/Поглед.инфо/ На психолозите е известна т. нар. инволюционна меланхолия – психично заболяване на напредналата възраст, характеризиращо се с болезнено понижено настроение и самочувствие, с дълготрайна тревога и тъга. Причината най-често е комплексна. А сред провокиращите фактори могат да бъдат вкл. настъпила или предстояща промяна в социалния статус, материалното положение, принудително преместване, здравословни проблеми, физическа немощ и множество други.

Съпроводена с носталгия по отминалата младост, у някои е свързана с изживяване и на юношеските им идеи, изпълнени с обиди и разочарования. Други, без да се обръщат към бог поради липса на познание за истините на вярата и разбиране как да живеят според светото православие, целувайки ръка на назначени не да служат на него, а на земния цар владици, кръстейки се усилено за да придадат на неискреното си смирение достоверност пред миряните влизат в храма. Според една френска поговорка: „Всеки старее така, както е живял”. Как ще се чувства в старостта си човек, зависи от това как си отговаря на въпроса: кой съм аз. Ако човек цял живот се е отъждествявал с това, което вижда в огледалото, с мястото си в обществото и какво казват хората за него, в старостта, когато красотата и силата на тялото му намалеят и загуби своята популярност, неизбежно ще преживее голямо разочарование и душевен срив. Но ако се е стремял да се обогатява не с материални блага, власт и слава, а с добродетели, ако през живота си е придобивал мъдрост, благост, кротост, търпение, любов – в старостта си ще се радва на заслужено уважение и обич.

Ако споменатото заболяване за обикновения човек е негов личен проблем, при управленската старост то намира отражение и разпростира влиянието си върху цялото общество. Проявявайки се в едни или други изяви на деграданти, които в процеса на деволюция губят и малкото от онова, което като човекоподобни в еволюционното си развитие според интелектуалните си способности са успели да постигнат, за такива екземпляри е без значение не само вътрешно, а и външнополитическото измерение и ефект от тяхното поведение. Защото те в крайна сметка не се интересуват от нищо друго повече, освен от себе си, загубили способност да съзнават дори собственото си нищожество. За тях държавата и нейните институции са нищо. Единственото, което има смисъл и стойност за тях е жалкото им его. И ако не друга, в т. ч. човешка сила, природата рано или късно ги отстранява, независимо от всичките им поразии. Обречени, няма как да избегнат унищожението в резултат на физическата им смърт! Кога и как ще ги споходи, е извън възможностите за техен избор…