1 млрд. лв годишно губим от нереформираната ни енергетика, изчислиха от Световната банка и Еврокомисията. Кашата в сектора е толкова голяма, че парадоксите й са достойни за Хелъровия "Параграф 22". От една страна, поддържаме най-ниските цени на тока в целия ЕС, но от друга - за да продължи тази социална практика при текущите нива, трябва да субсидираме загубите на НЕК и неефективните мощности, които се множат. Така поскъпването изглежда неизбежно, в противен случай системата ще изпадне в колапс. И обратно - всеки ценови скок увеличава броя на енергийно бедните, които пък увисват на държавата за целево подпомагане.
Ето как едно продължаващо с години безумие преля чашата на търпението и изкара през февруари хората на улиците в търсене на справедливост. Именно тази сила и сега продължава да бъде единственият лакмус, че нещо може да се промени и то в интерес на хората, не на съмнителни бизнес кръгове и интереси. Значи можело!
Да оставим настрани факта, че управленското безумие от последните години стигна дотам правителството да не е в състояние само да направи анализ на енергетиката и си поръча въпросния външен одит. А препоръките са наистина радикални и шокови - от закриване на губещи мощности и предоговаряне на неизгодни сделки до тройно нарастване на помощите за социално слабите и на техния обхват.
Но не само енергетиката е на този незавиден хал. Тумори има навсякъде. Затова трябва да се започне сектор по сектор, а държавата да си влезе в ролята на ефективен регулатор.
Дума
