/Поглед.инфо/ За бедна държава имаме прекалено много болници.
Никъде не плащат от джоба си 50% от лечението, казва акад. Дамян Дамянов
Копирано от standartnews.com

- Акад. Дамянов, добра ли е здравната ни система, или има нужда от реформа?

- Говорим за здравна реформа от 10 ноември 1989 г. Тя беше маркирана в първите 7-8 години, а по-основна реформа беше направена в годините 1997-2001 и оттам нататък реформираме реформата до ента степен. В резултат на това се получиха аномалии, които трябва да ни накарат да започнем начисто. Здравната реформа по-нататък с кърпежи не може да се регулира. Често се говори, че здравната система не може да фалира, но може да доведе до фалит държавата. Това трябва да накара всяко правителство да погледне на нея сериозно. Целта на реформата беше смяната на собствеността. От тази гледна точка тя изпълни задачата си, но системата се дезорганизира. Трябваше да влязат в действие регулативни норми на пазарни отношения, но те не се получиха. Промени се обаче начинът на мислене на лекарското съсловие, увеличи се комерсиализацията в медицината. Това доведе до ненормални състояния. Затова трябва да се мисли за кардинални промени.

- Сполучлив ли е моделът ни на финансиране?

- Трябваше да изградим хуманна здравна система, която да се грижи и за най-слабите. Това трябваше да стане чрез въвеждането на задължителното здравно осигуряване. Но 23% от българите днес са здравно неосигурени, а само около 3% са доброволно осигурени. Българинът е и сред хората, които дават най-много лични средства за здраве в ЕС. Ние вадим от джоба си за лечение до около 50%. Това не е добре. Дълго време се говореше за официализиране на доплащането, но според европейския опит е приемливо такава сума да е до 30%. Същевременно в медицината се наливат все повече средства. За 2014 г. бюджетът на НЗОК е 2,8 млрд. лв. или два-три пъти повече в сравнение с 10-15 години назад. Икономистът Лешек Балцерович казва, че колкото повече се говори за липса на пари за здраве, толкова повече нараства прахосването им. Успели сме да постигнем насищане на здравната система с много средства, значи успешно сме създали модели за прахосването им.

- Например?

- Например инвазивната кардиология, която финансирахме добре, и заради това възникнаха ненужно много центрове - над 30. За България са необходими около 4-5 кардиохирургии, а те са повече, защо! Всяка болница и болничка искат да разполагат с компютърен томограф, защо! Няма вече достатъчно компетентни специалисти, за да работят с такъв апарат. Появяват се твърде много частни болници в големи градове, където е удобно на този, който ги открива, а не на необходими места за пациенти или за държавата.

- Трябва ли да се увеличи финансирането в такъв случай?

- Официално България не седи добре сред страните от ЕС според средствата, които се заделят за здравеопазване от БВП - 4%. Но те реално са около 6%, защото към тях трябва да се включват и кешовите разплащания, частният и лекарственият пазар. Като цяло нашият БВП остава нисък - около 41 млрд. евро. И все пак средствата за здравеопазване са достатъчно и при ефективно разпределение трябва да доведат до по-добри резултати. Вместо това ние казваме, че трябва да се увеличи здравната вноска. При това състояние на населението обаче тя е достатъчна. Освен това осигуровката предполага солидарност между тези, които печелят парите си с труд, и другите в неравностойно положение - децата, пенсионерите, инвалидите, за които държавата дава едва 4%. Ние обаче казваме - не, трябва да бръкнем и да заделим 2% от вноската за други фондове. Не е правилно. Основният пакет здравни дейности трябва да се допълва с друг. Дейности с допълнителни услуги. Искат да развалим монопола на касата. Тази дискусия е популистка. НЗОК разпределя бюджет от 2,8 млрд. лв., ако го разбием на 5-6 или 28 части, това означава, че с много по-малки бюджетни средства те ще изпълняват задачите си. Принципът на солидарност ще се изпълнява по-трудно. Демонополизацията на НЗОК би било грешка.

- Какво е решението тогава?

- Много по-важно е да се достигне до ефективност в здравната система - тоест как се разпределят средствата, за какво, какъв е контролът на изразходването им. Тук веднага се вижда, че липсва държава. Ако запитате простия човечец, и той казва същото - в здравеопазването цари хаос. Само пазарните взаимоотношения не могат да регулират системата нито в здравеопазването, нито в образованието. При тях става дума за национална сигурност и държавата не може да стои настрани.

- Кои са най-важните проблеми, от които се дистанцира държавата?

- Първият е кадровият проблем. Постоянно се казва, че лекарите у нас намаляват. Ако видите данните на НСИ обаче, ще разберете, че броят на медиците през последните години е относително постоянен. Въпросът е, че те застаряват. Има много пенсионери, които работят на по 70-80 години. Младите лекари са едва около 5% . Тогава е съвсем правилно да се тревожим, че те емигрират. Двойно са намалели медсестрите и акушерките, които са основата, върху която се гради една система. Затова е много важно как ще подпомогнем младите лекари. Ако държавата стои пасивно, вървим към катастрофа. Тя вече е настъпила в определени специалности - патоанатоми, анестезиолози. Подобна тенденция идва и при нас хирурзите. Около 1500 сме всички, но броят на младите специалисти е около 45. За да се обърне тази тенденция, трябва да се облекчи системата за специализация и лекарите да се стимулират финансово. Трудът в медицината се заплаща по-лошо в сравнение с много други сектори - IT, финансов, банков и др. Прочетох обява за търсене на млад лекар със заплата 700 лв. и за келнер с 1400 лв. Това говори за неуважение към нашия труд и затова изтичането на кадри продължава.

- Има ли проблем с броя на болниците?

- Да, броят на болниците е голям - 314 или 346 според различни статистики. Бедна държава, а много болници.
В същото време заради безгрижното отношение към общинските болници лишаваме голяма част от хората от помощ. Една държава трябва да има скелет на здравната система. Всички очакваме националната здравна карта. Но тя е непрозрачна и няма задължителен характер. Макетът на здравната система трябва да се изгради от 5-6 университетски болници, а не от 30, както е в момента. Безобразие е, че дори частни структури се акредитираха за университетски. Отново залитаме в обслужване на нечии интереси. Държавата трябва да съхрани общинските болници и да въведе строги критерии за разкриване на нови. В София вече има 90 болници, от които половината са частни. Виена с 1.7 млн. души има 40 болници, от които 13 или 19 са частни. Лондон с 8 млн. души има 80 болници. Защо в Пловдив за година-две се родиха 10 частни болници, а има около 10 областни града без нито една частна клиника. Не съм срещу частната инициатива, но тя трябва да бъде обвързана с интереса на населението.

- А в изънболничната помощ има ли нужда от корекции?

- Да, защото провал има и там. Общопрактикуващите лекари трябваше да са пазители на системата, но това не се случи. Те станаха администратори - разпределят къде да отиде пациентът, а не го лекуват. Този модел трябва да се коригира.

- А спешната помощ?

- Тя пострада, както и цялата здравна система от хора, които идват на власт със съзнанието, че за година-две ще променят системата според собствените си идеи, а не според това как тя може да работи у нас. Спешната помощ трябва да работи по един начин днес и по друг - тогава, когато има парамедици. Решението на сегашния министър да премахне районирането и да се кара болният до най-близката болница е прекрасно. Защото понякога пациентите се карат до тази болница, където някой ще получи материално стимулиране. Трябва да се подобри и заплащането на екипите и връзката им с болницата. Аномалия е лекарят по спешна медицина да работи само в линейката, той трябва на ротационен принцип да работи и в болницата, да се развива. Кой млад човек би останал повече от година само в линейка. Разбира се, трябва да има по-добре оборудвани и съвременни линейки.

- Защо профилактиката остава винаги на заден план у нас?

- Профилактиката е по-важна дори от лечението. Не мога да не се запитам толкова ли сме богати, че не й обръщаме внимание. Разбиването на училищното здравеопазване много навреди, не се профилактираха цели поколения деца. Профилактичните програми, изпълнявани от лекари в големи предприятия, също бяха важни и тясно специализирани, но и това отмря. Трябва да се възстанови близостта на лекаря с определени възрастови и професионални групи. Важно е и вниманието към масовата сърдечно-съдова патология. През 70-те и 80-те години американците направиха дългосрочни кампании срещу "бялата смърт" в лицето на захарта и солта. В резултат консумацията на тези продукти намаля за 10-15 г., а успоредно с това намаляха и кардиоцентровете. Но такива програми не могат да се разгръщат само от медиците, трябва реален ангажимент на държавата и обществото.