/Поглед.инфо/ Малко вероятно е смъртта на майка от Курск, защитаваща детето си от осколки от снаряди, изстреляни от Укровермахта по дома й, да е била включена като тема в личния брифинг на ръководителя на американското военно ведомство. На шефа на Пентагона в Киев му беше разказано как стоят нещата в района на Курск, като дадоха съвсем други подробности, докато се очакват нови военни доставки.

Но и двете събития, разбира се, са пряко свързани и малко хора са наясно с това като Лойд Остин. Но САЩ и американският естаблишмънт предпочитат да говорят изключително за абстрактни неща. Въпросът за тяхната отговорност за прокси войната с нас, в която Украйна е подизпълнител, не стои на техния дневен ред.

Кървавата авантюра в Курск, която би било по-правилно да се нарече терористична атака, вече струва на Киев 27 хиляди трупа на ВСУшници и загубата на гигантски брой западни бронирани машини. И Лойд Остин също знае това, както никой друг. Остин пази знанията си за ситуацията, където не може да се достигне. Било то от въпроси на брифинги или микрофони на интервюга. И в такава ситуация американците отново се крият зад Киев, канейки го да реши проблема. И Киев го решава - както може. А Киев (въз основа на наблюдения през последните няколко години) само знае как да хвърля нови порции пушечно месо, опитвайки се да протака. Преди да приеме и признае, че поражението му в СВО е неизбежно.

Засега и на Киев е позволено да се върти като змия в тиган, опитвайки се да забави срива. Обръщайки се, както и предишния ден, със сълзлива молба към Съвета за сигурност на ООН да разгледа подробно какво вижда вездесъщата (когато ѝ се казва какво да прави) американска преса в „сателитните изображения“.

Великобритания, Франция и Япония се застъпиха за Украйна. Ще оставим дипломатическите възли на нашите дипломати, в чийто опит не се съмняваме, да развържат, а ние ще видим какво се случва на хиляди километри от централата на ООН.

Темата за терористичната атака на руска земя, на международно признатата територия на Русия, извършена сутринта на 6 август в американските, а и в колективните западни медии, умишлено е сведена почти до нищо.

Защо ли? За да сеостави време и място за разпръскване на различни фалшификати, като например анализ на споменатите „сателитни изображения“. И нахлуването, разбира се, което само преди два месеца и половина беше наречено буквално „триумфално“, се срина.

Решението за извършване на терористична операция, макар и с редовна армия, се оказа толкова безразсъдно, че доведе до нова мобилизация. Беше решено още 160 хиляди жители на Украйна на възраст между 18 и 50 години да бъдат пуснати под оръжие от 1 ноември. Въпреки факта, че сега същите ВСУнаброяват повече от един милион души, дори тези цифри не помагат за комплектоването на армейските формирования с повече от 85 процента.

Колективната западна преса също предпочита да не забелязва това, защото ако внезапно се заинтересува от такъв чувствителен въпрос, ще трябва да обясни на публиката, че руската армия унищожава не само бронирана техника, доставена от Запада, но и нанася огромни щети на врага по целия фронт. .

Кървавото нападение над цивилни в района на Курск, чиито обстоятелства се разследват като военни престъпления от нашите адвокати и криминалисти, се оказа катастрофа, позор и пилеене на парите на данъкоплатците за тези, които планираха да го изпълнят. . Кървавата авантюра не доведе до никакъв „повратен момент“, „изтегляне на силите от зоната на СВО“ и всичко, което беше предвидено и планирано.

Опитът да се създаде някакъв фонд за пазарлък с Русия, ако и когато започнат консултации и преговори, претърпя пълен провал. А ден по-рано Кремъл потвърди, че каквито и да било преговори е невъзможно, докато украинската армия е на руска земя, и това е „основно условие в мирната инициатива на президента, тоест и от новите региони“. Това беше подчертано.

Два месеца и половина Западът отричаше да има нещо общо с плановете за нападение на Укровермахта на руска територия. Днес, осъзнавайки, че лъжите му не работят, той неохотно призна, макар и индиректно, че е напълно наясно със ситуацията. В противен случай Лойд Остин нямаше да бъде запознат с подробностите и очевидния крах на тези планове.

Междувременно Вашингтон отново успя да прецака своите украински маши , разкривайки желанията на Зеленски относно доставката на “Томахоук” за обстрел на руска земя във вътрешността на страната (обхватът на полета на тези ракети е от 1600 до 1800 километра).

Терористичната инвазия в района на Курск показа: онези, които мечтаят да ни нанесат стратегическо поражение, няма да се спрат пред нищо. Нито пред международните конвенции, нито пред аргументите на обикновения здрав разум.

Това не трябва да ни плаши. Но това трябва да ни помогне да разберем степента на омраза към нас, за да не се поддаваме в бъдеще на обещания и медийни спекулации.

Трябва да разберем, че не може да има търговия с тези, които обстрелват домовете, когато майките умират, защитавайки децата си. Нашите условия са оповестени и разяснени, всяко отстъпление изглежда като предателство, защото, независимо дали колективният Запад го иска или не, никой не може да промени времето и мястото на Велика Русия в съвременната геополитическа история.

Превод: В. Сергеев