/Поглед.инфо/ Нямат край експериментите със злощастната ни държава. След като съсипаха целенасочено селското стопанство и индустрията, след като сложиха кръст на енергетиката и яко разклатиха банковата ни система, дойде ред да погребват и българския лев. Идеята за влизането ни еврозоната не е нова. С времето обаче тя съвсем девалвира, а днес когато съдбата на самата еврозона не е ясна в средносрочен и дългосрочен план, да се натискаме за членство там, е като да си купиш фабрика на 9-ти септември.
Странно, че докато други държави като Гърция вече гледат с едно око навън, а Великобритания, Швеция и Дания дори не искат да влизат, ние се пишем по-католици от папата. Да не говорим за Полша, където правителството би отбой след като направи подробни разчети и установи, че животът би поскъпнал 3 пъти... Кой ли обаче ти гледа логиката?
Напъването на финансовия министър Владислав Горанов е разбираемо. Подобно на предшественика си Дянков от кабинета Борисов-1 и той се вживява в ролята на корифей от исторически ранг. Според него смяната на левчето с еврото щяло да има "положителен икономически ефект" и било напълно възможно до 2018 г. да станем част поне от механизма ERM-2, известен като "чакалнята" за еврозоната.
Опитът обаче показва съвсем друго. Първо, няма държава, въвела еврото, където цените да не са скочили двойно, което пък е довело до драстично обедняване на хората. За България, която и сега е най-бедната страна в ЕС, това е равнозначно на финансова и социална катастрофа. Защото, както знаем, няма безплатен обяд. Когато една държава преминава към по-скъпа валута, то нещата съвсем не са розови за народа й. Цените на всичко у нас ще се изравнят с тези на останалите участници в еврозоната. Не така обаче ще стане със заплатите и пенсиите, а тъкмо обратното. И тук утопиите за това как щели да дойдат нови инвестиции и да се увеличат възможностите за намиране на работа, са повече от цинични. Да не говорим за въвеждането на "предпазни механизми" и "контрол" над цените, чийто ефект обикновено е обратен.
Второ, от финансово-икономическа гледна точка България вече не отговаря на критериите за членство. Покриваме зорлем изискването за ниската инфлация заради беднотията и свиващото се потребление. Дефицитът след година-две може да го приведем под 3% с цената на нови лишения и затягане на коланите, но с милиардните заеми, които изтеглиха ГЕРБ напоследък, дългът на държавата ще продължава да тежи още дълго.
Впрочем не бива да се учудваме, ако Европа и този път си затвори очите и ни "възнагради" с прием в ERM-2, докато ГЕРБ е на власт. Навремето влязохме в ЕС неподготвени, колко му е да ни вкарат и в "чакалнята" през задния вход. В политически план стъпката означава по-нататъшен отказ от суверенитет. Като си знаем състоянието на корупцията обаче, може да си останем там до второ пришествие. Ако беше жив Алеко, със сигурност щеше да напише нов шедьовър - Бай Ганьо в еврозоната. Защото през тези две години минимум престой в ERM-2 трябва да покажем вече без валутен борд, че държавата ни може да функционира нормално. Тук е мястото да припомним, че едни нови 15 млрд. лева от валутния резерв в БНБ ще бъдат освободени, т.е. ще има още пари за папкане. А може би това е тънкият замисъл на днешната власт. Да видим дали и еврозоната няма да се окаже втори Шенген.
в-к Дума
