/Поглед.инфо/ Видинско може да се окаже първият регион на Балканите, в който се появяват прабългарите и то повече от век преди Аспарух, при това идвайки от територията на днешна Унгария.
Тази теория не е нова, но не е разработвана, защото интересът на историците е насочен на изток към придвижването на прабългарите от територията на Русия. Това сподели с мен преди няколко години археологът Красимира Лука.

Нови находки от района на видинското с.Градец обаче са на път да обърнат погледите на запад. 

Те са част от голямо дарение, направено на Видинския исторически музей от местния жител Ваньо Тодоров, в което има девет прабългарски амулета с формата на кончета, яздени от човешки глави. Дарението съдържа над 22 хил. антични монети и предмети с тегло 57 кг, които са намерени в землището на с.Градец.

До момента на науката са известни само 22 броя и изведнъж появата им с такава концентрация на едно място е изумителна, категорична е Лука, която е проучвала амулетите от този тип още преди 15 г. и има публикации по темата. Според нея, в района на с.Градец трябва да бъдат направени сериозни обхождания и проучване на следите от ранното средновековие.

Фигурките на амулетите-кончета са с повтаряща се иконография и маниер на изработка, описва ги Лука. 

Те представят изображения на коне в ход, върху чийто гръб е поставена човешка глава. При всички екземпляри личат големите очи върху човешкото лице, късата, заострена брада и тънките, хоризонтални или леко увиснали мустаци. Върху това изображение е поставено цилиндрично покритие - "шапка", в която е пробито отверстие за промушване на връв.

С няколко изключения, всички амулети са намерени в Северозападна България и затова се допуска съществуването на обособена група население, вероятен производител и носител на тези предмети, обяснява Красимира Лука.

Най-разпространеното становище е за първобългарската принадлежност на амулетите-кончета.  Проучени са многобройни писмени извори от този период, за да се провери дали в тях има сведения, че в района с най-голяма концентрация на тези находки действително са живели прабългари.

Оказва се, че най-ранните свидетелства в писмените извори са за пребиваване на прабългари на запад при хуните. По-късно редица латински автори като Комес Марцелин, Касиодор и Енодий споменават за българска група в района на Централните Балкани в края на V и първите няколко десетилетия на VI век. Техните сведения дават информация за присъствието на племена, наричани от тях "българи", в политическите събития на Балканите. 

Друг исторически извор, който "премества" първите прабългари, дошли по нашите земи, от руските степи в Унгария, е среднобългарски превод на Манасиевата хроника. В добавка към хрониката се казва следното:

"При император Анастасий българите започнаха да превземат тази земя. Като преминаха от Бдин (дн.Видин - бел. на авт.), и най-напред започнаха да превземат Долната земя Охридска и след това цялата тази земя. От изхода на българите до сега има 870 г." 

"В съпоставка с латинските източници, касаещи българските племена в края на V и началото на VI в., това сведение може да бъде поставено във връзка с тях и отразява ранното проникване на български групи през територията на днешна Северозападна България към южните части на полуострова, тъй като както е добре известно византийският император Анастасий управлява през 491 - 518 г.", пояснява Лука.

Големия брой на амулетите-кончета, яздени от човешка глава, намерени в Северозападна България може би е свидетелство точно за проникване на отвъддунавски български племена на територията на Византийската империя в периода, предшествуващ формирането на Първата българска държава. 

Известните и описани до момента 22 амулети-кончета са находки от различни места във Видинско, Врачанско и Монтанско, но има и три от Македония, две от Варна и единични находки от Калиакра, Кюстендил, Асеновград, Сърбия и Унгария.

Новите 9 кончета от с.Градец тепърва ще бъдат описани. Освен че има такова голямо количество амулети на едно място, находката е уникална и с това, че

за пръв път се появява и едно сребърно конче - познатите до момента са само бронзови.

При това дарителят Ваньо Тодоров съобщава, че десетина такива сребърни кончета са били известни на изтъкнатия краевед от с.Градец, вече покойник, Митко Лачев. 

"Кончетата се считат за директно свързани с прабългарската култура, но до момента не можеха да се свържат с конкретно селище. Информацията от Градец дава шанс това да стане", надява се Красимира Лука. 

Изследвания на етнографа Маргарита Николова също насочват, че прабългарите са се заселили по нашите земи първо в Северозападна България. Тя проучва имена на местности и стари селищни наименования и открива в достигнали до наши дни топоними директна връзка с отседналото в района прабългарско население.

Такъв пример е името на местността Багачин в Кулско до селата с неславянски имена Урбабинци (дн.Тошевци) и Пседерци (дн.Костаперчово). Местност Багачин има и в Ломско. Според изследователката, двете местности са в райони, които в историческите извори са посочени като места на заселване на племена от Хунския племенен съюз - Кастра Мартис, Кулско и р.Алмус, Ломско.

Името Багачин има ирански езиков произход, като първият компонент "бага" е съставна част на прабългарските военни титли багатур, багаин и бири-багаин. Втората съставка на името "чин" също има ирански езиков произход и означава "стена".

Запазени неславянски имена във Видинско са и Чичил, Чунгуруз, а тя свързва с прабългарите и името на белоградчишкото село Боровиче (дн.Боровица), както и на групата скали Боров камък, до която то се намира и върху която има останки от непристъпно укрепление. В основата на наименованията им стои древнобългарската дума "бор", "бору", която означава "крепост, град" и се среща в памирските и персийските езици. 

Случайно или не, в близкото на Боровица с.Пролазница е намерен един от амулетите-кончета, яздени от човешка глава.