/Поглед.инфо/
Първият български антихалтурен антироман!
Нищо в тази книга не е истина.
Всичко е лъжа.
Както и това.
02012012:BG
Ти си шибаната грешка в обърканото уравнение на живота. Ти си шибаната статистическа грешка, за която на никого не му пука. Ти си шибаната грешна нота в невероятната симфония на хаоса. Ти си шибаната грешна цифра в перфектния баланс на живота. Ти си шибаната грешка в системата.
Мразиш хората, които мълчат, мразиш и хората, които говорят прекалено много; мразиш хората, които се срамуват, мразиш и хората, които са прекалено безсрамни; мразиш хората, които са несериозни, мразиш и хората, които са прекалено сериозни. Мразиш шефа си, мразиш колегите си, мразиш съседите си, мразиш приятелите си, мразиш родителите си, мразиш роднините си, мразиш хората, които подаряват цветя, мразиш и тези, които никога не са го правили, мразиш хората, които се страхуват да казват, че обичат, мразиш и тези, които го правят постоянно, мразиш планетата Земя, мразиш Слънчевата система, мразиш Млечния път, мразиш цялата шибана вселена, мразиш всичко, включително и себе си, защото ти си едно шибано лайно, което живее чрез омразата, една шибана диария, чиято единствена енергия, крепяща те жив, е омразата.
Загледал съм се в светещото диско кълбо като хипнотизиран, сякаш е някаква странна планета, пръскаща отблясъци в своята безумна галактика. Около мен хората гърчат телата си като обезумели. Басът от тонколоните се блъска в дробовете и ребрата им като пощурял бик, на който са показали червените бикини на Мис Панама. Клубът е пълен с бас, мас и сас. ФРАС! Някой ме удря по врата. Обръщам се да видя кой тъпак го е направил, но това е невъзможно, всички хора са се слели в едно огромно тяло и се клатят безразборно във всички посоки под лудешкия ритъм на музиката.
От огромните тонколони като от някаква космическа фуния в ушите на всички се излива “No Good“ на The Prodigy. Заобиколен съм отвсякъде с НЛО (пояснение: Неадекватни Лумпенизирани Олигофрени). Някой хубав ден, всички ние щяхме да бъдем щастливи. Щяхме да намерим щастието и да го хванем здраво за гушата. Нямаше да го пуснем нещастното копеленце. Но някой ден, не днес.
Направо ми се досира като гледам всички тези лайняни форми на нещастен живот. И може би затова отивам в тоалетната. Кенефът е пълен с бездуховни момичета, по които припадат пъпчиви тийнейджъри, надяващи се да им духат. Направо ми дожалява, че съм жив. Но изпитвам съжаление не за невъзможността да намеря смисъл в безсмисленото съществуване на човешкия индивид, а за безсмислената невъзможност да се индивидуализира човешкото съществуване. Или май е обратното? Все тая!
Възможно ли е човек да се изпикае в тоалетната на дискотека без да се сблъска с отвратителната воня на лайна, бял прашец полепнал по стойката за тоалетна хартия или използвани презервативи в тоалетната чиния?
А възможно ли е да се самоубиеш, без никой след това да задава глупави въпроси от сорта на „Защо го направи?“, „Какво му липсваше?“, „Колко дълго го е обмислял?“
Но в България е невъзможно да се самоубиеш, поради простата причина, че се раждаш мъртъв. Отвътре.
Ще се родиш около 2-3 килограма. Ще станеш някъде около 60-80. Ще изядеш около 15 000 Биг Мак-а. Ще изпиеш около 20 000 литра Кола. Ще изсереш около 800-900 килограма лайна. Ще изпсуваш около 220 000 пъти. Ще излъжеш около 150 000 пъти. И накрая, разбрал или не смисъла на живота, ще умреш от рак, или от цироза, или от докторска грешка, или от злополука на работното си място, или някой ще те гръмне на улицата, в дискотека, в парка, докато се разхождаш, тичаш, за да свалиш някой килограм, губиш си времето, или просто ще се самоубиеш, а ако имаш достатъчно смелост да си го причиниш, може и да остарееш. И колкото и да не го осъзнаваш, всичко ще бъде по твой избор. Сам ще си причиниш всичко, което ще се случи през краткия ти или дълъг, изпълнен с повече болка или с повече щастие, скапан или не чак толкова живот.
– Еййй! Какво правиш там, бе? Излизай от кенефа или ще извикам охраната! – изкрещява някой отвън.
Добре дошли в света на бързата храна, бързите коли, бързите кредити, бързите връзки, бързия живот и бързата смърт.
Родителите се друсат в трамваите, а децата им се друсат в парковете.
Това са годините, в които всички се друсат. Годините на екстаза, но понеже България е бедна държава, повечето хора се друсат с бронз. Това е символът на нашия т. нар. преход – олицетворението на нашата нещастна участ – да бъдем страна от третия свят. Да носим гордо бронзовите медали, но не на гърдите си, а по носовете си.
Единственият начин, чрез който хората тук се докосват до Бог е химически. А разни източни неудачници се опитват да го правят духовно. Тук хората дори не се и опитват, защото са продали душите си, за да си осигурят живота, който живеят. Животът на кредит. Всичко е на кредит. Хората изплащат дори и плочките на кенефа си с кредит. Даже и шибаните си души са ипотекирали, за да си осигурят що годе сносен живот.
Хората тренират синхронно плуване в лайна. Направо като Алиса в страната на лайната. Само че тук лайната са истински, макар и страната да не е или поне да не прилича на истинска.
Хората танцуват. Забавляват се. Животът е едно огромно шоу. Усмихнете се пред камерата. Точно така! А сега пред другата камера. Сууууупер! А сега си събуйте панталона. Идеално! Наведете се. Перфектно! Разтворете крака. Направо страхотно! А сега се усмихнете отново пред камерата. Мамо, татко, вижте ме, аз съм звезда, дават ме по телевизията! Още малко... Още малко... Краят наближава. БАМ! А сега спокойно можете да изпиете сока на своя успех. Изгълтайте го докрай. Животът ще ви погуби, но вие току-що го победихте.
Свобода и смърт: изборът на новото поколение!
- Дензъл Ребеловски е млад български автор, който предпочита да работи под псевдоним.