/Поглед.инфо/ Не бих обърнал днес толкова внимание на този проблем, ако разрушаването на реда и регулациите в международните отношения нямаха толкова решаваща роля за начина, по който живеем днес в България. Влошаващата се международна среда създава тежки кризи в десетки държави. Това е един от основните фактори и за кризата в нашата страна. Тя създава бедност, нисък жизнен стандарт, икономическата и социална криза, демографската катастрофа, обезлюдяването на страната. Който не вижда влиянието на международната среда върху тежката ситуация в България може и да не се затруднява да чете този текст. Той не е за него.

Политическото поляризиране на света ражда все нови и нови форми на правен нихилизъм, стигащ до разграждане на цялата структура на международно-правната система.Една от причините за това е инструменталното използване на международната норма за постигане на политически цели, претенциите за защита на международното право от страна на ноторно известни негови нарушители.

На 13.10.2022г., парламентарно представените партии в НС, в присъствието на администрацията на Парламента, взеха решение да откажат да поканят ръководителите на дипломатическите представителства на Руската федерация и Беларус на откриването на 48-та сесия на Народното събрание. Нещо повече, партиен лидер постави ултиматум на законодателния орган в познатия си изтънчен политически стил - "Няма да влезем в Събранието, ако госпожа Митрофанова дойде. Точка".

Отдавна сме свикнали да наблюдаваме българския политически слон в стъкларския магазин на нашенската политика. И аз споделям това широко разпространено обществено мнение.

Това поведение било в изпълнение на указания на Комисията на ЕС в Брюксел, във връзка с агресията на Русия в Украйна, казват наблюдателни анализатори.

В парламентарната история на родното НС няма подобен случай, нито при агресията на САЩ против СФРЮ, Ирак и Сирия, нито на Турция против Кипър и Сирия, Израел против Ливан и Палестина, Великобритания против Фолкландските острови и Аржентина против Малдивските острови, Пакистан против Индия, Ирак против Иран и още стотици други. Определението за агресия от Общото събрание на ООН през 1974г. е толкова широко, че редица миротворци могат да се познаят в него не веднъж и дваж.

Ако няма скъсване на дипломатически отношения, дискриминирането на извънреден и пълномощен посланик на чужда държава при изпълнение на неговите официални функции е сериозен дипломатически демарш. Това е мека форма на обявяване на посланика за нежелан в държавата на пребиваване. В йерхията на дипломатическите демарши, тя е последна стъпка преди обявяване на посланик за persona non grata. Неминуемо, това поражда дипломатическа криза в двустранните отношения. В подобни случаи, демаршът не е срещу личността на двамата посланика, а срещу неговата държава. Смяната на личността няма да разреши възникналата криза. Подобни действия неизбежно ще породят реципрочен отговор, както беше при акцията срещу 70-те служители на руските дипломатически и консулски представителства в България. Ясно кой ще прибере позитивите от тази недружествена акция и съм сигурен, че нашата страна ще събере негативите.

Публична тайна е, че знанията на дипломатическото право и практика не са най-силната страна на родните депутати. В борбата за лидерство в евроатлантическия лагер за вниманието на няколко посолства в София, не се свенят да използват всякакви средства. Какво тук значи някакъв „суверенитет“, някакъв „национален интерес“, някакво дипломатическо право.

Избрани при "изумителните" 30% участие (най-ниската активност - почти бойкот) на парламентарни избори в България за всички времена, но инак "строги и справедливи" ... българските депутати смело размахват своето политическо послушничество със самочувствието на победители. Послушни, послушни, послушни …и… и… и ... . Послушание без граници... Избрали за себе си послушанието като индивидуална стратегия за оцеляване в условията на дълбоката всеобхватна национална криза.

Дипломатическата дискриминация не е технически въпрос. Това не е проблем на дипломатическия протокол, а политическо решение за ограничаване фунцията на дипломатическото представителство, уредена в чл.3, ал.1, т.Г от Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

Нарушен е ни повече ни по-малко принципът на суверенно равенство на страните-членки на ООН, закрепен в чл.2,ал.1 на Устава на ООН и забраната за дискриминация, предвидена в чл.47, ал.1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения:

"При прилагане на разпоредбите на настоящата конвенция, приемащата държава не трябва да извършва дискриминация между държавите".

Какво друго извършва Народното събрание, ако не дискриминация в дипломатическата сфера, когато препятства възможносттите за официална дейност на едни дипломатически представителства, а ги предоставя на други. Защото отразяване на дейността на законодателния орган на приемащата държава е официална дейност на всяко дипломатическо представителство, а не протоколно мероприятие. Това не е прием „а ла фуршет“ , нито мероприятие на Дипломатическия корпус. Тук не се опитва кухнята на приемащата държава, нито се посещава представление в операта, а се проследява дейността на Парламента в Парламентарната репубика. Това е традиционно политическо събитие, чието международно наблюдение и посещение е всеобщо признат международен обичай, който се прилага от стотици държави по света, както от Парламента на Британската корона и Японския император, така и от републиканския парламент на Франция и Бундестага на Германия. По традиция, на откриването на новоизбрания парламент, слово произнася държавния глава, който се обръща както към депутатите, така и към техни превъзходителства, чуждите посланици. Ако спазването на международния обичай се остави на преценката на партиите в дадена страна, то на света нямаше да остане и един такъв обичай. А такива има хиляди, в т.ч. и в областта на дипломатическия и протокол. И една от причините е категоричното разделяне на партийната от международната дискреция.
В обратния случай, би се получила шумна дипломатическа "веселба". Но за щастие има Устав на ООН, Виенска конвенция за дипломатическите отнощения и Декларация на ООН за принципите на международното право. По цял свят има и грамотни дипломати, които познават ролята на международния обичай като източник на международното право. Разбира се, срещу простотията и невежеството бронебойни патрони няма открити. Единственото средство е образованието навреме и дългогодишната работа по специалността.

Приемащата страна е длъжна да осигури еднакви условия за работа на всички изпращащи страни, с които поддържа дипломатически отношения. Противното, се превръща в дикриминация. На тази императивна норма е основана дейността на ООН и специализираните организации на ООН. Начинът за изразяване на позиция относно политиката на дадена държава е чрез участие в дебатите на международни конференции и срещи, провеждане на дипломатически срещи и беседи, размяна на дипломатически актове, а не дискриминационно ограничаване на официалните функции на дипломатическото представителство въпрки наличието на пълноправни дипломатически отношения.

Забраната на дискриминация в дипломатическата дейност е един от основните принципи на дипломатическото право и обичай. Тя е точно толкова императивна, колкото и останалите основни принципи на международното право. Нелогично, неприемливо и правно недопустимо е осъждането на нарушаването на международното право да се извършва в нарушение на същото това право.

Ако днес Доайенът на Дипломатическия корпус, заедно с останалите 40 държави, които не подкрепиха Резолюция А/ES/11/L.1 на Общото събрание на ООН от 13.10.2022г. против действията на Русия в Украйна, между които Китай, Индия, Иран, Ирак, Виентам, Алжир, Пакистан, Южна Африка и др., решат да изразят несъгласие с прилагането на дипломатическа дискриминация в българския парламент, те могат да откажат поканата за присъствие на първото заседание на новото Народно събрание. Това ли преследват авторите на скандалното решение от 13.10.2022г.? Това ли са целите на българската външна политика?

Между другото, присъствието на извънреден и пълномощен посланик от изпращата държава на официалното откриване дейността на Парламента на приемащата държава, е освен друго в дипломатическата практика и знак на уважение към страната-домакин. Ако такова уважение липсва, посланикът ще изпрати треторазреден дипломат от своя екип. Със своето непрофесионално решение от 13.10.2022г. парламентарно представените партии всъщност "поканиха" извънредния и пълномощен посланик на РФ и този на Беларус да изразят неуважение към България.

Да са ни честити подобни политици. Напред, науката е слънце....

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com