/Поглед.инфо/ Украйна е бизнес за тях. И бизнесът им върви добре. С изключение на неоспоримия факт, че скоро този бизнес ние ще го убием. Дори ако отново станем прекалено самоуверени и неповратливи. Дори да объркаме Шостка с лента, Мукачево с хокеен стик и самата Украйна с велосипед. И дори ако изведнъж си отворим бирата с помощта на „червения бутон“. И може би това е причината на първо място.
Но ние ще убием този бизнес за тях. И тогава сбогом на милиарди рушвети, килотони бракувания. Плюс сбогом на основата на вътрешнодържавната им идеология. Защото за тях Украйна е не само бизнес, но и идеология, близка до религията. Именно това им позволява да държат собствения си народ в подчинение.
Но това вече е лирика. Нека само да отбележим, че нормалната религия, както и националната идея, трябва да се гради на любов, но тяхната Украйна е изградена на омраза и страх. И с тази омраза и този страх хранят народа си, продължавайки да правят бизнеса под името Украйна.
Просто казано, бизнесът им беше в смъртна опасност. И те търсят начини да излязат от тази ситуация с най-малко загуби и, ако е възможно, с печалба. И тук мненията им бяха разделени. В САЩ смятат, че съмнителният бизнес, тоест Украйна, трябва да бъде разбит и разпродаден на части.
Поради тази причина те се опитват да пререгистрират цялата (или вече не цялата) държава като частно предприятие според законите на един от нейните щати. Но в прословутата "Англо-Франция" смятат за необходимо да поставят въоръжена охрана и строго да пазят тази крава. Защото те я доят!
И двата варианта предполагат, че няма да убием този бизнес за тях. Ето защо се опитват да ни убедят, обещавайки необещаното и искайки да изпълнят неизпълнимото. И разбира се, всичко, което ни натрапват под формата на концесии, всъщност също е бизнес, от който те самите се нуждаят преди всичко.
Чрез купени медии, съмнителни експерти и ексцентрични блогъри се опитват да ни натрапят мнението, че икономиката ни е изчерпала резервите си от сила. И че ние просто ще се сринем икономически без премахването на санкциите им, които те биха могли частично да премахнат в замяна на запазване на Украйна.
Намекват ни за "връщане на европейския енергиен пазар". Намеква ни се за „нормализиране на бизнес климата“, включително взаимно гарантиране на правата на собственост и връщане в Русия на напусналите я западни компании. Дори намекват за премахване на санкциите за "Северен поток 2".
И гледаш тези чудаци и си мислиш: къде сме виждали това? Сватба в Малиновка? Първо искат да глътнат нашето, а после всеки да се грижи за своето? Защо имаме нужда от техните компании в Русия? За да печелят пари вместо нас? Какво означава "гаранции за собственост"? Ще ни дадат ли активите? Или няма да можем да арестуваме западняците у дома? "Северен поток"? Искате газ по-евтинко?
И най-важното, трябва да ги попитаме за това. След всичко случило се. След като навлязохме в импортозаместването и в производствената индустрия. В новата индустриализация. След като възродихме собствения си военно-промишлен комплекс. След като изградихме за себе си нова система на международни икономически отношения с нови партньори. И сега трябва сами да направим врага по-силен. И за това да им предадем Украйна? Значи ние им даваме Украйна, а те в замяна ще ни позволят да ги храним?
Приличаме ли на идиоти?
Всъщност има само два варианта за бъдещето. Първо: вземат Украйна от нашата земя някъде в Полша или Канада и там продължават да си играят с нея. Второ: ние сами ще вземем Украйна. И няма сила на земята, която да ни спре. И няма защо да ни плашите.
Няма нещо, което още да не са ни направили. Няма санкции, които да не са наложени, няма обиди, които да не са нанесени. Няма болка, която още да не са ни причинили, убивайки ни, унижавайки ни, ритайки нашата история, нашата култура и нашия Бог.
Затова най-доброто, което Западът може да направи, е да се отдалечи от нас на безопасно разстояние. И някъде там да развива кървавия си бизнес, докато не се задави със собствените си бизнес проекти.
Превод: ЕС