/Поглед.инфо/ На фона на актуалните политически или по-правилно геополитически проблеми в отношенията между България и Република Северна Македония е особено подходящо да си припомним един ключов момент от общата ни история.
Това е добър урок, както за македонците, така и за българските граждани и, разбира се, за западняците, някои от които ни обвиниха във всички земни грехове, заради това, че отказваме да допуснем Северна Македония в ЕС, без да сме разрешили проблемите помежду си.
Следният исторически епизод демонстрира нагледно колко точно свързана е Македония със съдбата на цялостното българско етническо землище.
Седми век след новата ера е една от най-съдбоносните епохи в историята на европейския Югоизток, а и на цяла Европа. Това е времето, в което окончателно Римската империя (известна ни като Византия) губи балканските си провинции, които са славянизирани.
Нещо повече, по Долния Дунав се формира българската държава, чиято поява променя необратимо хода на историята. Често пропускан е фактът, че в действителност на Балканите се формират две български държави – Аспаруховата по Долния Дунав и Куберовата в Македония.
Според някои български медиевисти може да се говори дори и за координирани действия на двете български групи срещу общия враг – могъщото царство на ромеите.
За наше щастие изворите от онази епоха не пропускат появата на политическата сцена на Куберовите българи. Особено място заемат те в Чудесата на св. Димитър Солунски“.
Знае се, че българите на кан Кубер идват от Аварския хаганат и по-специалнно областта Срем с център древния римски град Сирмиум (дн. Сремска Митровица).
В тази стратегическа област българите живеели заедно с авари, славяни, остатъци от германските племена готи и гепиди, както и бивши ромейски поданици, отвлечени и заселени там след аваро-славянските походи в Тракия, Мизия, Дакия, Дардания, Илирик и други балкански провинции.
Лидер на този пъстър конгломерат от етноси става българинът Кубер, който в един момент предявява претенции дори за върховната власт в обширния Аварски хаганат.
След продължителна гражданска война, след няколко кръвопролитни сражения, хаганът побеждава Кубер, комуто се налага да се изтегли, заедно с оцелелите си поддръжници.
По ирония на съдбата кан Кубер се установява в Керамесийското поле (Битолското) най-вероятно около 680-та година, по същото време, когато Аспаруховите българи формират своята балканска държава.
Първоначално Кубер подхожда дипломатично към Византия, като изпраща пратеници, които искат от василевса да признае правото на българите да живеят в Керамесийското поле, както и да застави славянското племе драговити да им изпраща храна.
По ред причини (вероятно конфликтът с Аспаруховите българи, както и неотдавнашното напрежение по границата с арабите), цариградското правителство се съгласява.
Както местните славяни, така и голяма част от ромейските поданици на Кубер, му дават информация за втория по важност и големина град на Балканите – Солун. У българския владетел се формира идеята за създаване на независима политическа единица със столица Солун.
Задействането на смелия план на Кубер се осъществява с подкрепата на българина Мавър, за когото изворите от епохата пишат, че бил „изтъкнат и лукав във всичко“.
Без съмнение Мавър е представител на българската аристокрация. Изключително начетена и интелигентна личност, която владее освен родния си български, славянски, гръцки и латински.
Мавър бяга в Солун като своего рода дисидент от лагера на Кубер. Българинът успява да убеди византийците, че е враг на Кубер. Хитрият и дързък план действа – василевсът назначава Мавър за ипат (консул) и както изворите ни казват, дори му дава знаме в знак на своето благоволение.
Всъщност, Мавър получава и още по-високата титла "патриций", както научаваме от печат, който гласи:
"На Мавър, патриций и архонт на сирмисианците и българите."
Под управлението на Мавър са поставени избягалите по-рано от Кубер керамисийци (най-вероятно това са основно християнските поданици на български владетел, които продължавали да изпитват лоялност към отечеството на предците си – Византия).
Все пак Мавър започва да назначава за офицери и ръководни кадри в отряда си само "съмишленици в коварния му план".
Изключително впечатление за далновидност прави фактът, че българите решават да се възползват от слабостите на християните, използвайки срещу тях собствените им празници.
Планът им е – по време на Великата събота срещу Великден – Мавър и верните му бойци да предизвикат граждански брожения, да подпалят няколко сгради и с външна помощ да превземат "богохранимия" Солун.
За съжаление, българският план е осуетен, тъй като византийските власти узнават за намеренията на Мавър. Императорът заповядва на стратега Сисиний, командващ на флота в Елада, да се отправи към Солун, за да подкрепи втория по значимост имперски град, ако българите се опитат да го завладеят.
Много скоро ромейският флот е в града.
Мавър и хората му получават заповед да заемат позиции в западните части на града, за да могат керамисийците, бягащи от славяните, да идват при тях без страх и безпрепятствено.
Всъщност, това е капан, заложен от ромеите, с цел залавянето на самия Кубер, за когото се очаквало да участва в превземането на Солун.
Самият Мавър и отрядът му са преместени в Цариград, където талантливият българин е назначен за началник "в тракийските предели".
Кан Кубер продължава да вярва в уговорката си с Мавър и третира верните му сподвижници, както и жените им, с изключително внимание и уважение.
По внушение на Кубер, Мавър трябва да извърши покушение срещу самия василевс, за да може в настаналия хаос българите да превземат Солун.
Уви, грозно предателство помрачава и тази част от българската история.
Синът на Мавър разкрива пред императора "хитрия и коварен план" на баща си и Кубер. В резултат на това Мавър е заловен, лишен от позициите си и заточен в едно от цариградските предградия.
Куберовите българи не успяват да превземат Солун, но въпреки това трайно усядат в Македония, която оттогава насетне ще остане завинаги свързана с българския народ.
По-късно териториите на Куберова България са включени в състава на българската държава от кан Пресиян. Едва ли е случаен фактът, че Македония, заедно с Мизия, се превръща в същински център на българщината.
Няма как създаването на втори български политически и етнически център на Балканите през VII век да не повлияе и на по-късното формиране на втората българска книжовна школа – Охридската – и въобще на Македония като второ политическо и културно ядро на българщината.
В крайна сметка, Кубер постига нещо повече от превземането на Солун, той успява да обвърже древната балканска провинция Македония завинаги със съдбата на българския народ!