Ако няма конфликти, в които елитите да демонстрират сила и налагат правила, то те си ги измислят.

В новогодишно обръщение към българските граждани президентът Георги Първанов пожела през новата 2012-а година да съберем сили да надвием пошлостта и агресията. Главата на римокатолическата църква предупреди, че човечеството очаква Новата година със страх и надежда, като призова вярващите да се заредят с позитивни чуства.

Въобще в празничните послания на духовни, държавни и политически лидери присъстваха съчувствието и солидарността, призиви за честна и обективна оценка, за търсене на верни решения.

Изглежда не случайно и българският държавен глава в края на мандата си и пред неясната перспектива на политическия проект „АБВ" обръща внимание на агресията.

Тя, агресията, се лее от всякъде.

За разлика наблюдаваната при животните в отношенията към своите събратя по- скоро невинна демонстрация, допринасяща изблика на опасни чуства да приключва с оттегляне на един от индивидите, при хората съвсем не е така.

Агресията може да бъде много опасна заради това, че:

* - обществото има множество нерешени проблеми;

* - намалява сдържащата роля на културата и ритуалите;

* - трудно се поддава на прогнозиране и управление;

* - агресията може да се прояви спонтанно;

* - може да бъде пренасочвана.

За да се осъществи планирания преход в нашата страна, политическото инженерство взе мерки за сдържане и управление на индивидуалната и обществена агресия, за формиране на нови взаимовръзки.

Сред първата група мерки беше масовото разграждане на съществуващия модел на икономическа и политическа организация с едновременно запазване на позициите за по- голяма част от стария номенклатурен елит или неговите наследници. В условията за назряващ социален и политически конфликт, подклаждан с все по- видимата подкрепа от външните фактори(Западна Европа и САЩ) това не можеше да стане, без да се допусне коптиране на нови представители в елита. Така беше разигран сценарий за създаване на вътрешна опозиция на БКП, имитиране появата на дисидентски групи и индивиди и формиране на многопартийна система.

Под предлог запазване на гражданския и социален мир бяха наложени правила, които да увековечат новия елит и забранят вътрешновидовите(в него самия) битки.

Същевременно никой не може да гарантира внезапен ужасен конфликт, защото при новосъздаващия се елит беше допуснато примесване на видоведете- от едната страна влезли по право представители на старата номенклатура, от друга напористи и сравнително млади радикални екземпляри, претендиращи за място без да са обучени в спазването на каквито и да е правила.

Не можеше в оня период на формиране на новия елит, на крайно възбудени обществени отношения, да се разчита само на политически технологии.

Агресията, пораждана от мащабно проявяваното желание за участие в новото преразпределение на политическите и икономически ресурси трябваше да се обуздава. За пред външните фактори също трябваше обяснение, което се намери в организираната и международна престъпност.

Всъщност това е вечно предизвикателство и демонстрация, удобно даваща възможност за симулации от всевъзможен характер.

Лисицата и вълкът преследват заек, но това е инстикт за оцеляване, а не проява на злоба. По същият начин ловецът стреля по дивеч. Двата примера сочат по същество неутралност на чуствата.

Агресивното поведение предизвиква емоция. Кучето- пазач проявява агресия към непознат, който нарушава неговия периметър. Същите чуства изпитва преследващият кучето. Въпрос на доминация.

Дресьорът влиза пръв и животното се оказва на чужда територия, където трябва да се съобразява. Ако предварително на група животни бъде нагнетен страх, то те стават по- склонни към проява на агресия. Същата реакция е валидна и за хората. Агресивността възниква вътре в индивида и има свойството да се натрупва. В миналото се е смятало, че агресията се предизвиква от причини, които ако бъдат премахнати, тя ще бъде предотвратена. Но практиката сочи, че това не отговаря на реалностите. В ежедневието агресивността се възбужда и натрупва посредством участие в незначителни, слабо забележими конфликти. Натрупаната агресия трябва в определен момент да се преадресира.

Разумните играчи предварително планират съответните мерки.

Елитът създаде престъпните групировки.

След това побърза да се скрие зад високите дувари и веригите от скъпо платени охранители. Разграждането на институциите последва от период на тяхното опитомяване и подчиняване. Техните ръководства вече приемат безропотно налаганите им правила и сами са част от елита.

Това позволи на веечните претенденти за власттта да разиграват проявите на агресия като демонстрация. Конярът удря коня, но едновременно следи за реакцията и на околните, показвайки колко е силен. Ако камшикът размахва държавата, владяна от елита, защо да не преадресира агресията към по- слабите и беззащитни същества, за да демонстрира сила и утвърждава съответна йрерахия и изгодни за себе си правила.

Обществото, масовият гражданин се поставят под пресата на новоформиращите се елити. В тях дори да се натрупа агресия, няма особена опасност да се позволи да прекипи към ескалиращ конфликт.

Ето защо агресията придобива първостепенна важност и оправдание за съществуването на вида(новия елит), като допринася за запазване на неговата територия и осигурява други ресурси.

Агресивността е свързана и с йерархията.

По този начин вътрешновидовото пространство и индивидите в него се подчиняват на определени правила. Всеки член на обществото трябва да бъде принуден добре да съзнава кой е по силен. В йерархията на животните правилата се налагат особено бързо. Едно дете в своята най- ранна възраст също проявява агресивност, но съответното обучение и възпитание го приучват към възприемане на наложените правила. При животните в тяхното еволюционно развитие също се наблюдава идентичен процес, при който вкоренената проява на агресивност евоюлира до демонстративна заплаха.

Елитът има изградените умения да предизвиква и контролира сбълъсъци между индивиди и групи от едни и същи вид. Демонстрацията на сила е предназначено да предизвиква страх и позволява да бъде избегнат боя, еднакво опасен за страните.

Тук в човешките общностости се добавят внушения, че елитът не само не е опасен, но и че няма алтернативи, че има ресурс и визия да реши възникнали обществено и национално значими въпроси.

За да избегне самоизтребването, човешката еволюция е развила речевите възможности, макар всички други демонстрации да имат своето онаследено значение. Поради това в някои народи, особено по- изостаналите, външните прояви все още имат достатъчно силна роля. За това при тях успяват особен вид примитивни водачи, които не пропускат да демонстрират възможностите си по най- примитивен и опростен начин.

Тези форми са възприети и добре се прилагат в силовите структури. Особено внимание се обръща например на униформата. Заедно с други атрибути се внушава неотменимост на йерархията, подчинеността, дисциплината.

При среща между два еднакви индивида особено значение придобива демонстрацията на това кой е по- възрастен, по- висок, по- силен, с повече опит. Тази демонстрация има дотолкова закономерен и важен характер, че дори държавни глави от съвременната епоха си мерят плещите или предпочитат да се хвалят с не съвсем политически и управленски качества.

Заемащите високи йерархични позиции имат добре режисирано поведение, защото добре знаят, че демонстрацията, вкоренена по еволюционен път като програма в хората сработва безотказно. За това те работят предимно с демонстративни похвати- режат ленти на новооткрити обекти, възкачват се по всевъзможни трибуни, тронове, сцени, възприемани като неотменим атрибут на властта.

Системата сработва толкова по- добре, колкото по- примитивни са болшинството от хората(дали пък за това най- тежки удари получиха и продължават да получават българската духовност, култура и образование). В каквото и качество да се представя поредния политически проект, в края на краищата, след като с най- голямо усърдие искаме да бъдем управлявани от вожд, цар или жрец, получаваме такъв.

В случай, че неговата власт бъде застрашена, противникът може да бъде грубо отблъснат, повален в унизителна поза- винаги може да му се натяква кой кара влака; благодарение на кого лично е предложен, избран и т.н.

В подобна ситуация масовият индивид, свикнал да оцелява и приел да бъде в най- нискитте нива на обществената йерархия на свой ред също избира демонстративно поведение- свива се, придава си нормално подчинено изражение и се оставя изцяло на милостта на победителя. Дори се стреми да се свие под нормалните си размери. Още от началото на прехода това се оказва всъщност най- масово наблюдаваната реакция.

Многото демонстративно пъчещи се индивиди всъщност се оказва, че отдавна са приели милостта на победителите. А множеството стада(разбирай партии), са приели ролята на преживна прясна храна за същите, поддържана в състояние на виталност колкото е необходимо.

Всъщност нищо необичайно.

При различните животински видове, за да бъде избягната крайната форма на агресия и застрашен вида се създава йерархия, включваща система от правила. Но при животните важни за осъществяването на един доминант е важно и неотменимо наличието на максимум качества.

Докато при хората това не е!

В повечето случаи нещата имат не съвсем нормален и от там опасен характер. Макар да би следвало при човеците изграждането на дадена общност да стартира с определянето на съответната йерархия, гарантиращи сигурността и контрола.

Липсата на правила предизвиква хаос, а хаосът ражда стихийност и непредсказуемост.

Стихийно получилият ръководна роля, ако притежава определени качества, ще бъде в състояние да осигури висок успех за своята група и общността като цяло. Ако обаче, каквато е човешката традиция, се окаже екземпляр, развил състояние на свръхдоминантност, стремящ се да постигне неограничена мощ, или още по- лошо, получи такава задача и роля от скрити играчи, то това го превръща заедно с поддръжниците му в най- голямата опасност за самото обществено съществуване.

Опасността ще нараства пропорционално, особено ако доминиращият индивид се окаже аморален, с прикривани разстройства и зависимости. От психологията и педагогиката са познати случаи, когато ако в детството и юношеството си определени индивиди са претърпявали в битки със свои връстници неизменно поражения, в тях се натрупва огромен агресивен потенциал, който ги тика към необуздан стремеж да доминират. Когато такива индивиди получат в зряла възраст тази възможност, то обикновенно това е за сметка на поредица от предателства, интриги и манипулации.

Проблемът тук не застрашава самите стремящи се към доминация, а във взривните последици, които следват за общността.

За да бъде избягнато това, в нормалните държави, в нормалните общности в ролята на водачи, лидери, доминиращи се оказват не стихийни играчи, а хора, притежаващи действителни качества, получили естествена възможност за изграждане и безспорно признание, действително одобрени от обща воля.

За да се осъществи тази перспектива е необходимо в съответната човешка общност да доминират осъзнат разум и хуманизъм.

И все пак агресивността не може да бъде изключена напълно.

Съвсем други са проблемите за нашето съвременно общество.

Озовалите се на дъното на пирамидата животни в множеството си деградират, като обикновенно започват да страдат от страхливост, зле прикривана завист спрямо другите, нерешителност, прикрита агресивност.

Подобна е ситуацията и при хората, озовали се в това положение. Доколкото нямат никакъв естествен и сериозен ресурс за противопоставяне, то те стават особено склонни да преадресират своята агресия. Всички в йерархията са над тях.

Поради това пренасочването най- често се извършва или по отношение на „всички останали" каквото и да означава това- група, институция, общество или държава, като индивидът отказва да се съобразява с възприетия обществен ред, върши различни дребни закононарушения и т.н. Ако агресията се пренасочва към неодушевени предмети, започва да страда общественото или лично имущество, до което съответният индивид има достъп.

С това могат да се обяснят масово чупените съоръжения в паркове и градинки, вандалските изстъпления по стадионите, спортните площадки и улиците, палежите на коли и т.н..

За елитът май единствено е важно натрупаната агресия да не се насочи към опасно за йерархията и нейните правила място, което кара властниците да не забравят древната максима за осигуряване на „хляб и зрелища" за тълпите. Всички по- големи фирми зле прикриват факта, че по време на избори се явяват масово достъпни за политическия елит касички. Минималните индулгенции за тях се изразяват в решения, които макар да са индивидуално или обществено опасни, им носят печалби.

Огромно е числото на оръжията в ръцете на граждани. Вместо търсене на разумни ограничения, лобизмът роди промяна забрана охрнителите да ползват личното си оръжие при изпълнение на задълженията. Решението осигури нови пазари на залежалата стока, но натовари с нови опасности обществото.

Само в София за новогодишната нощ шестима души са потърсили спешна медицинска помощ в „Пирогов", на които им е оказаната помощ „ампутация на меки тъкани". За страната сякаш картината умишлено се крие. Петстотин души получили наранявания от фойерверки и огнестрелно оръжие на Филипините. Пак там миналогодишната Нова година от фойерверки са загинали 7 човека и 546 били ранени. В Дания през новогодишната нощ са ранени и травмирани 82 души. Има сбивания и безредици. Регистрирани са общо 165 пожара. В Италия двама души са загинали през новогодишната. При инциденти са пострадали и четири деца, едно от които тежко. Българите може да си отдъхнем, защото сме настигнали, та дори и задминали американците. Според АП продължават палежите на къщи и автомобили в Лос Анжелис, като само в новогодишната нощ са регистрирани четири палежа, а общия брой надхвърля 40. Американската полиция побърза да обяви награда от 35 хил. долара за информация, която може да помогне за задържането на извършителите и напомни, че подобни вандалски актове не е имало от времето на масовите безредици в "града на ангелите" през 1992 г. Явно там по- здраво скубят данъкоплатците, за да си позволяват такива мерки.

Проблемът е другаде.

Днес обществените отношения и йерархия преливат от несправедливост. Все повече хора деградират, изпадат в състояние на маргинализация. Трупаната агресия се нуждае от отдушник. За управляващите елити и техните поддръжници започва да става все по- важно тази енергия да бъде овладяна и пренасочена.

Все едно накъде, важното е да не се отприщи срещу тях.

В миналото в България са добре известни случаите на взривявани паметници, разбивани и унищожавани култови знаци, гробищни съоръжения и др.

Подобни актове са наблюдавани в редица западноевропейски държави, в Русия. Всъщност тези прояви са мерило, показващо, че хората все по- масово трудно възприемат наложената им обществено- политическа организация. Това е също индикатор в каква степен поелите отговорност за управлението и състоянието на обществото са способни да гарантират неговото нормално и проспериращо развитие.

Сега вкупом се обещава за овладяване и излизане от състоянието на криза.

Но какво ще стане с тези маргинали?

Много ще е трудно те да бъдат накарани да се чустват пълноценни.

От там идват и нерешените проблеми с все по- масовите закононарушения, с неподдаващите се на превъзпитание, с ръстта на престъпността.

Както призна учебникарски в безсилието си вътрешният министър Цветан Цветанов, престъпността е социален проблем.

А социалните проблеми се нуждаят от социални решения.

Поради това шумно огласяваните полицейски акции, масови арести, полицейско насилие, настоятелни искания или внушавани очаквания за панацея, съдържаща радикални наказателни мерки са чист популизъм и демагогия.

Като се присъедини към евроатлантическата общност, нашата страна в еднаква степен с другите пое отговорност за общите действия. След изтеглянето на американските контингенти и предшестващите видимо носещите в основата си социални причини масови недоволства следва преоценка. Твърди се, че т.н. Арабска пролет струва на икономиките в оня регион 75 млрд. долара. Засега прогнозите са, че алтернатива на загубите е тяхното нарастване. Самото американско присъствие, представяно като благородна мисия през годините, сега е окачествено като повод за национално празнуване и възстановяване на суверенитета от някои страни. Дори от куртоазия никой от изказалите се не споменава за каквато и да било положителна роля на САЩ, НАТО, антетирористични или други коалиции.

За да бъде овладян и решен проблемът на една страна или регион видимо още доста време ще се разчита не ефектите на глобализацията, а на националните и регионални ресурси.

Видимо времето на такива процеси е дошло, потвърждение за което са масовите и повсеместно изразявани обществени недоволства. Конфликтът произтича от това, че елитите са навикнали към властта и ще продължат да използват най- низките човешки страсти, за да отклоняват в желана от тях посока по същество градивната енергия на обществената агресия.

Доскоро се водеше уж непримирима битка със спонсорството за МВР, макар много по съществен да е въпросът със спонсорството на политическите партии.

Всичко това се случва, за да бъдат замитани нерешените въпроси на обществото и гражданите, прикривана управленската немощ или липсата на воля. За това е сигурно, че ще продължават опитите за пробутване един след друг на различни политически сценарии, на различни политически проекти, целящи единствено запазване на изгодното за елитите статукво. За тяхното организиране и провеждане агресията е необходима.

Ако няма конфликти, които да позволят на елитите да демонстрират без особени рискове за себе си сила и налагат правила, то те са в състояние да си ги измислят.

http://stoichev.otbg.eu

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели