опит за търсене на кариерна ниша.

И до днес като градска легенда из левите среди се носи, че опозиционерството много удобно е било забравяно в някои случаи. Като, например, през 2011 година, когато на пленум на БСП за кандидатурата на Близнашки за президент от името на левицата гласуваха само трима души. После обаче професорът, оказа се, е направил стотици совалки, за да може да получи поне номинация за вице. Когато не го огря и по този показател, той даде гневно интервю срещу Стефан Данаилов, анатемоса социалистите, които не били разбрали какъв гений броди сред тях и повече не стъпи на заседание на Националния съвет, въпреки че бе негов член. Просто тази врата бе затръшната пред него и пред неговата най-голяма мечта - да работи на "Дондуков" 2.

Президентството - това за Близнашки е като Константинопол за българските царе - толкова е близо, само на една ръка разстояние, а винаги се изплъзва иронично от жадуващия го. Заради това, след като изостави обиден "Позитано" и скъса с левицата, Близнашки направи пътека, за да спечели сърцето на Росен Плевнелиев. Това го знам със сигурност, защото с него сме имали спорове неведнъж по тази тема. Не забравяйте - трябваше медиите да прогърмят първо, за да се получи официално признание миналата година, че именно Близнашки е ходил да дава юридически консултации на държавния глава за това как повторно да вкара казуса "Пеевски" в Конституционния съд. Професорът и неговите приятелчета - протестърчета много обичат да говорят за задкулисие, но в този случай те демонстрираха, че са част от такова. Едно задкулисие, което е окупирало президенството и чрез висотата на тази държавна институция върти политически машинации, все едно краят на света идва.

А иначе, в медийните си гастроли около протеста, Професорът страшно обичаше да казва, че е ляв човек, ама тази реплика постепенно започна да отпада от речника му. Защото тези, неговите авери от протестите, са злобни антилевичари и сигурно, за да се чувства удобно в тяхната компания, Близнашки започна да предава всичко, в което е вярвал. Той не предаде Станишев. Искам да запомните това. Той предаде всеки обикновен социалист, който е пускал бюлетина за него, който е вярвал в неговите думи.

Защото няма как да съществува такава политическа еволюция, за да кажеш в даден момент, че БСП трябва да бъде забранена.

Няма как да си ляв, когато си пиеш бирата с Калин Янакиев.

Няма как да си ляв, когато се чудиш как да обслужиш президента.

Няма как да си ляв, когато ставаш и лягаш с езика на омразата към обикновените хора от БСП.

Няма как да си ляв, когато си готов да се впишеш и в най-подлата инициатива, стига да виждаш начин как тя ще ти донесе най-бързото и успешно кариерно развитие.

Няма как да си ляв, когато си готов да се гушнеш в един комитет с едри бизнесменки.

Няма как да си ляв, защото вече просто няма кой да ти вярва.

Близнашки заплю в лицата всички, в името на своето свръхего и заради това очаквайте от него вече дори и неочакваното. Просто природата на ренегатството е такава - тя стига до крайности, понеже е вик на обременено съзнание.

Никой не отрича правото на професора на развитие. Това, което обаче е недопустимо, е този реваншизъм, неговите опити за използване на окупацията на СУ (първата) като фабрика за политически послания. Да се хванеш на хорото на мракобесните десни и да твърдиш, че си ляв - това е цирк, който историята още не познава напълно.

Никой не отрича правото на Близнашки да е убеден защитник на референдума за това как да се гласува. Но всички знаем, че той участва в този комитет, защото си мисли, че това е начин да унизи БСП, да я постави на колене. Както каза социологът Кольо Колев, ако БСП се съгласи да има допитване, но го насрочи дори и само една седмица след изборите, тия крякащи витии веднага ще ревнат гороломно, че това е измяна към духа на допитването. Просто този комитет е партиен инструмент и нищо повече. Това са псевдограждани, които твърдят, че говорят от името на хората, а говорят единствено от името на сенчестите интереси зад тях.

И Близнашки олицетвори всичко това. Неговият образ на принципен човек се разби като стъкленица.

Вероятно професорът вече сънува как един ден ще бъде предложен за президент и бесните десни с блеснали погледи и рози в ръцете ще го понесат към "Дондуков" 2 , викайки "Аве, Близнашки", а старите реститутки ще бършат сълзите си от щастие...

Трагедията на Близнашки е, че тези, десните, всъщност се нуждаят единствено от името му, от нищо друго. За тях професорът е само една допълнителна форма на легитимация, нещо като пощенска картичка от екзотична страна, с която да се хвалят.

Когато ветровете на промяна профучат, когато приливът се върне обратно в морето, Близнашки по трудния начин ще разбере, че е бил изоставен от всички.

Той е обречен на самота, защото никой вече никога няма да му се довери докрай.

Това ще бъде неговата трагедия.

Тази трагедия обаче едва ли ще развълнува някого.

Никой не обича предателите!

И не, не ме разбирайте партийно. Това не е политическо обвинение.

Никой не обича хората, които предават миналото си, за да начешат своето Его!

Никой!

Близнашки ще го научи много драматично.