/Поглед.инфо/ ПОЗИЦИЯ
НА ГРАЖДАНСКАТА ПЛАТФОРМА „ИЗПРАВИ СЕ.БГ”
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗРАЗЕНОТО ОТ ПРЕМИЕРА БОЙКО БОРИСОВ НАМЕРЕНИЕ
ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОБЩО ДЪРЖАВНО ВиК-ДРУЖЕСТВО

Във връзка с изявлението на министър-председателя,след заседанието на Министерския съвет на 27 декември 2019г., за създаването на едно държавно ВиК- дружество, Гражданската платформа „Изправи се.БГ” смята, че това ще доведе до въвеждането на нов държавен монопол, без да е ясно как ще бъдат защитени правата и интересите на българските граждани при ползването на ВиК-услугите.

Съгласно чл.19 от Конституцията законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма и защитава потребителя.

ПО ТОЗИ ПОВОД ЗАДАВАМЕ ДЕСЕТ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ:

1. Всичките 45 броя ВиК-дружества ли ще бъдат обединени в едно държавно дружество и как след като само 15 от тях са със 100 % държавна собственост? Как държавата ще действа при останалите 30 дружества, чиято собственост не е държавна? Какви ще бъдат последствията специално за Столична община и гражданите на София, ако договорът за концесия, който изтича през 2025 г., бъде предсрочно прекратен?

2. Кога възнамерява да създаде новото ВиК-дружество, след като Народното събрание е задължило министъра на регионалното развитие и благоустройство да представи проект за нов закон за регулиране на ВиК-услугите за обществено обсъждане до 15 май 2020 г.?

3. Предвидено ли е в управленската програма на правителството и в коалиционното споразумение на управляващите подобна мярка на въвеждане на държавен монопол на ВиК-сектора?

4. Колко ще струва на данъкоплатците реализацията на обявеното намерение за създаване на общо държавно ВиК-дружество?

5. Комисията за енергийно и водно регулиране ще бъде реформирана или закрита, щом в страната ще има само едно държавно ВиК-дружество? Ще отпадне ли водното регулиране от дейността на КЕВР и ако да, кой ще го осъществява?

6. Кой ще е органът, който ще следи за злоупотребата с монополизма и защитата на потребителите при ползването на ВиК-услугите?

7. Въвеждането на държавен монопол във ВиК-сектора ще подобри ли качеството на водоснабдяването и на питейната вода за гражданите, как ще се отрази на цените на услугата и на загубите, които в момента са над 60 %?

8. Ще бъде ли въведена единна цена на ВиК-услугите за цялата страна, щом ще има едно ВиК-дружество и кой ще я определя? Исторически, за последно при аналогична ситуация с едно ВиК-дружество, това е правено от Политбюро на ЦК на БКП. Тоест, и сега ли това ще се прави от държавен орган и кой? Как и кой ще определя социалната поносимост на цената на ВиК-услугите?

9. Защо Министерският съвет е приел Наредби за регулиране на цените и на показателите за качество на ВиК-услугите за периода 2017-2021 г., съгласно които не се отчита от КЕВР (при определянето на цените) изпълнението на показателите от бизнес-плановете за първата и втората година от ВиК- дружествата?

10. Защо има областни градове - Търговище, Кюстендил, Хасково и Пазарджик - на които все още не са одобрени бизнес-планове от КЕВР за периода 2017-2021 г., при положение, че повече от половината от времето от регулаторния период е изтекъл? Защо министър-председателят не е поискал от областните управители да изпълнят задълженията си по закон?

Припомняме, че държавата в лицето на МС и НС, ръководени от партията на г-н Борисов в последните 10 години, има приети повече от 8 стратегии, планове, решения и други документи за ВиК-сектора:

1.Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, валидна до

края на 2037 г., приет с Решение на Народното събрание от 21.11.2012 г.

2. Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в

Република България 2014-2023 г., одобрена с Решение на Министерския съвет N 269 от 07.05.2014 г.

3. Закон за регулиране на ВиК-услугите, приет на 20 януари 2005 г., в който са

направени 12 изменения и допълнения. Последното е от 18 септември 2018 г.

4. Междувременно са приети още: Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика”; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации”; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите”, План за развитие на инфраструктурата във водния сектор и др. нормативни документи;

5. Преди две седмици, на 13 декември 2019 г., има приети и две решения на

Народното събрание, относно:

5.1.„В срок до 15 май 2020 г. министърът на регионалното развитие и

благоустройството да подготви и да обяви за обществено обсъждане Проект на закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи, качество на услугите и осигуряване на допълнителни финансови инструменти за увеличение на инвестициите в сектора и повишаване на контрола по тяхното изпълнение.“

5.2.„Министърът на регионалното развитие и благоустройството да информира

два пъти годишно – през юни и декември – Народното събрание за напредъка по изпълнение на Плана за действие за изпълнение на мерките към Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията за периода 2014 – 2023 г., и при необходимост да предложи на Министерския съвет актуализация на Стратегията.“

На базата на тези актове на висши държавни органи защо не е осъществен контрол в продължение на повече от 10 години от премиера, председателя на НС, КЕВР и други институции, за да се предотврати водният режим в страната? И има ли кой да ги накаже?

***

Приложение 1:

Справка за собствеността на ВиК-дружествата в страната

Към края на 2019 г. в България има 45 ВиК-дружества, като формата на собственост е, както следва:

  • 15 са ВиК-дружества са със 100 % държавна собственост;

  • 11 са ВиК-дружества са със 100 % общинска собственост;

  • 4 са ВиК-дружества са със 100 % частна собственост;

  • 14 са ВиК-дружества са с 51 % държавна собственост и 49 % общинска

собственост;

  • 1 е ВиК-дружеството (в София) със 77 % частна собственост и 23 % общинска

собственост. Столична община има сключен концесионен договор с френската фирма Веолиа, като срокът на договора е до 2025 г.

В момента сме в третия регулаторен период на ВиК сектора 2017-2021 г., който

е определен, съгласно § 14 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обн. ДВ бр. 58 oт 31.07.2015 г. Петгодишният регулаторен период започва от 1 януари 2017 г.. Последното увеличение на цените на ВиК-услугите в 24 областни градове е на основание на приети официални документи документи.

Приложение 2

Процент на общите загуби на вода в България по области

Съгласно изискванията на чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за регулиране на ВиК-

Услугите на 23 декември 2019 г. КЕВР публикува в интернет страницата си, с почти двумесечно закъснение, Сравнителен анализ на ВиК-сектора в Република България за 2018 г. По данни от Сравнителния анализ, процентът на общите загуби по водоснабдителната системи за 2018 г. са средно над 61 % за страната и както следва:

ВиК - град

% на общите загуби по водоснабдителните системи по отчет за 2018 г.

ВиК - град

% на общите загуби по водоснабдителните системи по отчет за 2018 г.

Софийска вода

43.89

Сливен

83.28

Смолян

45.18

Бургас

55.01

Варна

64.69

Ямбол

75.79

Пловдив

60.37

Враца

64.39

Силистра

59.88

Добрич

85.47

Кърджали

48.83

Видин

47.87

Русе

42.62

Велико Търново

59.22

Перник

74.72

Габрово

59.17

Монтана

78.97

Плевен

61.75

Шумен

81.59

Благоевград

62.45

Забележка: Процентът на загубите на Софийска вода е под съмнение, тъй като има разминаване на данните, които са посочени в годишния отчет на дружеството за 2018 г. и данните от доклада на КЕВР.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели