/Поглед.инфо/ Зад фасадата на „свободата“: Какво се крие в новия меморандум на САЩ за Куба

На 30 юни правителството на САЩ публикува нов президентски меморандум за национална сигурност относно политиката на администрацията на Тръмп по отношение на Куба. Точно както предишния меморандум по темата, издаден от Тръмп през 2017 г., той критикува Хавана за потискането на демокрацията, арестите на дисиденти, лошите условия в затворите, преследването на религиозни и граждански представители и липсата на свобода на словото, печата и достъпа до интернет.

Така, въпреки факта, че меморандумът очаквано е доминиран от строги ограничителни мерки, присъстват наративи, свързани с традиционни елементи на американската „мека сила“. Така нареченият правен щит, разположен в последните редове на документа, обаче привлича вниманието и не оставя илюзии за реалните, а не за декларираните цели на Вашингтон.

В него се казва, че меморандумът и съответната политика защитават изключително интересите на държавния апарат на САЩ. И всъщност националните интереси на империята в този регион са се променили малко през последните времена: преди почти два века интелектуалният автор на Доктрината Монро, стратегът Джон Куинси Адамс, пише, че „анексирането на Куба към нашата федерална република ще бъде необходимо за приемствеността и целостта на самия Съюз (Съединените щати)“.

Така че, не бива да се приемат за чиста монета всички езикови упражнения за „свободата и щастието“ на народа на Куба, които изобилстват в текста на меморандума. В същото време е иронично, че „подкрепата за кубинския народ“ всъщност се разбира като подкрепа за дисиденти, за чието финансиране президентът Тръмп е инструктирал да се намерят средства, както следва от този документ. Всичко това повдига въпроси за намеса във вътрешните работи. Което, между другото, беше озвучено от кубинското външно министерство в отговор на 1 юли.

Важно е да се разгледат ключовите насоки на външната политика спрямо Куба, които могат да бъдат идентифицирани от текста на меморандума.

Първо, това е „прекратяването на икономическата дейност, която е от полза за правителството, военните и разузнавателните служби на Куба“. В този контекст е необходимо да се има предвид, че групата „Гавиота“, която е пряко свързана с Министерството на революционните въоръжени сили на Куба, е държавен монопол в туристическата индустрия. Туризмът за Куба е не само основата на икономиката и притокът на „истински“ долари, но и източник на национална гордост.

Поради това много изследователи смятат, че именно въпросът, свързан с туризма, е попречил на протестите през ноември 2021 г. да станат широко разпространени. Тогава дисидентското движение Archipiélago /„Архипиелаго“/ планира контрареволюционен марш за 15 ноември - денят, в който се очакваше кубинските власти да отворят границата за туризъм след пандемията.

Може би само това съсипа титаничната и дългогодишна работа на ЦРУ за активизиране на антиправителствените кубинци. Мнозина бяха отблъснати от такъв крещящ опит да се обявят срещу правителството, тъй като да се съсипе ден, посветен на туризма, означаваше да се говори не срещу правителството или някакви конкретни оплаквания, а срещу родината като такава.

По данни от социологическите изследвания, повече от половината от тези, които теоретично подкрепяха изявленията на „Архипиелаго“, не са отишли на марша, а са решили да подкрепят правителството. Не бива обаче да се очаква Вашингтон да не може да се поучи от грешките от миналото.

Следователно, следващото направление, посочено в меморандума на Тръмп, е очевидно: стриктно прилагане на забраната за туризъм, но същевременно подкрепа на „легитимни, придружени пътувания с образователен или културен контекст“.

По време на първия си мандат Доналд Тръмп вече беше затегнал правилата за туризъм в Куба, но резултатът беше неочакван. Докато през 2018 г. броят на американските граждани, посещаващи Куба като туристи, наистина е спаднал с 44%, от януари до април 2019 г. републиката са посетили 257 000 американски граждани, което е с 93% повече, отколкото през същите месеци на предходната година.

Същевременно, според проучване на Лана Уайтли, „Американски туристи в Куба: Въздействието на междукултурните срещи“, публикувано през 2024 г. в Международния журнал за кубински изследвания, тези пътувания са оказали много по-голямо влияние върху гражданите на САЩ, отколкото върху кубинците.

Много от наративите на Вашингтон за Хавана са били опровергани и освен това тезите за несправедливостта и жестокото въздействие на блокадата започват да се разпространяват все по-широко, докато процентът на северноамериканците с негативно отношение към съседната страна бързо спада и спира на 40% - висок процент, но най-ниският от 1959 г. насам (за сравнение: най-големият брой негативно настроени северноамериканци е бил 80% от населението по време на администрацията на Буш-старши).

В такава среда е трудно да се поддържа дискурса за необходимостта от блокада, срещу която ежегодно гласуват всички страни от ООН с изключение на САЩ и Израел. Разбира се, това е причината Доналд Тръмп отново да затегне правилата за туризъм.

По-нататъшните насоки са свързани именно с традиционната мека сила на САЩ. Говорим за разширяване на достъпа до интернет, което е особено актуално на фона на последните иновации на телекомуникационния монополист ETECSA и свързаните с тях студентски вълнения миналия месец.

Новите правила силно ограничиха възможностите за ползване на тарифата и съответно достъпа до интернет. След консултации със студентски организации обаче бяха въведени специални условия за студенти и преподаватели, както и „допълнителна тарифа“ за отделна сума за други категории граждани.

Меморандумът съдържа точки за подкрепа на „свободни“ медии, блогъри и дисиденти. Отделна задача е „създаването на работна група за проучване на възможностите за разширяване на интернет в Куба, подкрепа на свободата на словото чрез независими медии и „свободата на интернет“.

Подобна група беше създадена през 2018 г., по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато кубинското правителство успя да разшири достъпа до интернет чрез мобилните телефони. Вашингтон, възползвайки се от успехите в разбиването на блокадата, засили антиреволюционната си кампания в социалните медии, като инфлуенсъри и ютубъри от Маями призоваваха кубинците да участват в безредиците.

По време на протестите през 2021 г., групата следваше стандартни методи: интензивно използване на ботове, алгоритми и новосъздадени акаунти. Така първият акаунт, който използваше хаштага #SOSCuba – ключов за координиране на бунтовниците – публикува повече от хиляда туита на 10 и 11 юли, с автоматизация от 5 ретуита в секунда, както се съобщава в изследването на Марк Гинзбург „Икономическа и информационна война срещу социалистическите общества: Случаят с отношенията между САЩ и Куба“, публикувано през 2023 г. в научното списание „International Journal of Cuban Studies“.

Специално внимание заслужава фокусът на САЩ върху научния обмен с Куба. Куба с право смята науката за своя силна страна и в известен смисъл я разглежда като възможност за меката сила на Куба. До известна степен научното сътрудничество между съседните страни никога не е преставало, дори сега високопоставени кубински учени и служители от научната общност посещават САЩ за конференции и друга съвместна работа.

Посещението на Куба от северноамерикански учени обаче е свързано с огромни трудности. Малкото учени, които са успели да работят в Куба, са споделили доста недвусмислени мнения.

Така, известното академично списание Science публикува доклад на изследователката на кораловите рифове Ейми Ейприл, която директно пише, че „тъй като блокадата на САЩ забранява изразходването на федерални средства за изследвания в Куба, усилията на американските учени изискват частни средства“, за отличните резултати, постигнати от кубинските колеги, и за това как рифовете в САЩ умират без съвместна работа.

Биологът уточнява, че програмата, стартирана с подкрепата на администрацията на Барак Обама, е била ефективно блокирана от Тръмп, а учените, искрено отдадени на науката, са похарчили огромни лични средства и са рискували кариерата си.

Други северноамерикански учени също потвърждават положителния опит от съвместната работа с кубински колеги, като подчертават, че американските наративи са несправедливи и говорят за предимствата на кубинския подход към науката в частност и към живота като цяло.

Дори в толкова консервативна публикация не беше възможно да се намери нито един доклад, обвиняващ кубинското правителство или „режима“, както обичат да казват в САЩ. Така че въпросите, свързани с научния обмен, са изключително актуални и до известна степен болезнени за правителството на САЩ.

Интересно е, че меморандумът е подготвен и публикуван на 30 юни, а на 11 юли 2021 г. се състояха най-масовите вълнения в Куба през последните десетилетия. Не може да се каже, че Вашингтон се опитва да провокира нови вълнения, съвпадащи с тези дати, тъй като периодът за предварителна работа - подготовка на поискани от Тръмп доклади за съответствието на Куба с критериите за „преходно правителство“, за проблема с бегълците от американското правосъдие в Куба и за ефективността на взаимодействието между САЩ и Куба, както и търсенето на средства, необходими за подобни мащабни планове - е тридесет дни.

Много е съмнително, че активната фаза на изпълнението на меморандума ще започне в близко бъдеще, но може да се каже, че подготвителната работа е започнала много по-рано.

Така ръководителят на американската дипломатическа мисия, временно управляващият посланник на САЩ в Куба, Майк Хамър, редовно пътува до различни провинции на Куба, въпреки изключително трудната ситуация с автомобилното гориво и електричество в републиката.

Например в Хавана той посещава почти всеки месец различни места, където се събират граждани, например, пътува с обществен ферибот до квартал Регла, известен с храма си на Дева Мария, който е особено почитан сред афро-кубинското население. Вашингтон отдавна разчита на него при бъдещи погроми.

Дори по време на работата на администрацията на Джо Байдън, милиарди долари бяха отпуснати за „развитие на демокрацията“ сред афро-кубинското население чрез фондациите „Отворено общество“, вече несъществуващата USAID, която е забранена в Русия, и NED, която е нежелана в Русия, а Тръмп нямаше намерение да спира тези практически неограничени траншове, въпреки имиджа си на лидер, по-склонен да решава проблеми с твърди методи, отколкото с мека сила (Икономическа и медийна война срещу социалистическите общества: Случаят на отношенията между САЩ и Куба – ScienceOpen).

Американската изследователка Суяна Фернандес разглежда опитите на Вашингтон да повлияе на афро-кубинското население на Куба. В книгата си „Кубинската измама: култура, политика, ежедневие“ експертката обръща внимание на усилията на американското правителство (по-специално USAID) да насърчи кубинските граждани, особено афро-кубинските хип-хоп изпълнители и рапъри, да се разбунтуват и да се опитат да свалят Революцията.

Междувременно тя подчертава, че други кубинци насочват усилията си към реформиране на определени аспекти на кубинското общество, като същевременно могат да действат в съгласие с кубинските власти. Нейният колега Макс Блументал в работата си от 2021 г. „Културна контрареволюция в Куба“ потвърждава, че още в края на първия си президентски мандат Доналд Тръмп е отпуснал бюджетни средства за „насърчаване на включването на маргинализирани слоеве от населението в кубинското общество и укрепване на мрежата от партньори на острова“.

Експертката доказва, че тази субсидия е била използвана за финансиране на хип-хоп група, съставена от афро-кубинци. И напоследък, както се потвърждава от наблюденията на ежедневието в Хавана, САЩ са се насочили към маргинализираните афрокубинци не само чрез музиката и графити културата, но и, от друга страна, чрез религиозни групи. За тази целева аудитория това са протестантски организации или синкретични афрокубински култове, чиито центрове са квартал Регла и някои части на Стара Хавана.

Така че пътуванията на Майк Хамър до Регла изобщо не са изненадващи в този смисъл, както не са изненадващи и препратките към свободата на религията и „преследването на вярващите“ в меморандума.

Но не бива да забравяме и за други региони и провинции на Куба, където Хамер редовно събира около себе си обществеността - предимно тези, които най-много страдат икономически, за да „обсъдят проблеми и възможни варианти за помощ“.

Очевидно по този начин в различни региони на страната се формират контрареволюционни центрове. Тези пътувания служат и за създаване на имидж: тъй като в меморандума на Тръмп се посочва, че Съединените щати уж не желаят вреда на населението, а само „пренасочват“ долари „от режима към народа“, вниманието на северноамериканския дипломат към икономическите проблеми на кубинските граждани би трябвало да подкрепи наратива.

Това се потвърждава и от думите на самия Хамер на пресконференция, която той проведе в Маями, след като посети всички провинции на страната: „Няма електричество; виждате прекъсвания на тока; има недостиг на гориво, храна, лекарства. И това, според хората, е свързано с режима в Куба. Това няма нищо общо с политиката на Съединените щати.“

Очевидно е, че тази реч е насочена предимно към традиционно контрареволюционната кубинска диаспора, тъй като реалните икономически проблеми са много по-многоизмерни, а въздействието на блокадата на САЩ се потвърждава всяка година от ООН.

По този начин, всичко, което се случва, сочи, че Тръмп активно подготвя поредна антикубинска операция, чиито средства ще съчетават елементи както на мека, така и на твърда сила – целият арсенал от нова хибридна война.

Изчезването на USAID, което толкова дълго се обсъжда като действителен край на политиката на Обама, очевидно не е такова, а напротив, ще се превърне в началото на нов, по-опасен и скрит период на тази агресия, за която Ноам Чомски някога каза: „Може би най-поразителната черта на войната на Вашингтон срещу Куба, откакто тя се осмели да се освободи през 1959 г., е лудостта, с която се води.“