“Мирът е доброделта на цивилизацията,

а войната – нейното престъпление.”

Виктор Юго

В съвременния свят пацифисти и военнолюбци, “гълъби” и “ястреби” направляват световната политиката чрез конфликти и войни, след които светът за броени години се променя до неузнаваемост. Променя се съзнанието и отношението на хората по помежду им, изменят се държавните граници. От икономическа страна във войните печелят предимно “ястребите” с агресия, насилие, устойчивост, егоизъм, безскрупулност, скрити зад маската на добродетели и добри намерения... Може би като жена трудно проумявам дрънченето на оръжията и войните. Смятам, че в дипломацията човечеството е натрупало достатъчно примери, способи и мъдрост, за да реши по мирен път всяка война. Условието е - онези, които плащат, за да има война, да останат извън масата на преговорите. В основата на повечето войни днес в света е стремежът към политическо влияние, финансово надмощие, борба за суровини и пазари.

Между XV и XX век европейските Велики сили се сдобиват с колонии на други континенти, устремени за повече суровини и пазари за растящата индустриална революция, една надпревара за доминация в Европа и в света по власт и капитали. Пренасяйки своята политика и стил на живот на новата земя, метрополията се опитва не само да подчини местното население в колониите, но и да експлоатира агресивно природните ресурси и да внася готовата продукция на местния пазар. Остава за пример на деколонизацията в историята срещата през 1947 г. на индийския пацифист и духовен водач Махатма Ганди и лорд Луис Маунтбатън, последният вицекрал на Британска Индия, на която двамата пият чай в името на мира.

Френската имперска политика в Африка се разклаща след Втората световна война от национо-освободителни движения в колониите. Деколонизацията на Френската империя е една от най-големите заслуги на генерал Шарл дьо Гол, основоположник на новата постколониална политика на Франция, за културни връзки с бившите й колонии. През 1960 г. президентът дьо Гол обявява “от Френската империя към франкофонско сътрудничество на нациите”. На 18 март 1962 г. в резултат от проточилата се 8 години война за независимост на Алжир са сключени Евианските споразумения между Франция и Алжир. През управлението на Дьо Гол повече от 20 африкански държави получават своята независимост, Мали е сред тях. /септември 1960 г./ Но краят на колониалната система в света ражда категорията „държави от Третия свят“. Младите африкански държави срещат големи трудности в изграждане на държавността и стопанството си. От една страна населението дълги години е с наивитет и подчиненост, липсват административни и военни кадри, което затруднява организирането на собствена администрация и държавно управление. От друга страна бившите метрополии след напускане на колониите също срещат трудности в развитието на икономиката и индустрията си без ресурсите на Африка и нейните пазари. Франция “помага” на африканците в изграждане на държавността им, но ако нейните компании ползват богатствата и имат достъп до пазарите им.

Визитка за Мали:

Република Мали е държава в Западна Африка, с територия 1 240 000 км2, една от най-големите държави в Африка по площ, но 65% от площта й е пустиня. Население - 15 милиона, с голям естествен прираст. Мали е една от най-бедните държави в света. 10% от населението е номадско /етническа група, която не води уседнал живот/. Мали е полупрезидентска република, административно разделена на 8 области и един окръг Бамако. Столица – Бамако е с 1,5 милиона жители. Мали е наследница на Малийската империя и от този период има много паметници, които свидетелстват за културното й наследство. Малийската империя през Средновековието е една от най-могъщите и богати империи в Африка. През 17 век Франция завладява голяма част от Африка и Мали става нейна колония. Мали получава своята независимост от Франция заедно със Сенегал на 22 септември 1960г. Мали на езика бамбара означава хипопотам. Законовата уредба на страната е по подобие на френската. Най-северните части на Мали се обитават от номади - туареги /”рицарите на пустинята”/. Културата на Мали съчетава традициите на редица сахарски народи — манде, догоните, сонгхайците и бозо. Поминъкът е главно от земеделие и полезни изкопаеми – злато, уран, фосфор, желязо и др. След проведените реформи през 1992 г. силно присъствие имат МВФ и чуждестранни компании, главно френски в областта на добива на злато и уран.

Войната в Мали

Под управлението на президента Конаре през 1992 г. Мали извършва политически и икономически реформи и започва борба с корупцията. Това е и началото на демократизацията на страната – стартира административна структура по френски образец. През 2012 г. традиционни движения от туареги в региона Азауад - североизточната част на Мали, обявяват независимост, но загубват контрола в резултат на силната ислямска вълна. Централната власт с подкрепа на международната общност се опитва да възстанови контрола върху провинцията, но без успех. След военния преврат на 22 март 2012 г. сваленият президент Амаду Тумани Туре е принуден да подаде оставката, а хунтата с лидер капитан Амаду Саного се договоря с Икономическата общност на страните от Западна Африка за властта в Мали, която да бъде поета от председателя на парламента Траоре като временен президент. Траоре е известен политик в Африка. Председател е на коалицията Съюз за демокрация на Мали, Африканска партия за солидарност и справедливост. Високо образован - завършил е математика в Москва, докторска дисертация в Ница, професор в Алжир. Полиглот - говори френски, руски, английски и испански освен националните езици бамбара и сонинке. Завършил е и военна академия, бил е парашутист. Антуражът му го определя като предан на страната, радетел за солидарност и справедливост. От 1992 г. е няколко пъти министър - на труда, на отбраната и на външните работи, а от 2007г. - председател на парламента. По време на пуча Траоре не е бил в родината си - той се готвил да се кандидатира за президентския пост на предстоящи избори.

Франция и нейната военна интервенция в Мали

Президентът на Франция, Франсоа Оланд от трибуната на ООН, септември 2012 г., се обърна към световната общественост за възстановяване на мира в Мали и оказване на помощ на правителството на Мали, критикувайки сепаратистките стремежи да отцепят Северната част на Мали. През декември 2012 г. Съветът за сигурност прие резолюция, която предвижда изпращане на сили на ООН в Мали.

Франция реагира почти незабавно – тя навлезе в Мали на 11 януари 2013 г. по молба на малийското правителство. Президентът Ф. Оланд два месеца преди тази дата бе заявил: “По никакъв случай Франция няма да нахлуе в Мали”. Затова френският комунистически лидер Жан-Люк Меланшон попита президента в парламента: “Кога президентът казва истината – преди два месеца, когато категорично заяви, че Франция няма да нахлуе в Мали или сега, когато вече френските войски стъпиха на малийска територия?”

С навлизането си в Мали Франция промени плановете на ООН. В последната си резолюция през декември 2012 Съветът за сигурност предвиждаше изпращане на международна африканска армия, възстановяване на интегритета на страната.

Международният анализатор Едуардо Березан, специалист по Африка, коментира, че конфликтът в Мали се интернационализира след случая в Алжир и може да засегне и други страни от Северна Африка. Той е на мнение, че Париж отвори нов фронт срещу тероризма в Мали, навличайки си по този начин нови проблеми у дома. Президентът Франсоа Оланд се страхува, че военната интервенция на Франция в Мали ще активира терористичната дейност на радикалните ислямисти. Опасенията му не са без основание. Ислямистите в Мали обещават на Оланд "да отворят за французите вратите на Ада", ако Франция започне военната интервенция. Но президентът Оланд я започна в Северната част на Мали. Германия я подкрепя с 500 войници, Великобритания с два военни транспортни самолета и САЩ – логистична помощ и 50 милиона долара за френския контингент. Оланд обявява, че Франция ще ръководи докрай операцията, независимо колко време ще отнеме постигането на целта. Конфликтът в Мали е стар – наред с бунтовниците тауреги, се предполага, че са се стекли сили на Ал Кайда и на радикални ислямисти, експулсирани от Сомалия, Йемен, Либия и Афганистан.

Пред Европейския парламент в Страсбург (февруари 2013 г.) френският президент Франсоа Оланд защити военната интервенция на Франция в Мали „срещу ислямистите и сепаратистите, които обявиха едностранно независимостта в Северната част на страната през април 2012 г.” В речта си Оланд увери парламента, че френската интервенция е “в рамките на международното право” и я определи като нов епизод в борбата срещу тероризма. Относно бързото навлизане в Мали френският президент заяви: “Нямаше време за губене, ако бяхме се бавили повече, в този момент тероризмът щеше да завладее цялото Мали”. “Мали ще получи своя териториален интегритет. Близко е времето на примирието и възстановяване на стабилността в тази страна, настъпил е часът за развитието на Мали”, смята френският президент.

Речта на френския президент пред Европарламента не се прие много положително от световните медии и политическите наблюдатели. Повечето окачествиха речта му като повторение на речите на Буш за войните в Ирак и Афганистан. Определението “терористи” Ф.Оланд използва за всички замесени в конфликта страни, слагайки ги в един общ чувал – бунтовници от Националното движение за освобождаване на Азавад, радикални ислямисти от Ал Кайда и други въстанали етнически групи, борещи се за независимост.

Външният министър на Франция Лоран Фабюс обяви, че от март ще намалят военното си присъствие в Мали, ако всичко върви по план. “Ще продължим да действаме на Север, където са останали още терористични огнища. Военната ни мисия в Мали е от 6000 войници, от които 4000 са френски части и контингент на Чад от 2000 души на малийска територия. Първата фаза бе изпълнена – блокиране на терористичните групировки и превземане на контролираните от тях градове.“ И допълва: “Наркотерористите бяха спрени благодарение на ударите... Но ракът е все още налице, съществува и не е отстранен.”

Министърът на отбраната Жан-Ив Льо Дриан направи равносметка за въздушните удари и сраженията по суша на френските войски срещу сепаратистите в Мали. “Няколко стотин са убитите през тези три седмици на военната интервенция“. Министърът не се ангажира с точни цифри, но заяви, че френските войски са нанесли “много щети на терористичните групи – джихадисти”. Франция оповести разходите по военната операция – 70 милиона евро за 15 дни. Според министъра най-скъпо е транспортирането на войските – над 67 милиона долара. За 15 дни са превозени 10 хиляди тона военен материал, колкото за една година в Афганистан. Освен това заплащането на войниците е 3 пъти по-високо от това в Афганистан.

Три седмици след началото на военната операция в Мали на 2 февруари 2013 г. френският президент Ф. Оланд пристигна в Мали. Срещата на президентите Оланд и Траоре се състоя в столицата Бамако. Френският държавен глава посети заедно с генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова наскоро освободения от терористите град Тимбукту. Малийският президент им показал разрушените сгради, пострадалите паметници на културата, между които 11 гробници-мавзолеи, 40 000 манускрипти. Европейският съюз обяви, че ще предостави 250 милиона евро икономическа помощ за Мали, след като властите в страната успеят да възстановят демокрацията.

Международни експерти и медии коментират, че Париж търси да защити интересите на европейските фирми, по-специално на френските, които експлоатират малийските природни богатства, предимно уран, който изобилства в този регион. Мали има седем оперативни мини за уран с чужди капитали - залежите в Калана и Морила на юг, Ютела, Садиола и Луллу в югозападния район на Мали. Освен тези обекти има още други седем проекта за експлоатация на метали, предимно злато. Югозападната област Фалеа има потенциал от пет хиляди тона, а в североизточната област урановите залежи се оценяват на над 200 хиляди тона - материал използван за изработване на оръжия и производство на ядрена енергия. Освен уран, Мали е третата страна в света производител на злато, повече от 50 тона злато се извлича на година.

Европейски съюз и България в Мали

Мисията на Европейския съюз е в подпомагане на националните отбранителни сили на Мали. Българският екип е от четирима лекари и ще бъде на база в столицата Бамако. Българите заминават в средата на февруари. Участие в мисията на Европейския съюз в африканската страна вече са декларирали Германия и Унгария с 2500 войници в Мали. Германия се включва във военните операции в Мали и ще окаже помощ на френските части за зареждането на самолетите с гориво във въздуха.

ООН също изпрати група наблюдатели в Мали.

Русия: Външният министър Сергей Лавров заяви:“Някои от бунтовниците, с които Франция воюва в Северната част на Мали, са същите онези бойци, на които европейската държава помогна в Либия“. Лавров е категоричен: „В Мали Франция се бори срещу онези бойци, които тя въоръжи в Либия срещу режима на Муамар Кадафи в разрез с ембаргото върху оръжията на Съвета за сигурност на ООН”. По-рано руският външен министър разкритикува френските доставки на оръжие на бунтовниците за борба с режима на Кадафи, осъждайки интерпретацията на Париж на резолюция на ООН, позволяваща използването на сила за защита на цивилното население.

Международни наблюдатели предупреждават последните дни, че Мали може да се превърне в „Афганистан за Франсоа Оланд”. Високопоставени политици – френски и чужди – отчитат риска от „афганистанизация” на конфликта, т.е. затъването на военните части в търсене на невидим враг, скрит в пещерите, смесил се с местното население, въпреки различията на тези две войни.

Върховният комисар на ООН за правата на човека Нанси Пиллаи на 12 февруари 2013г. пред Съвета за сигурност на ООН предупреди: "Мали има опасност да влезе в спиралата на катастрофално насилие заради постоянни мъчения и нарушения на правата на човека след интервенцията на френските въоръжени сили през януари в тази страна” и апелира: “Обръщам се към всички страни на конфликта и моля да се зачитат човешките права и международните хуманитарни закони като избягват репресиите."

Йеменският клон на ислямистката мрежа "Ал Кайда" призова към джихад в Мали

"Кръстоносният поход на Франция срещу исляма в Мали в никакъв случай не е оправдан и представлява обявяване на война срещу исляма и мюсюлманите", се казва в интернет комюнике на "Ал Кайда в Арабския полуостров“ и сравни интервенцията на Франция в Мали със "ционистката окупация на Палестина".