/Поглед.инфо/ Не знам какво още трябва да се случи, за да осъзнае гуверньорът на БНБ Иван Искров, че е пътник и че с присъствието си начело на Централната банка продължава да срива реномето на институцията. Не са един и двама политиците, финансистите и икономистите, поискали оставката му през последните дни и седмици. Срещу него се обърнаха дори онези негови политически съзаклятници, които създадоха проблема КТБ и опитаха да я пратят на бърза ръка в небитието. В очевиден комплот с прокуратурата, за която вече и децата научиха, че служи на интересите на конкретни хора. Същите, които опитаха с "банкова ваканция" да взривят дори целия финансов сектор и срещу които Искров не се възпротиви. Даже напротив - в прав текст си е признал, че няма да "тръгне срещу прокуратурата".
Апокалипсисът не успя, но агонията с КТБ продължава. И вместо развръзка, вече трети месец сме свидетели на нестихваща епистоларна война между шефа й Цветан Василев и отчаяните опити на Искров да спаси поста си. Кризата с трезора показа абсолютното безхаберие и неадекватност на БНБ да осветли казуса пред обществото и бързо да възвърне доверието в системата. А въпросите си стоят: откъде дойдоха проблемите с КТБ и къде са парите? Къде са виновните? Защото няма начин да изчезнат милиарди, както се опитват да ни убедят, и никой да не е виновен! Изолираха тези, които искат да спасят банката, а на практика заключиха истината. За всичко това Искров и БНБ, призвани да упражняват контрол, мълчат. И подхранват слуховете, че и сега грабежът продължава. Е, докога?
Дума
