/Поглед.инфо/ Решението на президента Джо Байдън да изтегли своите военни от Афганистан, които пребиваваха там 20 години и струваха трилиони на Вашингтон, даде основание да се говори, че за пореден път „САЩ се държат като слон в стъкларски магазин”. Припомня се съдбата на Ирак, Либия, Сирия, че даже последствията от т.н. виетнамска авантюра. Страни, които след намесата на САЩ, НАТО или съюзници, се превърнаха в държави-мираж . И до ден днешен разрухата и мизерията не могат да бъдат преодолени. Отделно са опасенията от разпад на тези държави.Либия в случая е красноречив пример.За Европа ситуацията се усложни до степен заплаха за позициите на управляващите в страните-членки на ЕС, защото потоците мигранти взривиха и гражданите, и перспективите за справяне с икономическата криза. Отделно са опасенията от нови терористични актове заради присъствието на европейски терен на достатъчен брой радикални ислямисти. Разкриването им не е лесна задача и за най-опитните служби за сигурност. Много е удобно да се постави един конкурент в бежански локдаун, но може и да е просто „нищо лично”. Защото си имаме интереси.

В тази връзка случващото се в Афганистан няма как да бъде отделено от наблюдаваните геополитически процеси през последните десетилетия. По понятни причини Афганистан е държава, която държи изправени на нокти всички свои съседи. Никак на е случайно, че държавният секретар Блинкен обиколи съседи като републики от Кавказкия регион, Южна Азия, разговаря с Анкара, Пакистан, Индия, за да убеждава за приемане на онези афганци, които се опасяват за живота си поради завземането от страна на талибаните на все по-голяма част от територията на Афганистан. Повече мюсюлмани в страна като Индия противоречи на политиката на премиера Моди, който със специален закон ограничи преселване на изповядващи ислям в страната. А настаняването на повече мюсюлмани в страни от бившия СССР, сред които не се знае има ли, няма ли ислямисти, неминуемо ще води до отваряне кутия на Пандора. Русия няма как да остане безразлична. Регионът е сред приоритетните за нея, а заплахи от всякакъв характер би усложнил реализацията на нейни стратегии. Ще създаде нови грижи за сигурността. Ако има и такава цел, значи някой подценява мнителността на Кремъл. Китай с уйгурите не само ще изостри вниманието си. Още повече, че когато се появи празнина, нови играчи винаги се намират.

В случаю позицията на Турция не е за пренебрегване. Още повече, че Ердоган проведе повече от друг път телефонни разговори с президента Байдън и то в пряка връзка със ситуацията в Кабул. Причината е, че Вашингтон възлага на Анкара важна роля в Афганистан и то не само да осигурява летището в Кабул. В страната на Ердоган споровете за участието на Турция в афганистанската сага се водят на висок глас. И за първи път след продължително мълчание по въпроса Ердоган проговори в петък след петъчния намаз. Сигналът му бе „вратите ни са отворени за бежанците” и даде напоителни обяснения. За пореде път съобщи, че „тъй като не сме слаба държава, 4 млн бежанци са под наша закрила”. Турция приемала бежанците с всички налични възможности и успявала,защото „добре ръководи финансирането”. Значи и в бъдеще „с добро управление на финансирането ще правим същите стъпки”. Отново става въпрос за пари и то не малко. Кой друг, ако не Брюксел ще трябва отново да отвърже кесия, защото бежанците са не само грижа. А в Анкара инфлацията достигна 20%, безработицата е повече от 27%, сред младите турци е 42%, повече от 16 млн са под прага за бедност и за последните години сметките за ел.ток са нараснали със 122%.

Западът разчита, че Турция отново ще поеме бежанците, този път от Афганистан. Канцлерът на Австрия Курц вече заяви, че „по-правилно е афганистанските бежанци да останат в Турция”. Белгийският министър по въпросите за бежанците е призовал споразумението между ЕС и Турция да се разшири като се включат и афганистанските бежанци. САЩ не крият, че след разговорите със съседите на Афганистан се надяват бежанците през Иран да отидат в Турция. Турското МВнР отначало реагира с „кого сте питали” , но след разговорите на Ердоган с Байдън из турските медии се появиха информации, че е постигната договорка. Излезе наяве и планът на Вашингтон, в който се предвижда желаещите за преселване в САЩ афганистанци със собствени средства да се насочат към трета страна и там да чакат 12-13 месеца за разглеждане на техните молби за преселване. Става въпрос само за работилите заедно с американските военни. МВнР на Турция принципно не приема това решение, защото не е съгласувано с тях. В отговор Нет Прайс, говорител на Държавния департамент, заяви, че подобна молба не е отправяна към никоя съседна на Афганистан страна, включително Турция. Изразява съжаление за направеното изявление. Напоследък объркване в позициите на институциите във Вашингтон объркват и съюзници, включително Турция. Независимо от това, Ердоган говори, че е започнала кампания „Help Тurky” , което му дава основание да се хвали, че „Турция е силна”. И бърза да направи съпоставка, че както и в Кобани, Сирия, Анкара е „взела под крилото си нашите кюрдски съграждани”, така и сега ще се погрижи за афганистанските бежанци. Нито дума за провежданите в Сирия операции по прочистване на терена от неудобни за Турция сирийски граждани и насилствено налагане на турски институции, правила и символи.

Любопитни са позициите на опозицията в Турция относно ситуацията с афганистанските бежанци. Калъчдароолу, лидер на основната опозиционна НРП, народна републиканска партия, кемалисти, казва, че „идващите в Турция афганистанци не са бежанци, а военни, които са работили за САЩ”. За него след 20г пребиваване в Афганистан, САЩ всъщност са засилили талибанското присъствие в страната. Сега тези военни изминават 3 хил км от Иран и идват до Турция. Това са само млади мъже на възраст между 15-35г.Ердоган обвинява Калъчдароолу, че иска „да изгони бежанците”, но в социалните мрежи лидерът на НРП след като подновява призива си за нови извънредни избори, казва, че „това не са бежанци, а само военни”. За него това не е инвестиция или капиталовложения, дори и да се ръководят „добре финансите”, а е просто „продажба на спокойствието на турския народ”. Като опитен политик, говорещ на турците с разбираем език, Калъчдароолу призовава Ердоган да вземе мнението на народа, на „махалите”, за бежанците като проведе извънредни избори. Защото този въпрос засяга преди всичко най-бедните райони и най-пренебрегваните махали в Турция. Според него Ердоган манипулира изц;яло народа и не отговаря на поставяни въпроси защо се съгласява да приеме афганистанските бежанци, всъщност военни. Не било ясно и как ще се процедира при навлизане на нелегални мигранти. САЩ говорели, че работилите да тях афганистанци са 19 хил, но заедно със семействата им те ставали 53 хил. Всички ли ще дойдат в Турция след споразумението на Ердоган с Байдън, пита Калъчдароолу.

Факт е обаче, че Ердоган е подписал указ за създаване на специален фонд за подпомагане на бежанците. Средствата, които ще попълнят този фонд са онези 780 млн евро,които ЕС се задължи да предостави на Турция още през март 2016г за приемане на бежанци от Близкия изток.Сега ще се използват и за афганците.Казват за социални помощи, здравеопазване, обучение, развитие на инфраструктурата. Ако се видят пътищата в т.н. Турски Кюрдистан, значи добре се усвояват средставата от подобни фондове.Само дето Анкара променя там състава на населението и размива кюрдския етнос. Както се казва, с един куршум, два заека. Докато САЩ изискват от афганистанците бежанци, преминали в съседни страни, там да попълват чрез интернет документите за разглеждане от страна на американските власти. Но имат право да се обърнат и към Висшия комисариат за бежанците към ООН. Дали? Сигурно е едно-вълната от мигранти предстои да се увеличава. Както се увеличават всеки ден градовете в Афганистан, които талибаните превземат. Иран вече затвори граничните си пунктове в югоизточната част на страната. Как ще реагират в Москва и Пекин? Само с разговори с представители на талибаните? И ще се доверят на обещания, че няма да засягат интересите на съседни страни? Маосква отдавна не вярва на сълзи, но за Брюксел не е сигурно. В София числото на откритите мигранти също расте. Задача с повишена трудност в период на политическа криза. За икономическата ще се говори по-късно. Предстои.