/Поглед.инфо/ Чавдар Добрев издаде "Под сянката на преустройството. Разхвърляни записки на един ляв интелигент"

Тази книга би могла да бъде написана само от Чавдар Добрев. Защото в българския културен елит той винаги е бил не като страничен зрител, а като особено активен участник в литературните и театралните процеси у нас от началото на 60-те години до днес. И защото много от художествените тенденции у нас са били моделирани с пряката му намеса като драматург, редактор, критик и управленец.

От друга страна, проф. Добрев никога не е бил чужд на политиката. В ранните си младежки години той става свидетел на "унгарските събития", които изиграват голяма роля във формирането на неговите идеологически възгледи. В нашата политологическа литература не съм срещал по-добро критическо осмисляне на тези процеси. През периода на "перестройката" той беше един от малцината интелектуалци, който не приеха възторжено и безкритично Горбачов и, както се оказа, е бил прав. След 10 ноември той открито застана зад лявата идея, за разлика от много конюнктурно устроени персони, които побързаха да се отрекат избирателно от миналото си. Да не ги изброявам, макар че би трябвало.

Тази книга ни предоставя разсъжденията на един човек за промените в света извън него, но и в него. Един истински интелигент, който може да се отдалечи достатъчно от себе си, за да предаде картината на културната и политическата еволюция през призмата на собственото си идеологическо развитие. Оличностяването у него е процесът на насищане на анализирания текст със собствената биография и убеждения на автора, т.е. с личното преживяване на идеите, които движат обществото.

Чавдар Добрев започва своя път в Будапеща в началото на 50-те години. Срещата с една нова социална реалност, с друга етнокултурна среда изисква сравнение, а сравнението изисква оценка. За наблюдателен и активен ум като неговия това е изпитание, което довежда до прозрението, че идеята не може да бъде догма. С тази нова нагласа той се връща в София и през нейната призма започва участието си в културния живот на страната.

Вторият важен момент в професионалното и политическо развитие на проф. Добрев е заминаването му в Москва като аспирант в Академията за социални науки. Началото на 60-те години е изключително интересна епоха в съветската история. Култът към Сталин е отречен, отприщва се огромна творческа енергия, поетите четат стихове по площади, "размразяването" дава надежди... Това е стихията на Добрев. Той не само работи по дисертацията си, той се среща с видни представители на интелигенцията, спори, говори, но и слуша. Това е един от преломните моменти в неговото развитие, който определя и насоките на научната му дейност.

В началото на 90-те години пак заминава за Москва като директор на Българския културен център там. Това е дълбинно противоречива епоха. От една страна, интелигенцията се радва на "прозрачността", чете задъхано забранените дотогава автори, спори и се надява. Но от друга страна, това е време на мръсни политически игри, нарастваща спекулация и мизерия за масите, на формиране на див капитализъм и олигархична класа. Добрев не е само страничен наблюдател на събитията, той ги преживява, оличностява. Както винаги, за да пропусне всяко събитие през себе си, той трябва да го е обсъдил с много и умни хора, да е споделял, спорил, претеглял. В тази книга са написани едни от най-точните страници за руската перестройка и за пораженията, която тя нанесе на международния авторитет, икономиката, идеологията и духа на страната.

Геополитиката винаги е вълнувала Чавдар Добрев. Последното десетилетие на миналия век и първите две на новия са чудесно поле, в което се открояват именно тези аспекти на националната политика и той, разбира се, не може да ги подмине. 

Театърът на българския политически живот има режисьори, има и актьори. Режисьорите са главно от чужбина, но актьорите са си наши. Кои по-познати, кои по-малко, но те излизат на сцената, изпълняват си ролята и някои веднага си отиват, други (по-заслужили) се задържат по-дълго. Познавачът на театъра оценява постановките, но той знае много и за задкулисието. Ярки психопортрети на политически фигури от нашата най-нова и най-демократична история преминават през страниците на тази книга. От откровена критика към Корнелия Нинова до обективна оценка на тактическите качества на Бойко Борисов - несъмнено едни от най-колоритните артисти на политическата ни сцена.

Поразителното в анализите на Добрев е, че той разглежда настоящето като състояло се минало и това му позволява да подхожда към него с исторически аналитични инструменти. По същия принцип той пише и своята критика, което му дава възможност да види злободневието като исторически процес. Предполагам, че именно тази рядка способност открива очите му за истинските ценности в живота, театъра и литературата. Затова той се бори с всички полемични средства за осъществяването на важни тенденции, връща гениалните Леон Даниел и Вили Цанков в "Народния", той се сражава за Радичков и Стратиев... 

Добрев живее в постоянна полемика със света. Обожава спора - дали защото му е такава природата, или защото му харесва ореола на победата? А може би защото в полемиката той спори със самия себе си. Неговият неспокоен и търсещ дух изисква все нови и нови факти, доказателства, аргументи. Затова неговата книга държи интереса на читателя - в нея енергията на полемичната страст разгръща бързо страниците. А цитатите от отделни автори, както и от неговите собствени критични, научни и поетични книги, позволяват на читателя сам да участва в предложения спор. Но не му оставят възможността да не заеме позиция.

Чавдар е странното съчетание между хладен скептик и вярващ адепт. Вярва в принципа, скептичен е към приложението му в живота.

Културата и политиката са две неразривно свързани сфери в богатия и активен живот на проф. Чавдар Добрев. Той пристъпва и към двете от философска гледна точка. Не, той не е от тези нароили се интелектуалци, които претендират за "бащи на нацията". Той не е водач - както сам заявява, в управленческата си кариера винаги е бил на "втори роли". Той принадлежи към класа на мъдреците, чиято цел е "да отворят очите". Античността ги нарича мистагози. След прочита на този труд със сигурност много хора ще станат "епоптай", "с отворени очи" - висша степен в мистериалното посвещение.

"Искаше ми се в тази книга да удостоверя не толкова характерните черти на натурата ми, колкото - чрез собствените преживявания, радости и болки - да разкрия преживяванията, радостите и болките на живота извън мен", казва проф. Добрев. 

И е успял.