/Поглед.инфо/ Паметта срещу забравата
Георги Тодоров, на 15 г.
Петър Александров, на 18 г.
Давид Деларея, на 19 г.
и още 110 млади мъже
от Толовица (Септемврийци), Ружинци, Арчар, Дреновец, Димово, Ново село, Горни Лом, Градец, Долни Лом, Белоградчик, Ярловица, Бойница, Гюргич, Видин, Бранковци, Динково, Видбол, Макреш, Владиченци, Кула, Протопопинци, Салаш, Стакевци, Костичовци, Бела Рада, Бело поле, Брегово, Подгоре, Черно поле, Ошане, Иново, Пролазница, Бела
са убити без съд и присада,
а стотици други са преследвани, затворени, изтезавани, защото се самоосъзнават и вдигат като част от онзи
"с хиляди ножа
прободен
народ..."
който
"въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!"
Септември 1923 година – месец на кръв, на подем и погром!
Септември 2023 година.
23-ти.
Денят на 100-годишнината от Септемврийското въстание бе ден на паметта срещу забравата!
Ден на преклонение пред героизма на миналото. В името на бъдещето!
Защото на този ден най-важно е да си спомним кое накара хиляди хора да се вдигнат и рискуват живота си и в името на какво.
Да си спомним за националните катастрофи, до които беше доведена страната ни, за Деветоюнския преврат и кървавия режим на Цанков.
Да си спомним за разделението и гражданската война тогава и да мислим докъде може да ни доведе разделението сега.
Да си спомним за опита на един професор отпреди десетина години да „докаже“, че Баташко клане не е имало и да помислим не е ли същото с опита на други днес да подменят истината за въстанието от 1923 г.
Днес пред Паметника на Свободата във Видин не бяхме много, но ние, от "Справедливост за Видин" бяхме там. Защото носим огъня!
Други нямаше.
