/Поглед.инфо/ От някои тартори освен друго се нададе вой и за de facto установяване на президентска република, несъмнен принос за който определено може да се каже, че има и т. нар. парламент.
Със заявения от предводителя на ИТН елементарен акт за оттегляне на техния проект, ако не за пълен мандат макар на временно правителство, вкл. все едно по своя или не инициатива волеизявление на излъчения от въпросната чета като кандидат за премиер, че не желае да бъде избран за министър-председател, независимо от известното de nihilo nihil et in nihilum nil posse reverti * преднамерено и целенасочено или не разиграването на сюжета за поредното представление парламентарна демокрация по български беше, ако не обогатен разнообразен с допълнителна фабула. Ефектът от което стана привнасяне на нов жанр в суматохата, провокирал настъпването на допълнителна суетня в т нар. парламент какво да прави. В т. ч., понеже освен всичко останало имало указ на президента за възлагане на мандат за съставяне на правителство, дали не трябвало да бъде питан и той като войвода да каже кой път да хванат народните избраници. Въпреки не на него, а именно на тях съгл. чл. 84, т. 6 от Конституцията да е възложено да избират или не министър-председател и по предложение на последния – Министерски съвет. В тази връзка проблемът беше пренесен в сферата на юридическата казуистика. В резултат на което освен от някои позавехнали екземпляри на различни сортове, които подобно на средновековните схоласти посредством техниката, с помощна на която всякакви: религиозни, морални, правни и пр. въпроси биват разбивани на безброй детайли и казуси, опитвайки се за навлизане по такъв начин в най-фин и изчерпателен анализ на всякакви възможни случаи подменят разрешаването на какъвто и да е проблем по принцип, в пъстрата градина на юридическата мисъл разпръснаха благоуханен аромат и новоразцъфнали представители на конституционализма. Може би не би било излишно по този повод с оглед на миналото да се отбележи ролята и несъмнено неоспоримия принос на особено отличавалите се във владеенето на споменатата техника йезуити вкл. за възприемането на известната в католицизма „теория“ за т. нар. „инциденти на съвестта“, регулираща конфликтите между различни морални задължения на човека, според която при специфични трудни обстоятелства е необходимо да се определи приоритетът на един от тях пред другите. Проблемът обаче е, че в разглеждания случай при ясната конституционна процедура въпросът какво да прави т. нар. парламент в конкретната ситуация, ако не религиозен или морален, не е юридически, а чисто политически. Вкл. по причина, че както въпросната процедура, така и правната логика, ако не изключват, не предвиждат оттегляне от президента на какъвто и да е негов акт, вкл. на такъв за възлагане на мандат за съставяне на правителство. От тази гледна точка най-деликатно казано са неуместни както въобще обсъждането на юридическото естество на указа за такова възлагане, в т. ч. с оглед на каквато и да било казуистика, така и идеята дали да бъде канен като възложител евентуално той да го оттегли. На компетентните юристи е известен освен друг и динамичният характер както на политическия, така и на всеки правен процес. В случая онова, което е от единствено значение, се свежда до настъпилия в неговия ход и на съответния етап от развитие факт на волеизявление не пред когото да е, а пред органа, оправомощен от Конституцията от страна на онзи, комуто е възложено съставяне на правителство, че не желае да бъде избран за министър-председател. При който единственото рационално, което би могъл да направи този орган, е да се произнесе с решение, че по причина на самоотвода от страна на излъчения от ИТН съгл. конституционната процедура кандидат за министър-председател, на когото е бил възложен мандат и макар след депозиране от него пред възложителя на проект за кабинет, не е възможно да бъде осъществен неговия избор за такъв, респ. за Министерски съвет. От което не могат да произтекат никакви други, вкл. религиозни, морални, юридически или политически последици, освен продължаване по-натам на конституционната процедура за формиране по парламентарен път на правителство. Ако и доколкото е възможно постигане на съгласие за това от парламентарно представените партии, коалиции и каквито да било там формации, групировки и т. п.
* От нищо нищо не възниква и нищо не може да се върне в нищото