/Поглед.инфо/ Напудрени фрази с красиво наредени думи. Цитати от творбите на великия Ботев, но без реално вникване във вечния им смисъл. Дежурните, празни от съдържание призиви да следваме заветите му.
Това се случва всяка година на 6 януари, когато честваме рождението на българския революционер и гениален поет Христо Ботев, оставил ни толкова много за тъй краткия си живот. Всичките тържествени ритуали нямат никакъв смисъл, ако всеки от нас като българин не носи дълбоко в сърцето си Ботев, не рецитира безупречните му стихове, не препрочита публицистиката му, тъй актуално звучаща и днес. Ако не съизмерва действията си, всеки ден, спрямо неговите идеали – дълбока преданост към Род и Родина, неизмерима жажда за правда и свобода.
Защо днес, когато уж сме свободни, усещаме нуждата от хора като Христо Ботев?
Защо днес няма хора като него, които да водят Родината ни към по-добро бъдеще?
Тези въпроси ги задавам не аз, тези въпроси вълнуват едно 13-годишно момиче, с което разговарях в едно българско училище. Една шестокласничка се пита защо днес няма хора като Ботев, а толкова се нуждаем от тях! Отговор трябва да й дадат онези, затворените в големите сгради на властта. Отговор трябва да й дадем аз и ти.
Момичето не е от онези „скотове“ или „слепци с очи“, родителите и учителите й са я възпитали в идеали. Дано не е безпощаден след време сблъсъкът й с реалността! Тя е от онези „малки хора, които правят големи работи“. Размахът на онези големите, призвани да вършат големи дела, се простира само до „малките работи“ и до десния джоб – да осигурят собственото си благоденствие. Така е било, така е и днес. Така ли ще бъде? Въпрос на избор. За всеки. Както свободата.
Поднасяме цветя пред паметника на Ботев, но вместо да гледаме нагоре към гордо извисяващия му се лик, неволно (или не!) свеждаме поглед надолу към земята. Виновни сме пред тебе, вечен герой! Виновни сме, защото без съпротива, дори по желание, се даваме в ръцете на измислени герои и лъжепатриоти. Защото изповядваме лъжеидеали. „Сган избрана“ най-безпардонно, цинично и подло ни представя лъжедействителност за реална. А тя е също тъй страшна като несвободата. Тъй здраво и ледено сковаващи са оковите на зависимостта – от несправедливостта, неразбирането, омразата, разделението, от глупостта, облечена в лъскав костюм, от малодушието, от апатията.
Докато величайши особи пламенно декламират слова за Ботев, чувате ли онзи звук? Чувате ли как „глухо гърмят оковите“, които носим?!
И… народът търпи, унесено спи в „робската люлка“!
И… свестните продължават да считат за луди! Нека! Може да се изненадат!