/Поглед.инфо/ В Държавната агенция за закрила на детето постъпи сигнал срещу Бойко Борисов.

Сигналът е за следните думи на Борисов: "Така като ви гледам, искам да ви кажа, че вие ще връщате парите и кредитите с лихвите на Орешарски. И като си идете в къщи, кажете на бабите и дядовците си, че това което ги лъжат, че за Великден и Коледа ще им дадат по някой лев, вие ще ги платите с лихвите, които харчат в момента". Нищо скандално, ако е изречено в кръчма пред приятели. В случая е казано пред деца между първи и четвърти клас.

Да използваш деца, за да напляскаш опонента си е пошло и грозно. Прави се, за да се самоизтъкне героят, което води до още нагнетяване на омраза в обществото. Толкова голямо дъно е ударил политическият дебат, че партийните лидери започнаха да използват деца като жив щит срещу позициите на противника. Спорете, дами и господа лидери на обществено мнение, спорете, а не се крийте зад детската невинност! Сред първолаците, ясно ми е, че Борисов няма да срещне опоненти, няма да има кой да му каже и друг аргумент, да изведе друга теза. Но това ли искаме? Партийни лидери и то най-голямата партия, пък била тя и в опозиция, да не говорят с преките си политически аргументи, а да пълнят главите на деца с обикновена пропаганда?

Ето заради такива "изцепки", заради такава непремерена реч се стигна до тази болезнена политическа апатия. Толкова много хора не искат да чуят за политика, че това има характер на епидемия от аполитична чума, която оставя след себе си най-тежките възможни разрушения – разрушаване на самия конструкт на демокрацията. Защото демокрация има само там, където гражданите казват какво искат да им се случи. Но когато гражданите нищо не казват, защото са потънали в мълчанието на дълбокото отвращение от нивото на политиката у нас, тогава демокрацията вехне като изкоренено младо дръвче.

Вместо българските партийни лидери да водят обществото напред, то тръгна един заден ход, ама на пълна скорост! И това води до апатия, до нежелание за гласуване, до нежелание за участие, въобще до тотална развала на целия политически процес. Защото е задължение на политиците да дадем причина на хората да гласуват. За гражданите гласуването е право на избор, то не може да е задължение, както мислят някои. Трябва да успеят политиците да убедят хората да участват. У нас сме фенове на лесните решения – като не можем да ги убедим да гласуват, ще ги задължим! Лесно и грешно. Много от простите решения са верни, но простото решение не винаги е лесно, тъй като у нас и да ни е сложно много обичаме. А, ако е сложно за разбиране, но лесно за правене – радост неземна!

Политиката е като театрална сцена – гледаш представлението, освиркваш, ръкопляскаш или ако не ти харесва – излизаш на сцената и сменяш актьорите. Но си в театъра. У нас мнозина напуснаха театъра, оставиха актьорите пред полупразна зала. Хората спряха да се интересуват от политика, това е истината. Спряхме да гоним идеали, спряхме да спорим за тях, спряхме да живеем за тях. Това е следствие именно разделението в обществото, което се поражда от системната кална борба между опонентите. Всеки девалвира в очите на зрителите и те просто напуснаха залата. И е дълг на актьорите да вдигнат нивото на пиесата. Иначе съвсем ще останат без зрители.

------------

Петър Кичашки, водещ на предаването на "Таг" и активист на движението "Модерна България".