/Поглед.инфо/ Животът ми даде шанс да общувам с двама идеалисти. И това беше един красив мил жест на съдбата. Единият наричаше себе си ремсист. А другият остана до последно верен на ремсовите идеали на своя баща и на своя чичо – обесени в името на Негово величество така наречения Обединител.
И двамата бяха покосени от болестта с трите букви. Единият остави последни петнайсет блестящи есеистични реда за Балкана. А другият – последен завет: никакви ритуали, никакви церемонии по изпращането в другия, така наречен по-добър свят.
Двамата – това са Стефан Продев и Пантелей Пачов.Пантелей сам сложи голямата точка на своя живот. При него драматичната битка между Разума и Инстинкта завърши в полза на ума. И в този миг Пачов показа ,че е силна личност. Знаеше ,че му остават няколко месеца живот. Знаеше, че това са жестоки дни на болки и агония, зловещи за него и близките. И натисна спусъка. Мир на безпокойствията ти, Пантелей. А те не бяха малки. Запознахме се на 1 септември в историческата вече 1989 –та. Той беше първи секретар на голямата /Пловдив, Пазарджик и Смолян/ областна организация на БКП, а аз кореспондент на Работническо дело. Той вероятно е знаел какво ще стане до края на годината, а аз си нямах и хабер. По-късно разбрах, че е имал три тайни срещи с Петър Младенов и Андрей Луканов, че са го посветили в заверата за свалянето на Тодор Живков. И е трябвало двамата с колегата си от Хасково – Минчо Йовчев, на пленума да дадат рамо на превратаджиите. Не се наложи, но заради тази лоялност и двамата седмица след 10 ноември станаха членове на политбюро на ЦК на БКП.
Казвал съм и съм го писал – Пантелей Пачов спаси Пловдив от кървища. Тук се проведе първият извънстоличен митинг след промяната. В София беше на 18 ноември, а в Пловдив на 26 –ти. Всичко си беше по старому, само бай Тошо го нямаше. Митингът –също,скалъпен по стар образец – говорят герой на труда, земеделец, студент и пр., а хората искаха ново слово. Претупаха го набързо и прибраха микрофоните. Народът се люшна към сградата на партийния комитет, обкръжи го и скандираше – за първи път в страната публично: „Страхливци, дайте микрофоните! Долу БКП!“Пачов вече имаше огромната власт, можеше с пренебрежение да нареди на милицията да ги разпръсне. И тогава наистина щеше да се пусне кръв. Но той се върна от къщи и нареди да бъдат отново монтирани микрофоните. Дори обяви: „Който не може да прави митинг, да не го прави!“
Малцина знаят, че Пантелей Пачов беше представителят на България в комисията по ликвидирането на СИВ / Съвет за икономическа взаимопомощ/ в Москва. А имате ли си представа това какво означава – какви връзки, контакти за страхотен бизнес в бившата социалистическа общност! Разказвал ми е: един ден идва при мен първият зам.-министър председател на РСФР / все още го има СССР/ и ми предлага: „Пантелей, сега като се върнеш в България, предлагам ти да станеш бизнес посредник. Никакъв проблем – всички те знаят, а ти великолепно познаваш икономиката на района, ще ни посредничиш за сделки, комисионите са твои.“
Представяте ли си какви милиони са това? Друг ще подскочи от радост, а Пачов го гледа с големите си като кестени очи и пита: „А как е БСП сега в България?“ Ясно – не става за бизнес! Разказвал ми е: един ден изненадващо се изтърсва в Москва един бивш министър / знам кой е, но ще му спестя името, защото е все още жив!/. И му казва: „Пантелей, можеш ли да ме скриеш за някой друг месец тук, в България почват едни процеси“…Разбрах, че го е страх да не го арестуват и вкарат в затвора. Приех го, но една сутрин случайно го засичам, че говори с Максуел. Бившият , за да избегне конфузията, ми казва: -Знам търговските дружества в чужбина, парите, които има там, с един факс само от тук и ще станем милионери за месеци!
Отговорът е пак кестенов поглед и мълчалива раздяла. Какво да го правиш – идеалист!
А ДРУГИЯТ ИДЕАЛИСТ- за моя чест ми беше осем години главен редактор – Стефан Продев. Той ни учеше на морал в мръсната журналистическа професия и сам даваше пример. Половин България падаше в краката му, другата половина мечтаеша да му падне главата! Отредих и на двамата най-челно място в рафт №1 на моята памет!