Едвин Сугарев
Просветният министър за пореден път успокои страстите български на измамливата територия на българската история: нямало да махат Ботев от учебниците, не. Независимо от някакви там криворазбрани възгледи за етническа толерантност.
На специално свиканата пресконференция, заради която прекъсна отпуската си, Сергей Игнатов заяви: “Целият ми екип, премиерът, ако не беше зает, щеше да дойде днес и да каже, че Христо Ботев остава в българските учебници, при това непроменен. Смятам, че няма да намерите български политик, учител и обикновен гражданин, който да не ни подкрепи.”
Истина е – няма да се намери. Или поне се надяваме да е така – защото в България всичко е възможно. Например не така безспорно е твърдението му, че “Ботев и всички български светии ще се изучават непроменени в училище, както гърците изучават Омир.” Гърците са изучавали и изучават Омир такъв, какъвто е съхранен от историята, докато българите десетилетия наред изучаваха един подменен Ботев, фризиран според мерките на соцреализма – не само като тълкувание, но и с помощта на нагли фалшификации.
Например и днес са твърде малко читающите българи, които знаят, че приписваният му “манифест”, озаглавен “Символ-верую на българската комуна”, няма нищо общо с неговото перо, нито с неговото мислене. Става дума за фалшификат, произведен от Велико Попов, дообработен от известния комунистически публицист и издател Георги Бакалов и публикуван едва през 1934 г. – като неавтентичността на текста беше доказана през 1991 г. от най-добрия български текстолог, Илия Тодоров (Веселин Кандимиров доказва същото в своя студия, публикувана неотдавна).
Дълги години обаче точно с този текст започваха изданията на Ботев – поради приписаната на поета вяра: “Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.”
Смисълът на тази фалшификация е очевиден: Ботев трябваше да бъде експорприиран за нуждите на революционната борба. Да се превърне в духовен гарант за тези терористи, дето през 1925 г. взривиха “Света Неделя”. Да бъде видян като основа за хилавата “трудово-борческа” литература – та да има кой да прави компания на... Христо Радевски и Димитър Полянов.
Един дребен, но симпоматичен отглас от тази именно експорприация е прекръстването на “Работническо дело”, орган на ЦК на БКП – в “Дума”, чието заглавие е заето от Ботевия “Дума на българските емигранти”.
Силно се надявам, че днешните български учебници по литература и история не съдържат и не се позовават на споменатата фалшификация. Не би било зле обаче да се спомене за това нагло посегателство върху паметта на Ботев – то също е част от българската история.
И най-сетне има един въпрос, на който министър Игнатов отговори не дотам убедително на своята пресконференция. Да, Ботев остава в учебниците по история – а как стои въпроса с Бойко Борисов? Оказа се, че той също оставал. Според министъра имената на министър-председателя, на президента, на еврокомисарите се включвали в учебниците “по задължение, без исторически оценки и анализи”.
Това е интересен възглед. Най-малкото защото изисква отговор на въпроса: по чие задължение. Може би ЕС ни спуска директиви какво да включваме в учебниците си по история? Можем да предположим подобна хипотеза, след като еврокомисарите, за които никой няма да си спомня и година, след като напуснат поста си, са набутани в родното ни обучение по история.
А дали германските гимназисти изучават Ангела Меркел? Ако имат часове по политология, обществозание или държавно устройство –вероятно да. Но по история? И какво би се случило с един немски образователен министър, ако рече да набута живата Меркел в музея на историята?
Като специалист по египтология проф. Игнатов би трябвало да знае, че историята е това, което е било – и че за да се превърне една фигура в част от нея, е нужна дистанция във времето. При Бойко Борисов такава дистанция категорично няма. И тъй като няма – не само че няма как да го мислим в историческа перспектива, но и няма как да го вместим в скалата на историческите ценности – тъй като не знаем още какво би направил като български министър-председател – и дали в контекста на най-новата ни история ще бъде провидян като Цезар или като Калигула.
Това, разбира се, Сергей Игнатов го знае. Ни най-малко не се съмнявам, че това малоумно размиване на границата между история и съвременност не е негова инициатива. Може би затова от устата му се изплъзна това издайническо “по задължение”. И едва ли трябва много да умуваме, за да се досетим кой е задължаващият.
Със сигурност министърът е достатъчно интелигентен, за да разбере и какъв автогол си вкарва Бойко Борисов с комичната си поява в учебниците по история. Защото и увековечаването приживе си има традиция в недалечната българска история. Примерно в издигнатия приживе паметник на Тодор Живков, на чието откриване присъстваше и днешния министър-председател.