/Поглед.инфо/ Интервю с Ивайло Калфин за предаването 12+3
Българско национално радио
Ще говорим сега по темата доколко ЕС е в състояние да изработи една обща политика по отношение на ставащото в Сирия, особено в светлината на предстоящите удари, без значение дали те ще са особено активни или не на този етап? Сега казвам добър ден на г-н Ивайло Калфин, който е евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и депутатите. Здравейте, г-н Калфин! Кажете, оставате ли с впечатление, че европейските институции наистина са в състояние да изработят една обща позиция по отношение на това, което се случва в Сирия?
Европейските институции са в състояние да изработят обща позиция. Имаше изявление на външните министри. Въпросът е доколко силна и категорична е тази позиция. Това, до което в момента са се обединили европейските страни, е, че насилието в Сирия трябва да спре, че използването на химическо оръжие е абсолютно недопустимо, между другото това е и по международното право, и че се призовават всички страни, които участват, да спрат насилието, особено по отношение на мирното население. Това е, което обединява в момента европейските страни. Оттам нататък вече започват различията.
Именно, това, което вие казахте е добре, но то звучи достатъчно общо. Как реагира ЕС, когато бъдат извършени удари срещу режима на Башар Асад от страна на НАТО или на САЩ, или на някаква коалиция на желаещите?
Очевидно, вече чухме изявления на различни страни, на външните министри на различни страни членки на ЕС, че към този момент няма единно становище за нанасяне на удари. Това, което по принцип е безспорно, е, че използването на химическо оръжие е абсолютно недопустимо и трябва да бъде наказано.
Второто безспорно нещо е, че такова оръжие е използвано в Сирия. Остава да се докаже, че са го използвали правителствените сили, а не бунтовниците. Знаем, че в Сирия има гражданска война. Едно такова доказателство ще е доста трудно. В момента работят експерти на ООН и част от страните в ЕС настояват да се изчака експертите на ООН да си свършат работата. Между другото те бяха трудно допуснати, няколко дни сирийското правителство не им даваше достъп. Сега работят, трябваше да се приберат, обстрелваха ги снайперисти и т.н., но така или иначе те не са си свършили работата. И чухме изявления, включително от страни като Германия, Италия, големи европейски страни, които казват, че биха подкрепили едно силово действие на международната общност под егидата на ООН и при ясни доказателства, пак от ООН, че правителството или който и да е е използвал тези...
Само че ние знаем, г-н Калфин, че едва ли СС на ООН може да излезе с подобна резолюция, при положение че е ясна позицията на държави като Русия и Китай, така че едва ли ще има решение на ООН, тъй че ударите ще се правят без една подобна позиция. В такъв случай ЕС как трябва да реагира според вас?
В такъв случай ЕС според мен ще запази общата си позиция на равнището, на което споменах и вече всяка страна ще реши самостоятелно какво отношение да вземе и дали да се включи и да подкрепи или не едно такова нападение. Между другото ЕС много активно участва в хуманитарната част. В момента огромни средства от ЕС отиват за бежанците. България има пряко отношение към този въпрос и затова си мисля, че ние трябва да гледаме реакцията на ЕС не само по отношение на евентуална военна намеса, но и по отношение какво се случва след това и какво се случва и преди това, въобще 2 млн. бежанци има от Сирия, голяма част от тях искат да отидат в Европа.
Точно така. Как ЕС ще се справи с този проблем? Защото когато няколко милиона души искат да отидат в Европа, това звучи доста стряскащо.
Стряскащо звучи. Те не всички са се насочили натам. Излязоха наскоро данни, отново на службата за бежанците на ООН, освен тези 2 млн., които са напуснали Сирия, вече има и 2,5 млн., които са си напуснали домовете и са все още в Сирия. Те са потенциални емигранти също. В Турция вече има няколкостотин хиляди сирийски бежанци в лагери. ЕС плаща значителни суми. Турската страна е силно изнервена. Виждаме, че Турция заема една от най-ястребските позиции в момента и казва, че е готова и без никакви мандати да се включи във военна операция срещу Сирия. Но тук отново, ако погледнем нашия български интерес, сирийските бежанци в България, въпреки че на фона на тези милиони звучат малко, над 7 хил. вече са в България, ние просто нямаме капацитет да приемаме повече. А ме е страх, че този поток ще се увеличи, независимо дали има, или няма военна интервенция, но при военна интервенция ще навлезе в много гореща фаза гражданската война и сигурно ще има много повече бежанци.
И тогава неминуемо те ще се насочат и към България, макар че не основната част, естествено, и към други държави. Ето, примерно, гледаме какво се случва по италианското крайбрежие, непрекъснато акостират лодки с бежанци не само то Сирия, но основно от там. Като че ли този проблем ще се задълбочава в Европа, независимо от всички средства, които се отделят и от хубавите приказки за нуждата от хуманитарна помощ, като че ли Европа не е способна да реагира достатъчно добре, как мислите?
Не са само хубави приказки, доста пари стоят след тях, но това в момента, което се опитва да прави Европа, е да задържи бежанците близко около Сирия. Този процес донякъде може да се овладее, но при продължаване и задълбочаване на конфликта, ме е страх, че ще стане много трудно. Според мене е задължително, и България е една от страните, които трябва да постави този въпрос, е да се приеме много организирана европейска работа по отношение на бежанците, а това значи две неща.
На първо място, бежанците, които влизат откъдето и да било на територията на ЕС, включително през България, трябва да се знае, че са общ ангажимент. Ние няма как да ги върнем в Турция, защото нямаме и спогодба за реадмисия между Турция и ЕС. Това, че ги хващаме и ще ги слагаме в домове за временно настаняване нищо не означава. В смисъл, тези хора какво ги правим оттук нататък? Това трябва да е ангажимент на целия ЕС. Ако те ще бъдат приети, те трябва да могат да се разселват навсякъде. И на второ място, капацитетът на България за приемане на чужденци вече е абсолютно изчерпан, ние имаме три дома. Последният в Пъстрогор се строи с европейски средства. Според мен ние трябва да настояваме за допълнителни средства за изграждане на подобни съоръжения.
Ние ще настояваме, но дали ще ги получим?
Ами ние няма как да ги върнем, това е проблемът. Когато минат или дойдат на границата, турските власти отказват да ги вземат обратно, какво правим с тези хора? Не може да ги изпратим в Сирия, където има война. Между другото половината от тези бежанци са деца. Така че за страната ни действително има ангажимент, но този ангажимент е европейски, той не е национален и затова ние действително трябва да търсим общата позиция и действия на ЕК.
Дали ще получим обаче необходимото финансиране от страна на европейските институции?
За мен е задължително да настояваме. Не само България, и други гранични страни имат подобен проблем и ние трябва да търсим максимално силна коалиция в това отношение.
Накрая, г-н Калфин, да ви попитам, понеже вие освен че сте, разбира се голям специалист по нещата, които стават на международното поле,бяхте и външен министър, как мислите, как трябва да реагира България в тази ситуация, защото си спомняме съвсем доскоро при предишното правителство ние имахме една доста, кака да я наречем, пристрастна политика по отношение на случващото се в Сирия?
Да, така е и аз мисля, че сега правителството възприе доста по-умерен подход и това за мен е правилно. България подкрепи тази обща позиция, която според мен е абсолютно безспорна и включително по отношение на реакцията срещу използване на химическо оръжие. Ние сме страна по международната конвенция, която го прави абсолютно забранено и страните, които се присъединяват, дават достъп, включително и България, да се проверява, че те не го съдържат. Сирия трябва да се присъедини също към тази конвенция. Но оттук нататък използването на военна сила от коалиция на желаещите вече българската позиция трябва да се прецени много внимателно. На този етап аз мисля, че България не би трябвало да участва в нея. Отново за нас най-важният проблем е свързан с потенциала за бежанци и без военна намеса при продължаване на гражданската война той ще се увеличи. Така че оттук нататък ние трябва да търсим действия, които не просто да накажат някого за химическото оръжие, а да решат по-трайно конфликта. За съжаление, в Сирия това, което се случва, и тук беше небалансираността в българската позиция, е, че сирийската опозиция има много различни части. Едни от тях се приписват на тесни връзки с Ал Кайда. Абсурдно е да се подкрепят също подобни сили. Затова са и доста въздържани международната общност при заемането на страни.