/Поглед.инфо/ Адвокатът на бившия военен министър Николай Цонев – Васил Василев, е осъдил Специализираната дирекция "Оперативно-технически операции" (СДОТО) в МВР и прокуратурата за това, че негов разговор с клиента му незаконно е бил подслушан, съобщава сайтът "Съдебни репортажи", цитиран от Медиапул.
Специалното разузнавателно средство (СРС) е било реализирано от МВР десетина дни преди показните арести на Цонев, финансиста Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров, обвинени в корупционна схема и напълно оправдани през октомври м.г. от Софийския градски съд.
Ироничното в случая е, че тримата бяха оправдани именно заради използването на незаконни СРС, както и заради провокация към подкуп, извършена от основния свидетел по делото и настоящ шеф на столичното следствие Петьо Петров.
Разговорът между Василев и Цонев, заради който МВР и прокуратурата са осъдени от Софийския районен съд да платят солидарно обезщетение на адвоката от 1500 лева, е проведен на 21 март 2010 г.
Тези СРС нарушават няколко разпоредби в българското законодателство, както и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Според член чл. 30, ал. 5 от Конституцията всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава, а тайната на техните съобщения е неприкосновена. В чл. 33, ал. 3 от Закона за адвокатурата се казва, че разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване, отбелязва електронното издание.
Въпреки това незаконното СРС е послужило за изготвяне на веществени доказателствени средства, които са приложени по делото "Цонев, Сантиров и Попов". Това провокира адвокат Василев да подаде сигнал в Софийската градска прокуратура на 6 април 2010 г.
Очаквано той не довежда до нищо, като три месеца по-късно Инспекторатът към Върховната касационна прокуратура отказва да образува разследване с абсурдния мотив, че към момента на записания разговор, не ставало ясно, че това е разговор между защитник и неговия клиент. Въпреки че двамата се уговарят кога ще се срещнат, за да се явят във Военната прокуратура за предявяване на материалите по друго дело срещу Цонев.
Отказът на тогавашния ръководител на инспектората Малена Филипова е обжалван, а в жалбата се сочи, че прокуратурата не е проверила по същество действията на служителите на МВР, отговорни за записания разговор.
На 16 август 2010 г. тогавашният заместник-главен прокурор Валери Първанов постановява, че жалбата не бива да се уважава. Мотивите му са, меко казано, странни, тъй като Първанов твърди, че постановеният акт на Филипова е в рамките на компетентността на отдела – проверка на нарушения или престъпления, извършени от магистрати, добавя сайтът "Съдебни репортажи" с уточнението, че според конституцията прокуратурата е органът, който ръководи разследването и осъществява надзор за законността му.
Така Василев завежда гражданско дело в Софийския районен съд (СРС). Следват над 2-годишни прехвърляния на казуса между СРС и Административния съд - София град. В крайна сметка смесен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че делото трябва да бъде разгледано от Районния съд.
В края на април т.г. магистратите се произнасят в полза на Василев, мотивирайки се, че от разговора между Цонев и адвоката му става пределно ясно естеството на взаимоотношенията им – на защитник и клиент. В исковата молба на юриста е записано, че присъденото обезщетение ще бъде дарено на организации, ангажирани с правната защита на правата на човека в България.
Това се случва три години след като компетентните органи не са предприели необходимото да спазят закона. Веднъж записали подобен разговор, служителите не СДОТО и прокуратурата са имали задължение да го унищожат в 10-дневен срок. Действие, което би спестило поредното спечелено дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Извън конкретния ефект за жалбоподателя и платеното обезщетение от данъкоплатеца би следвало делото да постигне и много по-важен за държавата ефект – никоя служба, независимо как се казва оттук нататък и на чие подчинение е, да не си позволява да подслушва отношения, които са неприкосновени, обобщава случая сайтът "Съдебни репортажи". /БГНЕС