/Поглед.инфо/ На 20.11.2014 г. се проведе Четвъртата национална среща по балканистика, организирана от Националния комитет по балканистика и Институтът за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките.
Темата на конференцията беше „Балканите и европейската интеграция в началото на 21-ви век.“
Конференцията може да се счита като продължение на сборника със статии „Балканите през първото десетилетие на 21-ви век“. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=31158
Първата част на конференцията беше по-концептуална.
В своите доклади доц. Соня Хинкова и Антония Приматарова очертаха общата картина на присъединяването на Западните Балкани към ЕС.
Д-р Пламен Димитров очерта ситуацията с конкуриращите се проекти за тръбопроводи, които преминават през Балканите, като даде интересни подробности за т. нар. Трети енергиен пакет на ЕС и изключенията от него.
Проф. Искра Баева започна с ретроспекция за пътя, извървян от Източна Европа в нейната европейска ориентация, различните стартови позиции и проблеми, с които страните са се сблъскали, като ги съпостави с тези на балканските общества.
Известният белгийски българист и балканист Раймонд Детрез говори по темата за България в ЕС като черна овца или „козел опущения“ (изкупителна жертва), като разгледа някои разпространени стереотипи сред българското общество за ЕС.
Според проф. Детрез българската представа, че в Европа сме известни с политическа нестабилност и крайни партии са големи самозаблуди, тъй като това са феномени, които са широко разпространени в Европа – неговата родна Белгия постави рекорд по най-много дни без правителство, в почти всички страни съществуват крайни националистически или ксенофобски партии. Според специалиста навсякъде в ЕС съществуват проблеми с ниската избирателна активност и политическите пазарлъци, така че ситуацията у нас с нищо не се различава коренно. Преподавателят от Католическия университет в Льовен беше категоричен, че митът за България като троянски кон на Русия в ЕС не е широко споделян, използва се предимно за българска домашна употреба и за демонизиране на БСП от нейните политически противници.
Единствените наши автостереотипи, които се потвърждават, са свързани с проблемите в съдебната система и корупцията.
Докладите във втората част на конференцията бяха посветени на конкретни страни.
Доц. д-р Юра Константинова направи изключително интересен и прецизен анализ на протичащите в Гърция социално-икономически и политически процеси. Въздействието на кризата може да бъде обобщено в афористичното изречение, че „Гърция от европейска се превърна отново в балканска страна.“ Даниел Михайлов представи организацията „Златна зора“. Партията е силно представена сред силите за сигурност, но също така се обръща и към младите хора, както и към традиционни за левицата избиратели – работници, малки собственици и производители, които търпят ударите от кризата и поставят категорични социални искания. Партията настоява за геополитическа преориентация в посока по-силно обвързване с Кипър и други православни страни, но поставя акцент и върху елинското (предхристиянско) наследство. По определени въпроси на отнето културно наследство тя има претенции и към България.
Ирина Огнянова представи трезвата преценка на хърватското общество при влизането му в ЕС, както и самочувствието на хърватските представители да се пазарят докрай за националните си интереси дори и в трудни ситуации при критики от страна на Европейската комисия.
Още по-интересен е румънският случай (доклад на д-р Анета Михайлова), тъй като в последните години мнозина анализатори представят страната като балкански тигър с мощна и динамично развиваща се икономика. В действителност, въпреки икономическия ръст, съществуват сериозни политически проблеми и остра конфронтация между главните политически сили.
При дискусията бяха изказани и тезите, че понякога е трудно да се разграничи кога става дума за борба с корупцията и кога – за разчистване на сметки, а също така и мнението, че САЩ предпочитат да развива стратегическия потенциал на Румъния (армия, флот, военни бази) като противотежест на дългогодишния румънски съперник Унгария, която в момента е един от непослушните ученици в ЕС.
Специалистът по Македония гл. ас. д-р Мариана Стамова разказа за „антиквизацията“ на малката балканска страна, за това как политическите сили в Скопие експлоатират междуетническото напрежение, за да сплотяват електоратаси, както и че то е подсилвано от социалното напрежение и проблеми. След изборните победи на настоящия премиер Никола Груевски той затвърди модела си и понастоящем македонската политическа система наподобява тези на Турция и Унгария – неконсолидирани демокрации с една доминираща партия.
Вътрешнополитическата ситуация в Сърбия и Черна гора, описана в два отделни доклада от д-р Бисер Банчев, доста напомня българската – редица проблеми, на които бързо трябва да бъдат търсени верните решения, чести обвинения в семейственост, корупция и купуване на гласове, сливане на политически и бизнес интереси. Разбира се, ситуацията е доста по-нюансирана и съществуват и определени силни позитивни примери.
Парадоксално на пръв поглед, но се оказа, че когато на власт в Сърбия са бившите съратници на Милошевич и Шешел, те в по-голяма степен могат да решат проблема с преговорите с Косово поради това, че общественото мнение не ги обвинява в национално предателство. Друг допълнителен благоприятен фактор е наличието на някои съюзници в ЕС, които осуетяват страната да бъде подложена на твърде силен натиск.
За Турция изложения направиха Мариян Карагьозов и д-р Бойко Маринков, който открои като две ключови политически събития в южната ни съседка за последната година протестите в парка „Гези“, които обаче останаха незавършени, тъй като не се роди нова политическа партия или алтернатива и гласуването на турската кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в което Турция на първи тур събра 109, после 70, а накрая 60 гласа, при необходими над 120 за избиране.
М. Карагьозов беше избрал темата за турската близкоизточна политика като положителна предпоставка или пречка пред евроинтеграцията на страната.
Оживена беше дискусията след доклада на проф. дин Александър Костов за Босна и Херцеговина. Проф. Костов представи сложната структура на управление с няколко нива на изпълнителната власт във всяка една от съставките на федерацията – хърватско-мюсюлманската федерация и Република Сръбска и натрупаното социално напрежение. Анита Шакири от посолството на Албания в София проследи извървяните от страната й до момента крачки към ЕС. Изключително интересни и задълбочени данни за Косово изнесе бившият български посланик в Тирана и Прищина и дългогодишен изследовател на историята на тези две страни Боби Бобев. Той проследи икономическите показатели, които будят тревога, например огромния брой млади хора и високата безработица, блокажа във вътрешнополитически план, както и външнополитическите цели на Прищина, сред които на първо място е продължаване на процеса по признаване на страната.
Дискутирани бяха и въпросите за раждането на нови елити в новосъздадените републики, които не желаят да се разделят с извоювания си статус, както и въпроса дали може да се говори за формиране на нова косовска нация, различна от албанската.