/Поглед.инфо/ Умеем да се вглеждаме в пъпа си и там да намираме причинно следствените връзки. Политиците пък умеят да се възползват от това.
За последните 25 години колкото пъти се смени властта, тя обявява, че ще построи райско село на мегдана и ще развенчае грешките на предишните. А грешките са – да се краде. И ние си вдигаме погледа в очакване да видим как новите ще пратят предишните там, където им е мястото. Още в началото на т. нар. преход политиците отначало плахо, а после доста успешно превърнаха демокрацията в политика за собствения си джоб. А краденето – в държавна политика. И се научиха как да си разчистват пътя с говорене срещу "предишните". И това го приемаха като "успешно управление". И все така става, че в очакване на новото, на по-доброто, хората даваха подкрепата си. А те – така за пред публиката говорят едно, показват човешко лице, а всъщност смело използват властта за собствено икономическо укрепване, разбирано най-често като трупане на скъпи имоти и вещи.
В тази схема има обаче едно изключение. Ахмед Доган използва вглеждането ни в собствения пъп, за да започне лицемерно да завладява икономически пространства – безогледно, цинично, за да получи политическо влияние. Без да го е грижа, че трупайки печалби, създава все повече бедност – не само за електората си. Всъщност на министерствата и на агенциите той гледа като на пазари и ги завладява. Но пазарите у нас са ограничени и все някой ден ще дойде краят. Тогава ще дойде краят на съществуването на ДПС. В това, което се случва напоследък, има признаци, че може сега да е началото на края. Движението владее основните механизми в държавното управление – разполага с ресурсите на земеделското министерство, финансово, екологичното, вътрешното. И в момента, в който партньорът в лицето на левицата се опита да спре нарастващия апетит на хората на Доган за трупане на влияние чрез бюджетни организации нещата се промениха. След като е изконсумирана тази власт, върви бърза преориентация към новия играч. Доган умее да използва суетата и славолюбието на неподготвените политици, ламтящи към власт и затова мигновено заигра с Бойко Борисов. Той пък изприказва куп недомислици, вярвайки, че има кой да го слуша. И изживявайки се като месия, единият ден гърми, че държавата е във фалит, на другия обявява, че е "спасил банковата криза", а след това пък изведнъж казва, че той е единствено възможният премиер. Интересно на тази фалирала, според него преди два дни, държава ли. Но това са подробности. Борисов страда от синдрома на забравата и всеки ден като стане от леглото се вижда в нова роля. Та на Доган няма да му е трудно да си изиграе играта и при това раздаване.
А ние се вглеждаме в пъпа си, забравяйки, старата максима – каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. Икономисти казват, че е нормално в условията на пазарна икономика да расте бедността. Сигурно имат основание. Проблемът е, че самозвани политици, говорещи от първо лице /а ако не говорят, се вземат за такива/ и разпореждащи се с държавата като с частна собственост, неприлично забогатяват, за да играят със съдбата на сбствения си народ. Не им пука да бутат държава, банки, каквото и да е – само за да пребъдат и да доят малката ни държавица в собствена полза. Страшното е, че ни крадат надеждите, че убиват предприемчивостта, че крадат бъдещето ни. Защото докато сме бедни, те ще могат по-успешно да редят икономическите си пъзели. И сега като налагат поредната смяна във властта, го правят, за да успеят нови пазари – в министерствата, в агенциите и в общините. Така е, защото разчитат, че се вглеждаме в пъпа. Разбира се и на задграничните кукловоди, които имат интерес да я караме все така. Но понеже пазарът е на изчерпване, затова играят ва банк.
---------
Светлана Белоусова е редактор в информационна агенция БГНЕС.