/Поглед.инфо/ Състоянието на армията зависи от жизнеността на народа. Обратното твърдение също е вярно. Тази взаимообвързаност се определя от фактори като морално – психологическото състояние на населението, образованието, промишленото развитие и т.н. Решението войската ни да стане напълно кадрова, беше грешно и неговите пагубни последствия – както за безопасността на републиката, така и за стабилността на обществото, само ще се усилват в бъдеще. Но още сега е ясно, че неколцината мъже и жени, служещи за заплата, не са способни да възпрат евентуалния агресор.

Превратаджиите от 1989 год. създадоха система, която унищожи държавата отвътре и обезсили въоръжените сили.

Говорят, че ударът, пречупил гръбнака на БА, бил нанесен при управлението на Костов, за да се предотврати готвен пуч. Може да е било и така. Или пък случката е измислена от униформените за утеха на съвестта? В началото те наистина имаха сили и средства да опазят демокрацията и икономическата база, нужни за изграждането на социална държава. Гарнизоните, както е редно, се намираха в повишена готовност и след онзи 10 ноември, и когато софийските лумпени устройваха циркове заради изборите, и когато «гвардията» на Тренчев гореше архивите от Партийния дом, и през последвалите тежки години. Но хората под пагон не посмяха да изпълнят своя дълг. Друго не може да се очаква от офицери, полагали клетва на два пъти: първо да защитават народната република, а после – да прислужват на предателите, взели властта. Като награда за послушанието им мнозина бяха уволнени, а някои направиха политическа кариера. Останалите на работа продадоха на мутрите казармите и имуществото от военните складове, разбиха отбранителната линия «Крали Марко» и премахнаха цели родове войски.

Сега България е безпомощна сред добре въоръжените ни съседи. Военното строителство и другите компоненти на военното дело (управление, политика, право, тил и пр.) деградират.

От годишните доклади за състоянието на отбраната на републиката може да се направи изводът, че генералите и държавните чиновници са неспособни да поставят и планират самостоятелно цели и задачи и да ги изпълняват. Националните интереси се подчиняват на «блоковата солидарност» и това води до неадекватна оценка на обстановката в Европа и по света. Реалните опасности за държавата биват заменяни с мними.

Въпреки предприетите мерки, корупцията в армейските редици не е преборена. И през изминалата година имаше скандали, свързани с продажбата на военни имоти на занижени цени.

Бави се изпълнението на проектите за модернизация на армията, въпреки че за тях има осигурено финансиране. Планираното за 2018 год. ниво от 1,55 % от БВП на разходите за отбрана не е постигнато. Вероятно в отчета за 2019 год. този показател ще бъде подобрен – за сметка на предплатените американски изтребители и на покупката на два стари миночистача от Нидерландия (говорят, че единият от тях ще бъде използван за резервни части). Възниква усещането, че за служителите на МО е важно покриването на финансовите показатели, а не направените разходи да са от полза.

Системата за ръководство, командване и управление на въоръжените сили се нуждае от оптимизиране. В нея не е осигурен принципът на единоначалие, не е определена ясно линията на стратегическо ръководство, командване и управление. Има претенции към качеството на планирането. Невъзможно е да се осигури отбраната на страната при наличие на подобни недостатъци.

Съдейки по данните, таванът на оперативна подготовка на висшия ни офицерски състав е на ниво батальон (т. е. отговаря на някогашните капитани и майори).

Сериозни са проблемите с набирането и задържането на служба на личния състав, със състоянието на въоръжението, техниката, оборудването и екипировката. Определена част от кандидатите за постъпване на военна служба са лошо образовани, а физическата им форма е незадоволителна.

Що се отнася до отношенията с НАТО - твърде вероятно е на нашата страна да бъде отредена ролята на спомагателен център за извършването на военноморски диверсии при подготвяната война срещу Русия.

Любопитен е проектът «DIVEPACK», разработван от България, Франция и Гърция.

Наши специалисти са изпратени в натовския Център по киберотбрана в Талин, където разработват стратегии за борба срещу северния съсед.

Оказва се, че в базата на ВМА в Хисаря лекуват украински военослужещи. Тук историята се повтаря - преди у нас се възстановявали ранени немски войници, а сега се грижим за неонацистите, стрелящи срещу своите мирни съграждани. Толкова за съюзническите задължения и слабостта ни към измета!

Сухопътните войски, които са гръбнакът на БА, не могат да действат пълноценно заради недостига на личен състав, липсата на материални средства и лошото състояние на основните системи въоръжение и техника. Няма достатъчно боеприпаси. Учения се провеждат основно с по-ниските тактически звена – рота/ батарея, а това влияе отрицателно на подготовката на воинския и офицерския състав.

Голяма част от авиационната техника, използвана от Военновъздушните сили, е стара и с отработен технически ресурс.

Летищната инфраструктура е неподдържана.

Бяхме принудени да допуснем италиански изтребители за охраната на въздушното ни пространство. Официално тази акция бе обявена за учение, макар че се носят слухове, че страната ни е платила за помощта на съюзниците.

Радиотехническите войски изпълняват своите задължения със затруднения, защото радиолокационните комплекси функционират с частични неизправности и силно занижени основни технически параметри.

Подготовката на Военноморските сили е силно ограничена заради недостига на финансови средства. Техниката и въоръжението са стари и се налага да ги ремонтират често.

Холандските миночистачи, за които стана дума по-горе, струват 4 милиона лв., а разходите по транспортирането им до Черно море се оценяват на 2 милиона лв. Вероятно с чудноватата покупка МО и ВМФ опитват да компенсира вредите, причинени от забавянето на търга за нови модулни патрулни кораби, за който се говори от 2016 год.

Изглежда, че в най-добро състояние понастоящем се намират формированията на 68-а бригада «Специални сили». Ала колкото и смели и добре тренирани да са служещите там, те не могат да заместят липсващите полкове на сухопътните войски - техните задачи са различни.

На военен отчет към 2018 год. официално се водели 1250000 български граждани, но е съмнително, че чиновниците в окръжията знаят колко от тях ще съберат.

Запасът застарява. Отдавна не са се организирали сборове.

По план в БА е трябвало да има 3000 резервисти, но са назначени едва 500 (данните са от 2017 год.).

Имаме малко войници, но като че ли разполагаме с твърде много генерали, които взимат високи заплати и пенсии. Фуражките предпочитат не да работят, а да спорят по промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, позволяващи им да се уволняват по-късно. Може би министър – председателят с право се пошегува, че висшите чинове купуват за армията транспортни самолети, за да могат да се евакуират бързо, щом се наложи... Във всеки случай ония хрисимите не отговориха нищо.

Тъй сме ние – клечим край ръждясалия танк, пафкаме цигари и през дима се мъчим да съзрем въбражаемия враг, за който говорят нашите поредни прелюбими съюзници.

И добре, че Турция е заета с експанзията си в Близкия Изток и Африка и още не й е до балканските вилаети! Макар че на бъдещите аги не им трябва да се напрягат - тук потурнаците и петата колона се справят успешно и без тях.



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели