/Поглед.инфо/ Мине, не мине някой и друг месец, даже година и в медийното пространство току се завърти мантрата за "ускорено влизане в еврозоната". Подобно на Шенгенския мираж. Разни папагалстващи управници, "експерти", чиновници, хора от "бизнес елита" започват неистово да си чешат езиците и да се упражняват в нескончаема логорея колко прекрасен щял да стане животът на българина, само да сме там.
Ако има нещо вярно в целия шумен водевил, то е, че приемането на еврото е записано като ангажимент в договора ни за присъединяване към ЕС. В началото той може и да е бил включен с най-добри помисли, но към днешна дата, меко казано, създава повече тревоги и усещане за грешна стъпка, вместо обратното. 9-10 години по-късно условията и средата в Европа и света се промениха драстично. Опитът на други държави показа толкова пробойни и вреди, че е по-добре вместо дебати кога, да се започнат нови - дали въобще си струва усилията. Примерите за отлагане и дори отказ в други страни не са един и два.
Да не говорим, че "приемът" е въпрос на икономически възможности, не на политически мераци. Впрочем критериите отдавна вече са само на хартия и нищо чудно "началниците" да "възнаградят" местните си послушковци с "ускорен прием" за добро поведение.
Воден от сервилния си манталитет, Бай Ганьо и тук се пъчи с криворазбрана цел. Гледа на еврото като на някаква панацея, която по магичен начин ще го направи по-богат и по-сигурен. Напълно игнорира факта, че обща валута за коренно различни икономики, които нямат единен бюджет, е лоша, неработеща идея. Гърци, португалци, италианци не успяват да просперират в подобна среда, но "свръх хората", населяващи най-бедната държава в ЕС, няма да имат никакъв проблем.
Няма държава, въвела еврото, където цените да не са скочили двойно, което пък е довело до драстично обедняване. А за България, която бе срината до държава от Третия свят, това е равнозначно на финансова и социална катастрофа.
Дума
